Новите технологии правят живота ни по лесен. Така казват. Това, което не казват, е че подобно на лекарствата те имат и страничен ефект. Те обръщат надолу с главата традиционните умения на хората, правят ги зависими, а в някои случаи направо безпомощни при иначе прости житейски ситуации. Вече не са рядко явление касиери, работещи всеки ден с пари, да не могат да изчисляват прости суми без електроника, художници които си вадят хляба с фотошоп, но не могат да рисуват с молив, писатели които не могат да се справят с текст лишени от коректорските и едиторските си програми и така нататък.
Сега се появи нова порода – шофьори, които обикалят по хиляди мили, но не можещи да се ориентират по карта. През старите дни в транспортната индустрия, пътният атлас беше незаменим. Сега повечето от тях получават съобщения на път посредством 
сателитни устройства монтирани в камиона и след това за всеки случай се консултират с „ДЖИ–ПИ–ЕС“–а си за да не стане грешка, а някои имат и географски софтуер инсталиран в лаптопа или на телефона си, като последна презастраховка, ако всичко по-горе не работи.
С една дума да намерите пътя е по-лесно от всякога. Ето обаче и лошата страна. Ако свикнете да разчитате на високите технологии, никога няма да се научите да работите с атлас и да се ориентирате по пътните знаци.
Например шофьорите толкова са привикнали да слушат приятния женски глас, казващ им кога да излязат от магистралата, че въобще не забелязват знака, който всъщност им показва същото. Електронната им приятелка обаче може и да не спомене, че изходната рампа е много извита или наклонена или, че веднага има включване в друг път. В зависимост от това какъв софтуер има в „Джи-Пи-Ес“-а, и от това кога той е подновяван, устройството може да няма последната информация за промените по пътя. Пред вас може да има ремонт, а електронната дама да ви подканя да продължавате по него.
Независимо каква технология притежавате тя не може да замени това, което виждате през прозореца. Шофьорът трябва да знае кога да слуша компютъра и кога да го игнорира. Независимо дали сте фен на високите технологии или сте от „старата“ школа, умението да се ориентирате по пътните знаци винаги е жизнено важно.
Тези червени, бели и сини знаци по пътищата ви дават много повече информация от цифрата, която е изписана на тях. Четните номера обикновено се слагат по интерстейт-магистралите, които са в посока изток-запад. Шофьорите, които пътуват от Chicago 
към Milwaukee по Interstate-94, трябва обаче да вземат под внимание, че това правило понякога прави изключение. Нечетните номера, с които са обозначени знаците генерално показва, че магистралата е ориентирана север-юг. Същото правило се отнася и за тези бели знаци във формата на щит, които са поставени по щатските пътища.
Когато знаците поставени на междущатските пътища имат три цифри, първата цифра е особено важна. Тези, които започват с четен номер, например като Interstate-285, близо до Atlanta, са обикновено обиколни( loops ), които заобикалят населените места. В този случай дори и да не сте добре запознати с пътя, то той най-вероятно отново ще излезе на магистралата, по която сте пътували първоначално. Знаците, които имат трицифрени нoмера и първата цифра е нечетна, обикновено обозначават магистрали, които са връзки ( spurs ) между вашата магистрала, по която пътувате и някоя метро-зона. Такъв е случаят при Interstate-176, осигуряващ връзка между Interstate-76 и Reading, Pa.
Interstate-495 e объркващо изключение, защото един път е обиколна(loop), заобикаляща Boston, а после действа като връзка( spur), отиваща към Long Island.
Малките знаци, които профучават отдясно докато карате, от години се използват за изчисляване на дистанция. Ако вие знаете номера на изхода (exit), на който ще излизате, достатъчно е да извадите от този цифра, цифрата на знака, който току-що сте подминали и ще получите дистанцията оставаща до желания изход от магистралата.
