Трябват ли на Америка шофьори?
Не, на Америка не ѝ трябват шофьори. Тя се нуждае до спазъм от добри и много добри шофьори.
В тези дни, когато четете тези редове, острият дефицит на водачи за товарни камиони, truck drivers, е довел до там, че бързо може да си намерите компания, която да ви плати обучение в цял месец време и мечтаният CDL да ви излезе като подарък. А после и да ви назначи на работа със стартова годишна заплата между 35 000 и 50 000 долара.
Англоезичните медии, както и етническите вестници – руски, китайски, латино, полски, казахстански, украински, сръбски и хърватски, български и африкански от десетина „черни страни” са препълнени с обяви от рода на „Търсят се шофьори със CDL! Със свои камиони или с наши. Ние имаме наш паркинг. Веднага ще получите карти за бензин. Нашите диспечери говорят та-та-та-та-езици. Ние ще ви плащаме отлична заплата. Звънете на Маша, Светелина, Джина или По-По-Киталина…” Най-често жена с хубаво име.
Или в друг стил: „ КОСМОС ТРАНС!!! Нашите камиони кръстосват 48 щата и Канада! Добре дошли при нас, Крале на волана! Гарантирани 1400 долара седмично. Бонус за всеки 50 000 мили без нарушение. Нашите трокове и трейлери са сред най-младите девици по пътя – родени са през 2013 и 2014-та година и с тях вие ще се чувствате прекрасно! Не повече от 7 трака на един диспечер!”
Така нареченият „бейби бум”, или неизброимите деца, изработени след виетнамската война от изгладнелите за женски ласки солдати, са вече пенсионери. Най-опитните и сигурни шофьори на тежките камиони по безкрайните пътища, каквито са мъжете на 60 – 65 години, най-висшата ценност за стопаните на трокомании, родените между 1946 и 1956 години, вече свиват знамената. Идващите след тях все по-рядко мечтаят да въртят ден и нощ кормилото, все по-лошо се ориентират по пътищата, все по-тъмна им се струва професията и все по-често правят произшествия. Затова предпочитат да постъпят в колеж и после да правят застраховки.
Освен това днешното детераждане, в изнурения от всякакви кризи свят и успехите на еднополовата ориентация, е силно затруднено. И само някои етноси и емигранти все още дават надежди в тези насоки.
От друга страна да прекараш в днешно време отпечатания седмичник или книга със самолет ще ти струва толкова, колкото си платил за печатницата и предпечата, за журналиста и фотографа, плюс чистачката на офиса – взети заедно. Земният превоз отново става цар на транспорта и короната му блести сияйно! Освен това някой бил изчислил и че един от десет трокове по пътя вози боклуци и покъщнина на някой загубил дома (foreclosure) или работата си човек, или просто такъв, който е решил да потърси щастието си на друго място.
Затова и ще забележите с усмивка, че покрай пътищата се появяват все повече и по-уютни паркинги, мотели и ресторантчета – специално предназначени за Наше Величество Трокдрайвъра! Нещо повече – новите огромни трокове са оборудвани и с нещо като уютно апартаменче. Не са малко вече и шофьорите, които не само работят, но и живеят в трока. Нещо като милионерите, които не ходят на работа, а си играят с парите от вкъщи. Добре е в трока, в който разполагаш с чисто свое легло, хладилник, душ, тоалет, отопление и охлаждане. Така е по-приемливо да пресичаш по седем пъти Америка всеки месец и да трупаш непокътнати от наеми, такси и други щуротии парите си.
Из троко-транспортния фолклор се разказват случаи като този с вдовицата Еми Райс от Алабама. Е, тя заедно с трите си дъщери и двама сина сядат зад волана на троковете и за година и половина почти стигат американската мечта – връщат си кредите и не им взимат къщата, погасяват си дълговете пред Виза, Мастер и други благородни милиардери, които вече спят спокойно, нямат проблеми и с Макдоналдс и телевизионните канали, и даже си купуват още четири леки коли! Еми дава постоянно интервюта, в които разказва колко е горда от постигнатото.
Мистериозните гигантски стрелки от Ню Йорк до Сан Франциско
Днес има толкова много електроника за ориентиране и придвижване, че на някои им се струва детска игра да препускат по пътищата, железопътните линии, въздуха и океаните на планетата. Но някога, при това съвсем неотдавна, не е било така. И все още срещаме из нашите пътища странни неща…
По някои от тях са се ориентирали преди въвеждането на високо технологичните ДжиПиЕс устройства в началото на 20-ти век. Още тогава Американските пощи въвели своя собствена навигационна система, състояща се от огромни бетонни стрелки, показващи правилната посока главно на пилотите, но и други са се вглеждали в тях…
Когато е отворен първият трансконтинентален пощенски път в Америка, през 1920-та година, самолетите, пренасящи поща, са имали проблеми при навигирането прекосявайки страната. Това е периодът през който, радарът и другите самолетни устройства още не са били въведени.
