И за добро и за лошо – днес в САЩ няма по-уникална и, бихме казали, по-своенравна професия от това да държите юздите на железен кон, който на практика е сбор от Бог знае колко си стотици или хиляди коня… И животът, и въздухът, и спането, и обществените контакти и дори небето е нещо съвсем по-друго от това на другите люде, когато прекарваш часове, дни, седмици, години и живота си дори, в утробата на трока!
И колко различна съдба може да си изберем в тези различни, като различните държави от Азия, Европа или Америка подвижни комплекси – фабрика, която върти производството на огромни обороти и в същото време наш дом! И всичкото това – на колела, които се търкалят по най-интересната в света страна – 50-щатовата Америка!
Можем/можете да си изберем строго издокаран с аеродинамичната си фигура трок, а може и да си позволим и машина, изпълнена в стил „султански разкош”. Например нашият хотелски спален комплекс!? Широко, уютно, омайно легло, хладилник и вода, радио, връзка едва ли не с цял свят… Мнозина се отказваме да „губим пари и време” из прекрасните мотели и паркинги, които са навсякъде из Америка – те са вече повечае от 6 500! Оставаме си в трока… Денем и нощем… Днес средностатистическият шофьор прекарва по 21 дни месечно в кабината, без да подава и носа си навън. Много по-сериозно постижение от онова, при официално лишените от свобода, които имат, както се говори, право на разходка всеки ден?
И почваш да смяташ какъв свиреп гълтач си бил на километрите, които тук са преправени на мили, и виждаш, че за годинката си глътнал например 100 500 мили, което по 2.20 на миля ти е донесло 220 000 долара и малко повече. Но после идват разходите – знайни и незнайни, вече си съгласен и на 120 000, което не си е малко, все пак.
Но чудото понякога продължава в неочаквана и неприятна посока. Според статистиката на Бюрото по труда на САЩ средната годишна сума за навъртените мили при целия работен ден, като си пренебрегвал и тоалета даже, по време на изследването, е била 37 730 долара. С други думи по-малко дори и от дохода на средностатистическото американско семейство /около 45 000 долара/. Изпълнителният вицепрезидент на Асоциацията на независимите трокдрайвъри /състояща се от 154 000 члена/, Todd Spencer, в едно свое изявление предположи, че това може да се получи благодарение на мнозината неопитни и скоро дошли от чужбина трокдрайвъри-имигранти, които просто са били експлоатирани безсъвестно в неблагонадеждни компании… „ Погледнато с очите на някои собственици на фирми, отличаващи се с хищния си нрав, – казва Тод, – шофьорите са експлоатирани и поради редицата „дупки” в законодателството, или направо неспазването на закона. Такива имигранти са много привлекателни за собствениците на камиони и фирми и те постоянно биват подканвани да дойдат в професията. Почти всяко година се издават по нови 500 000 лицензии за трок-драйвъри, но и мнозина се отказват от много привлекателно изглеждащата работа отвън…”
… И все пак троковета са в центъра на най-динамичната и развиваща се Америка! Те превозват над 10 милиарда тона товари за около 9 трилиона долара годишно и в актуално време са вече още по-напред. Огромните компании като Snyder или UPS, освен че плащат добре, разполагат и със свои „резиденции” по всички щати, където и водачи и водените от тях камиони могат да отдъхнат и се възстановят комфортно, и ремонтират дори основно… Както и да си наточат своя дял от онези 6.5 милиарда литра дизел годишно колкото изпиват нашите-ваши най-добри приятели, за да могат мощно да тичат по пътищата на Америка.
ВНИМАНИЕ, ШОФЬОРИ: НИЕ СМЕ В ОПАСНОСТ!
Изследване в началото на 2015-та, организирано сред представителите на повече от 50 професии, представи, уви, позната и очаквана картина. „Най-дебели” се оказват отново майсторите на далечните превози с огромните камиони!
Данните са поместени в Preventing Chronic Disease, официално издание на Американския център по контрол и профилактика на професионалните заболявания. Общо 27 % от жителите на щата Вашингтон страдат от прекомерно много килограми. Толкова, колкото и средния показател за САЩ.
След трокдрайвърите по излишна телесна маса се оказали работещите в офиси, продавачи, шивачки, счетоводители и други пишещи люде. При тях лошите фигури стигали от 18 до 25 процента. Най-стройни били пощенските раздавачи, учители, юристи, доктори и строители, които се придържали под 15-те процента…
А сега е ред на най-интересуващия ни процент: Затлъстелият наш братски троткдрайвърски народ приближава до половината – засега е 40 %! Изследователите на този факт се обръщат със специално внимание към нашето брата: създайте си по-добър режим за телесно здраве!
На всяка цена!
Колкото и трудно да е това при нашата професия!
Купуват ли се шофьорските книжки ?
Повечето от хората вероятно не знаят, че има щати способни да отнематат шофьорските книжки на хората, които не си плащат студенските заеми.
Учащите се в двата щата – Монтана и Айова са изправени пред закон, който позволява на изпълнителните органи да отнемат шофьорските свидетелства на индивиди които не си плащат заемите.
Това потенциално може да окаже влияние върху евентуално наемане на работа или препятсвие за грижа към дете, създавайки омагьосан кръг на неизбежна бедност.
Съдебният департамент в Монтана твърди, че тези които спрат да плащат техните студентски заеми ще се изправят пред вероятността шофьорските им книжки да бъдат отнети за „неопределен срок“, чак докато не се получи съобщение от Асоцияцията по студентски заеми за изправност на техният дълг.
Департаментът за моторни превозни средства в Айва е заимствал този закон почти буквално. Според него „щатът ще отнеме свидетелството за правоуправление на автомобил, ако получи съобщение за неплащане на дълг от Комисията по студенски заеми.“
Гражданската група за Справедливост на работното место (Jobs With Justice), отбелязва също така, че в Тенеси на група от 42 медицински работници, са им били отнети свидетелствата за управление на автомобили, единствено по причина за неплащане на студенски заеми.
Иронията на това което става е, че отнемането на шофьорската книжка само по себе си задълбочава безисходицата на вече изпадналите в криза студенти.
„Волан, Пътища, Америка” е
рубрика на в. „България Сега”, Чикаго,
която се списва и редактира от
Чанита и Тодор Паунови и Климент Величков
