По данни на официалните институции, в чужбина живеят между 3 и 4 милиона българи, от които над 1 милион са напуснали страната след 1989 година. По повод на предстоящото изработване на нов Изборен кодекс, който по думите на проф. Михаил Константинов «безспорно е най-важният български политически закон» и ще засегне всички граждани и у нас и зад граница, www.Eurochicago.com се обърна към българските партии с 5 еднакви въпроси, вълнуващи диаспората.
Предлагаме ви отговорите на Екатерина Михайлова – Заместник-председател на ПП „Демократи за силна България“ и Заместник-председател на 41 ОНС.
В момента се подготвя ново изборно законодателство (изборен кодекс). Българите живеещи в чужбина от години настояват за възможността да избират народни представители, еднакво със сънародниците си в страната – право, което се гарантира и от член 26.(1) на Конституцията. Подкрепяте ли възможността да се регистрират избирателни листи и независими кандидати в 32-ри многомандатен избирателен район „чужбина“, както в районите в страната?
Да. Подкрепям.
Подкрепяте ли въвеждането на гласуване по интернет в страната и в чужбина, подобно на други европейски държави (Швейцария, Испания, Франция, Португалия, Австрия, Естония и пр.)?
Да. В два поредни парламента сме внасяли законопроект за въвеждането на електронно гласуване, в това число и Интернет. За съжаление досега не бяха приети тези ни предложения. Надяваме се в новия Изборен кодекс най-после да се реализира тази идея.
На последните парламентарни избори, избирателната активност на българите по света и по-специално в страните от Европейския съюз, нарасна 4 пъти. Подкрепя ли Вашата партия предложението да се забрани възможността за сформиране на избирателни секции извън дипломатическите представителства?
Да, това са били предложенията ни и в предишните парламенти. Правили сме писмени предложения. Смятаме, че в рамките на дипломатическите и консулските служби може да се гарантира честен изборен процес. Ако се въведе и електронното гласуване всички български граждани, където и да се намират ще могат да осъществят правото си на вот.
Законът за българите живеещи извън Р. България, обнародван в ДВ, бр. 30 / 11.04.2000 предвижда създаването на Национален Съвет за Българите в чужбина състоящ се от 9 човека, 5 от които са представители на българите зад граница. 10 години и 4 правителства по-късно, Националния Съвет така и не е сформиран. Каква е вашата позиция? Каква трябва да бъде държавната политика към българската диаспора?
За съжаление досега няма изработена цялостна политика към българите в чужбина. Лично аз съм задавала въпроси на министри и са ми отговаряли, че една е стратегията на външно министерство, друга на просветното министерство и т.н. При последните промени в закона за българското гражданство министър Божидар Димитров пое ангажимент за изработване на цялостна стратегия.
В предизборната си програма Синята коалиция отчита, че в много случаи отношението на държавата към нашите сънародници зад граница е отблъскващо и вреди на националния интерес. Ще направим реални стъпки за приобщаване на българската диаспора в обществения и политически живот на страната като:
1. Въведем електронно гласуване;
2. Реформираме Агенцията за българите в чужбина и осигурим бюджетно нейната дейност;
3. Въведем паспорти с валидност 10 години;
4. Модернизираме административния капацитет на консулствата, така че да извършват в кратки срокове всички административни услуги при разумни цени. Няма да има административни услуги, за които да се налага връщане в страната;
5. Създадем система за управление на административните услуги в консулствата: сайт за предварително записване и възможност за заплащане на услугите с банкова карта;
6. Окончателно ще решим въпроса със здравните осигуровки за българите в чужбина за минали и бъдещи периоди, тъй като сегашната процедура за освобождаване е мудна и гражданите се сблъскват с чиновнически произвол в офисите на НАП;
7. Ще решим проблема с облагането на българските граждани, които са платили данъците си в чужбина (например българските моряци);
8. Ще приемем нов закон за българите в чужбина: представителният орган за българите зад граница, дефиниран в сегашния закон, не съществува; обществените съвети към посолствата, които да контролират дейността им никъде не са сформирани;
9. Ще обновим кадрово дипломатическата служба, като привлечем в нея квалифицирани специалисти, които не са обременени от комунистическо минало, връзки с тайните служби на тоталитарния режим и зависимост от съмнителни икономически фактори у нас и зад граница;
10. Ще защитаваме правата и законните интереси на българите и българските малцинства в чужбина. Ще ги приобщим към постигането на националните ни цели чрез облекчаване на процедурите по придобиване на българско гражданство от лица с български етнически произход или самосъзнание чрез разширяване на мрежата от български училища и културни институти в чужбина.
Българското законодателство, единствено в Европейския Съюз, ограничава пасивното избирателно право като не дава възможност на български граждани, имащи и друго гражданство, да бъдат избирани за народни представители. Същевременно, след приемането на страната ни в ЕС, чужди граждани могат да са кметове в България и дори български евродепутати. Бихте ли подкрепили промяна на чл.65.(1) от Конституцията “За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство”?
Промяната в Конституцията ни, която даде възможност да се кандидатират и чужди граждани за определени позиции се отнася единствено в рамките на Европейския съюз и е на основата на европейското гражданство. България допусна това изключение по силата на европейските правила, които дадоха с членството ни в ЕС права и на българските граждани да се кандидатират за изборни позиции в страните членки на ЕС. Т.е. въведеното ново изискване е на реципрочна основа и не смятам, че трябва да се променят съществуващите сега правила.
EUROCHICAGO.COM
За в.”България Сега” (Bulgaria Sega)
www.BulgariaSega.com
