Изкуството в живота на детето от най-ранни години

 

Каква е ролята на изкуството в живота на детето/ човека/?

Да учиш едно дете на изкуство, е всъщност да го учиш  как да живее.

Как да възпитаваме любов към изкуството у детето от най-ранна възраст?

В детският свят това започва  с красотата и нежността на майчиния  глас и майчината ласка, които детето получава още в утробата на майка си.  По- късно то ги превъплъщава в музиката на своето гукане, което се развива в красотата на майчиния език. Следват песничките, които запява, а по-късно и  изпълненията на музикалния  инструмент, с чиято магия детето твори музика, твори красота.
Възпитанието в  любов към изкуството започва с красотата. С това да научим детето да я вижда, да я цени, да я търси и да я създава. Красотата е в нас  и навсякъде около нас и неин главен инструмент е любовта. Любовта към нас самите и към всичко, до което се докосваме. Красотата в изкуството се ражда от любовта.
Ролята на родителите е да усетят тази любов на детето и да я поддържат жива.
Ще попитате каак да изберем подходящия вид изкуство за детето? 
Няма друг, който да познава по- добре вашето дете. Вие сте тези, които най –добре знаете, какво обича, какво желае, какво му е приятно. За това само е нужно  да поставяте  детето си в различни ситуации, за да може да разкрие своите таланти и още да наблюдавате внимателно детето си, като откривате какво обича, какво му се отдава, какви са  неговите таланти и дарования.  Някой ще каже:
– „Но аз искам моята дъщеря да танцува, а тя не иска”.
Може би тя не знае, дали и  харесва или не танцуването, защото не е опитвала до сега, а ако е вече 9-10 годишна тя ще се притеснява, че не знае, че не може, че ще и се смеят. Когато са по- малки децата, те нямат тези противоречиви чувства. Те са любопитни да опитат всичко и искат да могат всичко. Това е и времето, когато е добре да пробвате, дали вашето дете харесва да пее, да рисува, да танцува, да свири на инструмент, да играе  театър, да плува, да спортува, да учи езици, да общува с деца и възрастни,  защото по късно го завладява срама, страха – дали ще може, дали  няма да се провали, дали няма да се изложи, а ако другите знаят повече…. Все мисли, които го притесняват и възпират.
Ако детето от бебе е във водата- плува с вас и учителката, която пее прекрасни песнички и с тях то и другите бебета, като него се учат да плуват- то това дете ще приема водата, плуването като нещо приятно и много естествено, докато, ако решим, че времето за плуване е дошло, когато детето е вече на 10-11, то реакцията му ще е различна.  Децата обикновено, когато поотраснат искат да са там, където  имат приятелчета и то е понятно защо- да се подкрепят, да има някой  като него, който то познава. С приятел е по-лесно. Но дали това е правилния избор, дали това е неговият талант?
Често ще чуете  родители да казват за своето дете: „Той/тя не може да рисува”.  Да , ако родителят му каже, че не може, то да,  детето няма да може ….
На детето му трябва само вашата вяра, вашата любов и подкрепа, че то може…..  и тогава, то ще може всичко.
Вие сте тези, които можете да му дадете крила или да му „отрежете крилата” на таланта, който то носи в себе си и може да развие.
Вероятно се питате на кой да доверите детето си, кой преподавател ще е добър за него, защото сте чували, че учителят е този, който прави ученика. А детето ви е още толкова малко и крехко.
Основното, което трябва да ви води е професионализма на преподавателя и отношението му към децата. Оставете се на майчиното ви чувство на любов и доверие  да ви води. Уважавайте учителя на детето си, неговата работа и неговият труд.  Показвайки  уважение,  любов и доверие  към учителя, той ще направи всичко най- добро за детето ви. А детето очаква от вас да види вашето одобрение, отношение- вашето мнение. И вярвайте, че тогава резултата ще е добър.
Като родители е добре: 
•    Да му позволявате  да пробва нови неща;
•    Търсете мнението на учителите- те познават детето в естествената му среда -между децата и е лесно за учителя да види дарованията, с които детето  ви се отличава.

Как изкуството обогатява и развива психиката на децата:
•    Развива въображението му;
•    Трудолюбие;
•    Организираност;
•    Работа в група (ако е в група)
•    Детето е весело, изпитва удоволствие;
•    Усет към красивото и естетичното;
•    Ново светоусещане;
•    Нова визия за нещата и предметите около него;
•    Гради моралните човешки ценности;
•    Самочувствие;
•    Свобода на изявата;
•    Себеопознаване.
Лили Паслиева
Български Учебен Център
 „Знание”, Чикаго
www.bgznanie.com
Специално за в. “България Сега”
www.BulgariaSega.com