„Земеделският апостол”

„Днес Стамболийски ни е нужен като символ, като принцип, като мярка, с която да отчитаме постигнатото и пропуснатото.” (…) „Стамболийски завинаги ще си остане онзи мъж в силите си, когото познаваме от фотографии и картини. Той се превърна и ще остане като символ на бликащата светлина, на вечното движение и саморазвитие.” – доц. д-р Веселин Бояджиев

На 14 юни 1923 г. е убит Александър Стамболийски – политик, общественик, водач на Българския земеделски народен съюз, министър на външните работи, министър-председател на България в правителството на БЗНС. Във връзка с годишнината от смъртта на Стамболийски ще разговаряме с г-жа Янка Давчева, директор на Музейния комплекс „Александър Стамболийски” в село Славовица, Пазарджишко. Г-жа Давчева ще ни разкаже за живота и делото на „Земеделския апостол”, както и за Музейния комплекс.

Александър Стамболийски  1879 - 1923Г-жо Давчева, как ще се отбележи предстоящата годишнина от смъртта на Александър Стамболийски?
Ежегодно годишнината от трагичната кончина на земеделския водач се отбелязва с голяма почит от потомците и съмишлениците на Стамболийски като се организират събори-митинги и традиционно се поставят венци от цветя и се палят свещи на паметника-костница. Родната къща и вилата се посещават от стотици граждани, довели децата си да се докоснат до святата личност на Стамболийски и се запознаят с неговия живот и дело.
Тази година имаме заявки за 3 митинга на местността „Янини грамади” и един пред бюста на Стамболийски в центъра на селото, съответно на 5, 11 и 12 юни. На точната дата на трагичната гибел – 14 юни с кметството на селото, заедно с местната земеделска кооперация, носеща името на Ал. Стамболийски и Музейния комплекс, ще отбележим 93-годишнината с възпоменателен митинг-заря в центъра на селото. Събитието е огласено чрез регионалната медия „Телекабел” и очакваме жителите на Славовица и много гости да участват в него.  

Според Вас кой е Александър Стамболийски?
Според мен Александър Стамболийски е изключителна личност, уникално явление в българската история. За мен той е велик българин, изминал краткия път от селското рало до кормилото на държавата със силен дух на борец против монархията, войната и буржоазните партии  в името на трудовия народ. Като политически деец той е изключително смел, прозорлив и енергичен, майстор на ораторското изкуство, титан на земеделската идеология и харизматичен водач на БЗНС.  

Родната къща на Александър Стамболийски в село Славовица, ПазарджишкоНаричат Стамболийски „забележителен политик” с „реформаторски дух”. Какви реформи осъществява той?
Наистина е забележителен политик. Земеделският съюз, начело на който е Стамболийски, е единствената аграрна партия в света, която съставя еднопартийно правителство. Воден  от демократичните принципи на БЗНС, Стамболийски начело на своя самостоятелен кабинет 1920-1923 г. започва мащабни реформи:
Аграрна реформа: Можем съвсем ясно да кажем, че управлението на Ал. Стамболийски е разполагало с цялостна програма за развитие на селското стопанство в България. Тя се е реализирала чрез приетите Закон за увеличаване размера на държавните земи, Закон за трудовата поземлена собственост, Закон за търговия със зърнени храни и производството от тях, Закон за подобрение на земеделското производство, който е съпътстван от пакет мерки за развитие и насърчаване на земеделието и животновъдството. БЗНС е имал амбиция да модернизира България чрез построяване на язовири, навсякъде, където е възможно и използването им за електроенергия и напояване.
Реформа в сферата на просветата и културата: Стамболийски въвежда задължително и безплатно образование за децата до 14-годишна възраст.  По време на неговото управление са открити 311 нови основни училища, над 800 прогимназии и се построяват 401 нови училищни сгради. Приети са  Закон за общ български правопис, Закон за детската литература, Закон за учредяване на достъпни народни библиотеки. Открити са нови факултети към Софийския университет – медицински, ветеринарно-медицински, агрономически и богословски факултет, както и академии по лесовъдство, търговия, художествена и музикална; отделя се Паметникът-костница, построен в местността  „Янини грамади”, с. Славовицавнимание на нуждите на БАН, народните библиотеки, читалищата и пр. Лично Стамболийски е проявил заслужено внимание към писателите Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Цанко Церковски и др.
Социални и демократични реформи: Следвоенната разруха на България и огромните финансови и други задължения заставят Стамболийски да извърши „коренно социално преустройство”. Въвежда се със закон трудовата повинност /задължителен обществен труд/, за да се използват силите на младежите за подобряване на пътната инфраструктура, за благоустрояване на селата и др. полезни дейности. Като резултат са изградени 1000 км ж.п. линии, 800 моста, десетки гари. През 1922 г. земеделското правителство внася изменения в Закона за устройството на съдилищата, въвеждат пенсии за селяните и работниците, осигуряват безплатна медицинска помощ за бедните, дават се избирателни права на жените, приет е закон за заселване на бежанците и осигуряване на поминъка им. Над 100 000 сираци са настанени в пансиони, дадена е еднократна помощ на вдовиците от войната и на същите са отпуснати пенсии. Всичко това става по предложение на Стамболийски и неговия кабинет в рамките на 3 години управление.