Тези малки знаци( mile markers), започват от нула в западната или южната част на щата, освен ако магистралата не отива чак до границата на щата. Ако случаят е такъв, тогава номерата започват от там, където започва и самата магистрала. Тази информация е особено полезна, когато не сте сигурен в коя посока пътувате. Например, ако номерата на знаците намаляват и вие пътувате по магистрала с нечетен номер (ориентирана север-юг), то вие се носите в южна посока. Съответно, ако сте на интерстейт с четен номер (изток-запад) и номерата намаляват, то вие пътувате на запад, независимо от това какво ви казва секси-гласът на вашата приятелка от компютъра.
Вие може би сте забелязали, че цветът на някои знаци, поставени в училищните зони е променен. Сега той е жълто-зелен, отразяващ и дневната светлина. С тези знаци се обозначават и местата за пресичане на пешеходци, инвалиди и велосипедните алеи. Вероятно обаче ще отнеме дълго време преди всички стари знаци да бъдат сменени.
Старите жълти знаци обаче ще си останат в употреба за другите предупреждения – като остри виражи, стръмни спускания, пресичания на животни и други опасности. Някои шофьори се колебаят какво означават знаците, които са поставени на изходните рампи на магистралите, виражи или остри завои. Според федералната пътна администрация жълтите знаци са препоръчителни (advisory), а не са задължителни (regulatory). Не трябва да се забравя обаче, че отделните щати имат собствени закони или интерпретации на федералните закони. Независимо от това, имайте предвид, че скоростта на препоръчителните знаци е съобразена за малките пътнически автомобили и вие като водач на голямо професионално превозно средство ВИНАГИ трябва да поддържате по-ниска скорост подходяща за вашия автомобил.
Черно-белите знаци са задължителни! Тези, които не ги спазват подлежат на глоби и наказания. Не се правят никакви изключения. Някои шофьори обаче са страшно изненадани като получат глоби за неспазване на знаци като „камионите използват само дясната лента“(trucks use right lane only) или „само наляво“(left turn only).
Червеният цвят обикновено обозначава някаква дейност под забрана. Всеки разпознава знака СТОП. Червени кръгли знаци с пресечена линия забраняват дейността, която е обозначена на знака. Знаци с червен фон се използват за забрана на дейност, изписана с думи, като например превоз на опасни материали през тунел или през определен път.
Други знаци с кръгла форма, напречна лента и червен цвят, които затрудняват шофьорите, са така наречените STAA знаци. Те забраняват достъпа на определен вид автомобили и действат съобразно „Акта за защита на пътната повърхност” от 1982 г.(Surface Transportation Assistance Act – STAA). След като някои от тях имат силует на камион, през който преминава пресечна черта, шофьорите приемат, че не е разрешен въобще достъпът на камиони. Забраната обаче би могла да се отнася само за камиони над определена височина или тегло. Ако отделите време да прегледате секцията във вашия атлас за регулациите, отнасящи се до височината и теглото на камионите при различните щати, може да избегнете подобни недоразумения.
Много щати например позволяват 53 фута ремаркета на магистралите си, но не и по второстепенните си пътища. Някои лимитират ширината на ремаркетата до 96 инча, или до общо тегло от 73,280 паунда по второстепенните си пътища. Шофьор управляващ камион с леко натоварено 48 футово ремарке може да пътува по тези пътища без проблем, там където друг камион не би могъл.
Оранжевите знаци разбира се, обозначават ремонт и може да ги видите навсякъде.
Един цвят на знак, който още може би не сте видели е „кораловият“. Той може да се появи в нюанс по-близък до розово. Щатската пътна администрация е постановила знаци с този цвят да се поставят на места, където има пътни произшествия, но те все още не се използват широкo. Щатската пътна администрация (Federal Highway Administration) или FHWA, издава учебник за приетите устройства и знаци, използвани за трафик контрол (Manual on Uniform Traffic Control Devices) или накратко MUTCD. Той служи за справка какви форми и цветове могат да се използват при знаците.
Можете и си струва да го прегледате в сайта на MUTCD – mutcd.fhwa.dot.gov/services/publicatons/fhwaop02084.
Чанита и Тодор Паунови,
в. „България Сега”, Чикаго