Първите пилоти е трябвало да използуват въздушни пътища обозначени със земни маркировки, които при лошо време се виждали трудно. По тази причина Американският конгрес през 1923 г. е одобрил започването на строеж на мрежа от маркировки, правеща навигирането възможно, дори когато вали или е тъмно.
Маркировка е включвала масивни бетонни стрелки, боядисани в ярко жълто, сочещи посоката и поставени на разстояние 10 мили една от друга. Тези гиганти са били осветени от петнадесет метрови кули, оборудвани с мощни въртящи се газови лампи. Видими от височина 10,000 метра, стрелките са помагали на пилотите да намерят пътя дори и при най-лошо време или през най-тъмните нощи. Те също са се намирали и близо до места удобни за аварийно кацане, в случай на повреда на самолета.
Първите стрелки са били построени през 1924 г. покриващи въздушният път от Охайо до Уайоминг. Ефикасността им е била оценена незабавно и до 1929 г. мрежа от тази маркировка се е разстлала от Ню Йорк до Сан Франциско.
Пилотите, обслужващи въздушните пътища, в повечето случаи били бивши военни, които са карали с отворени люкове дори и през най-лошо време, разчитайки изцяло на гигантските стрелки.
Очевидци твърдят, че те са летели при всякакви атмосферни условия и по всяко време на денонощието. Преминавайки през каньоните буквално са докосвали с колелата си повърхността на реките. Всичко това е било възможно благодарение на гигантските стрелки, които са били безценни помощници в намирането на пътя.
За съжаление тази система е имала кратък живот. Само три години след като проектът е бил одобрен, Американските пощи са го преотстъпили на Департамента по търговия. Проектът малко по-късно е станал неактуален, благодарение на напредъка на новите технологии, като радарът и радиото. През 40-те години гигантските стрелки, вече били извън употреба и металните им кули са претопени за нуждите на армията през Втората световна война.
Сега, близо 80 години след тяхното построяване, стрелките все още съществуват, продължавайки да сочат 4200 километровото трасе с 13 спирки от Атлантическият до Тихият океан. Полагат се усилия да се запазят тези бетонни гиганти, които макар избелели и покрити с трева, продължават да съществуват и да ни напомнят за един изчезнал свят, толкова различен от днешния.
Пътищата в САЩ обикалят 160 пъти Земята!
Какво знаете и какво не знаете за хората зад волана и за пътищата по Америка, които са като вените и артериите на жив организъм? Ние и Америка не бихме били същите без тях. Или въобще е възможно ние да не бяхме идвали тук….
Новата ера, на икономическото могъщество на САЩ, започва през 1956 година с подписването от президента Айзенхауер на един необичайно грандиозен акт: за строителството на 66 000 километра скоростни аутостради. Това е един път и половина обиколката на Земята по екватора с нещо такова като познатата ни „Кенеди”. В същия ден на подписването, професията на трокдрайвъра избухва като взрив – става една от най-търсените и най-високо платените.
По наше време в САЩ се превозват всяка година средно по около 10 милиарда тона товари на обща стойност 9 трилиона долара. Без автомобилния транспорт за американската промишленост би настъпил своеобразен ледников период.
През 2011 година мрежата от автомобилни пътища в САЩ е имала дължина от 6 406 504 км. В нея са включени междущатските автомагистрали, обозначените с номера аутостради и пътищата от щатско и местно значение. Да преминеш по тях това на практика би означавало да обиколиш 160 пъти Земята по Екватора
Според данни на Статистическото бюро по труда в САЩ след пет години числото на трокдрайвърите тук ще надхвърли колосалната цифра 330 000 души! Ако някой млад човек навлезе в този бизнес през тези 2015-та години, към 2020-та година той вече ще има достатъчно опит, за да му бъдат доверени ценни товари, с които се занимават могъщите транспортни компании на Америка. Те плащат 90 – 100 хиляди долара годишно, което са добри пари.
Според същото статистическо бюро към 2020-та година средната възраст на „трокаджиите” ще бъде вече доста по-млада от сега – около 30 години. Което буди огромно съмнение в скептиците, които не правят изчисления, а сами си дават сметка какво става като наблюдават света през стъклото на своята кабина…
***
„ВОЛАН, ПЪТИЩА, АМЕРИКА”
е новата рубрика на в. „България Сега”, която стартира през 2015-та година
и е за нашите сънародници, посветили се на този труден но и перспективен
начин на живот. Разделът се списва и редактира от екип в състав
Чанита и Тодор Паунови и Климент Величков