На 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой сюр Сен Александър Стамболийски подписва Ньойския договор, с който се поставя край на участието на България в Първата световна война. Какво е малко известно във връзка с това събитие?
Александър Стамболийски влиза в историята като министър-председателя, който подписва убийствения за България мирен договор като след това заявява, че никога не е предполагал, че ще му се наложи собственоръчно да сложи подписа си под последствията от катастрофалната политика на цар Фердинанд.
Вилата музей, намираща се на 4 км от село Славовица, Пазарджишко„Когато подписахъ договора за миръ, една болезнена струя премина през душата ми поради това, че слагамъ подписите си под ужасните резултати на една чужда политика, срещу която се борихъ и страдахъ”. И с чувство на дълбок трагизъм и горчивина също е казал:  „Сам  подписах”  и счупил  писалката.

Oколо убийството на Стамболийски и кървавия подпис има ли нови данни?
Това, което съм научила в разговори с жители на Славовица, запазили спомени на свои близки, е, че хората, работили във вилата на Стамболийски, след жестокото убийство са напълнили със сено стаята в стопанската постройка, където е издъхнал министър председателят. И така до 1945 г. кървавият подпис е останал скрит и се е запазил автентичен до наши дни.

Музейният комплекс „Александър Стамболийски” в село Славовица, Пазарджишко е създаден с Учредителен акт на Народното събрание през 1958 г. Днес музейният комплекс е един от 100-те национални обекта на България. Г-жо Давчева, бихте ли представили Музейния комплекс?
Музейният комплекс се състои 3 обекта, които през 1968 г. са обявени за паметници на културата от национално значение. Това са родната къща на Александър Стамболийски в южната част на с. Славовица, паметникът-костница  в местността „Янини грамади” и вилата-музей, разположена на 4 км източно от селото. Общата експозиционна площ на музея е 361 кв.м.
Родната къща на Ал. Стамболийски е построена в средата на 19 век и представлява оригинален архитектурен образец от средногорската етнографска област. Обстановката в нея разкрива бедност, в която израства и се възпитава бъдещият народен трибун.
Монументално каменно стълбище от 600 стъпала води от центъра на селото до върха на хълма „Янини грамади”. Тази местност Стамболийски обичал от дете и приживе той е пожелал „една кост да остане от него” и да бъде положена на „Янини грамади”. Сега на хълма се извисява паметник-костница, където са положени костите на Александър Стамболийски, майка му Катерина и на брат му Васил, убит заедно с него на 14 юни 1923 г.
Вилата на Ал. Самболийски е построена през 1919-1922 год. и в нея Стамболийски прекарва последните дни от живота си, отдаден на творчески труд и срещи със съидейници. Тук го заварва военно-фашисткият преврат на 9 юни 1923 г. Вечерта на тази дата тук се събират стотици селяни от Пазарджишкия край и на следващия ден предвождани от Стамболийски започват въоръжена съпротива срещу превратаджиите. Но на 11 юни те са разбити и разпръснати от по-многочисления и по-добре въоръжен противник. На 14 юни превратаджиите успяват да заловят Ал. Стамболийски и го докарват във вилата му, където го подлагат на жестоки мъчения. След това полумъртъв го изоставят в една от стопанските сгради на двора на вилата. В последните мигове на живота си той изписва с кръвта си „Ст.1923 год.” върху стената в стаята. Кървавият подпис е съхранен за поколенията и също е национален паметник на културата.

