Дали българските прокурори познават Наказателния кодекс?

Би трябвало да го познават. Би трябвало да им е настолно четиво. Само че – често казано – от действията им това не личи. Нито пък личи функцията им на институция, работеща в интерес на държавата и обществото.

Основанията ми за този нередостен извод? Ами погледнете само на какво прилича държавата ни от нова година насам. Прилича на лудница, на бестиариум, на кално блато, в което постепенно потъват и последните представи за нормалност, чест и достойнство.
Една шепа лумпени, създадени и ръководени пряко от подземния свят и задкулисно – от мрежата ДС, от кремълските попечители и старите комуняги, разиграват България като мечка на мегдан, изнудват най-безочливо нейното правителство и влудяват и без това достатъчно ошашавения й народец, размахват флашки със СРС-та, чиято достоверност никой не е потвърдил – и подготвят почвата за следващата перверзна тройна коалиция – и следващото гангстерско ограбване на България – като това при Луканов, това при Беров, това при Виденов, това при циничния цар, това при Сергей Дмитриевич…
Върхът на наглостта и безочието е постигнат – и май наистина вече няма накъде. И е постигнат не с бакиите, забъркани от разните СРС-та – а с думите на асистент-режисьора на този грандиозен спектакъл – Алексей Петров. (Наричам го асистент-режисьор, защото наистина е само изпълнител, а реалните режисьори са другаде: на “Дондуков” 2, в кръга Монтерей, в именията на руските гангстери в Израел и зад дебелите дувари на Кремъл.)
Та този юнак, подсъдим за организиране на престъпна група, изнудване и рекет, вчера отправи следната оферта към министър-председателя на България: да освободи своя вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов – и тогава всичко щяло “да си дойде на мястото”.
Дословно: “Трябва да се предприемат спешни мерки за прекратяването на този скандал, защото той нанася непоправими удари върху репутацията, което застрашава националната сигурност. Своевременно премиерът трябва да отстрани вътрешния министър Цветан Цветанов, за да започне оттук нататък работата на институциите по-тихо.” Плюс предупреждението, че ако този скандал продължи да се развива, то той “ще нанесе тежки удари върху репутацията на държавата и ще подкопае доверието в институциите”.
С други думи, господа прокурори, ситуацията в България е следната: българската мафия определя кой да бъде министър на вътрешните работи. Тя се домогва до правото си да отзовава неудобните за нея министри – с очевидната заплаха, че ако това не се случи, скандалът няма да приключи и тя ще продължи да нанася “тежки удари върху репутацията на държавата”. А това, господа прокурори, се нарича рекет. И е упражняван директно върху министър-председателя на България.
Какво прави в тази ситуация институцията, призвана да защитава интересите на държавата и да бди над спазването на законността – българската прокуратура? Снишава се, мънка и изчаква. Изчаква неясно какво – да отмине бурята, да свърши мандата, да се види няма ли да се срути за пореден път държавата и да се появи нов властник, та да пристане и на него.
Главният прокурор  знаел много неща, но не можел да ги каже… От него се очаква не да казва някакви неща, а да действа в съгласие със закона. Да санкционира бесовете, които вилнеят днес в българското публично пространство – и които реално не само че ни правят за смях пред целия свят, не само че съсипват реномето на България, но и унищожават шансовете ни за интеграция в европейското семейство, заличават надеждите някой ден да се превърнем в нормална държава, приковават ни всички – мене, тебе, него – към решетките на настоящата бесовска ченгесария.
Ама ще кажете – или по-скоро ще кажат те – прокуратурата няма право да ги санкционира… И изглежда тя наистина си мисли така, след като единствената й грижа е да установи откъде изтичат СРС-тата, с което спокойно може да се занимава през следващите няколко години.
Сякаш главният прокурор наистина се доверява на думите на Алексей Петров, който почна да говори за себе си по царствен маниер – в третолична форма: “Алексей Петров нито е взел флашката от някъде, нито пък е пуснал новината в публичното пространство”. Може би главният прокурор вярва, че флашките падат от небето – спуска ги самият Господ Бог във вестника на този достоен кандидат за президент на България, в теливизията на същия (“Канал 3” – ако някой още има съмнения в това, нека само погледа еничарските изстъпления на Сашо Диков), в парламентарно представената партия на същия – която ги разпространява под мотото “Да спрем подслушването!”
Главният прокурор обаче може да вярва в каквото си иска, но има закони, които третират реални действия и предвиждат за тях реални санкции – и тези закони трябва да се изпълняват. Именно затова попитах в заглавието дали българските прокурори познават Наказателния кодекс. Изглежда, че не – или поне са проявили временна и избирателна амнезия спрямо някои от неговите текстове. Ето ви например един от тях – член 145а, който гласи следното:
“(Нов – ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.
(2) Когато деянието е извършено от длъжностно лице, което е придобило информацията или тя му е станала известна в кръга на неговата служба, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба до пет хиляди лева.”
 Е – пита се при това положение – флашките със СРС-та, разпространявани в публичното пространство от Яне Янев, Явор Дачков и Кристина Патрашкова, за целите на наказателното производство ли се използват, или за опазване на националната сигурност? Отговорът е – струва ми се – очевиден: използват се против националната сигурност, против интересите на българското общество и в полза на българската мафия. Тогава – защо главният прокурор на България още не е започнал наказателно преследване спрямо въпросните лица?
Очаквам Вашия отговор, г-н Велчев. И допълвам – с не по-малко основание Вие би трябвало да се самосезирате и относно съдържанието на тези флашки – и да проверите достоверността на съдържащата се в тях информация.
Защото ако те са фалшификат, което е най-вероятното, то Вие ще трябва да приложите към въпросните лица и други членове от Наказателния кодекс. А ако са реални СРС-та, то тогава ще ви се наложи по-сериозен прочит на настолното за Вашата професия съчинение – защото на подсъдимата скамейка тогава би трябвало да попаднат – но редом с горепосочените рекетьори – и министър-председателят, и шефа на Агенция “Митници”, и някои депутати.
Едвин Сугарев
http://www.svobodata.com