Бихте ли ни разказали за някои от музейните експонати, както и за възстановяването на вилата, в която впоследствие е подредена фото-документална експозиция ?
Музейната експозиция в родната къща е възстановка на уредбата на селска къща от началото на 20 век. Посетителите се срещат с оригинални оръдия на труда, които отдавна са изчезнали от всекидневието на селото.
До  2000 г. вилата  посреща  хиляди  посетители от всички краища на страната и от света. През  лятото  на  същата година пожар изпепелява почти до основи вилата. Унищожени  са  ценни  документи и цялостното обзавеждане на етажа, на  който  е  живял  Стамболийски. По голяма част от мебелите са били автентични – кожена гарнитура и масивно бюро в кабинета на Ал. Стамболийски, гарнитурата в приемната, камината, готварската печка в кухнята. Особено ценна е била изящната мраморна скулптура „Прикованият Прометей”, подарена на Стамболийски на Стопанската конференция в Генуа, Италия през 1922 г.
През 2003 г. е създадена институцията Общински музей „КЪЩА – МУЗЕЙ АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ” и е започнало възстановяването на вилата след пожара.
Със средства от бюджета на общината и със спонсорство е възстановена сградата  и на 9 юни 2006 г. е открита фото-документалната експозиция „Живот и дело на Александър Стамболийски” на партерния етаж на вилата. В експозицията са показани най-важните моменти от жизнения път и политическата дейност на големия държавник.
Открит  остава  проблемът  за възстановяване  на обстановката, в  която  е живял  и  работил  преди  смъртта  си  Александър  Стамболийски. По  запазени  снимки  и  лично  изготвен  от  сина  на  Стамболийски  чертеж  е  изработен  проект  за  възстановяване  на  интериора  на  втория  етаж  на  вилата.
Дарения за окончателното възстановяване на музея се приемат по сметка:
IBAN: BG85 SOMB 9130 8447 055744,   BIC: SOMBBGSF
Общинска банка АД – ФЦ Пазарджик   ДАРЕНИЕ МУЗЕЙ – СЛАВОВИЦА

Какво се знае за семейството на Стамболийски? Има ли наследници в наши дни?
Александър Стамболийски и съпругата му Милена Даскалова–Стамболийска имат две деца –  дъщеря Надежда и син Асен. Надежда се омъжва за Иван – сина на Григор Бояджиев, виден съпартиец на Ал. Стамболийски и има две дъщери. Асен се омъжва за Гина, която е племенница на майката на Хр. Ботев. Те имат 3 деца – Милена, Мария и Александър. По време на убийството на Ал. Стамболийски Асен е бил 19 годишен и са го осъдили на 20 години затвор, от които излежал 7. Занимавал се с журналистика и е бил член на БЗНС. След 9 септември 1944 год. става депутат във Великото народно събрание, застава на страната на Никола Петков и е осъден да лежи в лагера Белене и плевенския затвор общо 7 години. След излизане от затвора е уредник на къщата на родителите си в София в кв. „Връбница”. Почива през 1965 г. И трите му деца вече са покойници.

Г-жо Давчева, какво бихте пожелали на читателите на вестник „България СЕГА”?
Да обичат родината си като Александър Стамболийски и да се гордеят, че са българи.

Уважаема г-жо Давчева,
Благодарим Ви за желанието да участвате в интервю за в. „България СЕГА”. Желаем Ви бъдещи успехи!

Ваня Велкова
в. „България СЕГА”, Берлин
Снимките са предоставени от г-жа Янка Давчева и се публикуват с нейното съгласие.