Езикът е едно от най-големите богатства на този свят. Тази фраза е позната на малки и големи, които днес я приемат за клише. Обаче замислим ли се, неизменно ще стигнем до извода, че това всъщност е самата истина. Езикът и писмеността не се изчерпват само до уроците в училище, скучните (както биха ги определили мнозина) учебници, както и отрупаните с „безинтересни” тонове книги библиотеки и книжарници. Макар и да не си даваме реална сметка, те са важна част и неделима част от ежедневието ни. Опираме до тях запълвайки свободното си време във Фейсбук, Туитър, Вайбър, Уотсап, Инстаграм и всички останали социални мрежи и програми за комуникация с познати и непознати. Използваме ги по време на изпити и матури, както и на работното място – изготвяме документи и договори, например. Пишем, четем или коментираме новини и вести в онлайн медиите, а може просто да обсъждаме конкретна тема в някой форум или да поддържаме собствен блог. Напоследък каквото и да правим използваме езиковите си знания и умения. Парадоксалното в случая е, че езикът ни се обогатява, приемайки много чуждици, но ние все още продължаваме да грешим „старите“ и уж до болка познати думи. И макар да не сме усвоили до съвършенство родния език, понякога изучаваме още 2-3 чужди. Не са малко случаите, в които дори поназнайваме повечко другите езици от собствения. Просто намирам за забавен фактът, че днес приемаме за нещо нормално правописните грешки, а правилно изписаните и подредени думи за изненадващо. Нещата лека-полека се преобърнаха.
За последните 20 години в българския език са се „появили“ 4 300 нови думи. По принцип, за да се установи трайно една дума, езиковедите казват, че тя трябва да се използва поне десет години. Нищо чудно прага на годините да се намали, след като думата „селфи“ се използва поне веднъж на ден, измествайки познатата ни „снимка“. Други новости са „поствам“ (от великата модерна сентенция: „Поствам, следователно съществувам!“), „блог“ (от където идват и новите професии блогър и влогър), „туитвам“, „чатя“ и редица други. И на фона на толкова новости, все още можем да се натъкнем на статуси мъдрещи се над снимката на някое предизвикателно облечено младо момиче или гордо показващо мускули момче, от типа на:
УжасТно ми липсваш, по-вече от всичко на светЪТ. С теб се чуствам в безопасТност и не ме интересува какво мислят някоЙ хора.
или:
ПоТдържам добра форма само СЪС тренировки, искренНо казвам, че не използвам химиЙ.
Днес много грешки могат да се допуснат от невнимание, уцелване на грешния бутон или от бързане, но за жалост има и такива от чиста доза неграмотност или ниска образованост. Вярно е, че човек не може да помни всяко правило в българския език и ако постоянно не го упражнява и припомня, може да допусне някои грешки. Затова сега ви предлагам да си припомним (както вие, така и аз, защото всички сме хора и допускаме неточности) някои от най-често срещаните правописни грешки.
Пълен член
Няма как да не започнем точно от него, след като това е най-често допусканата грешка. Само преди месец-два присъствах на литературното четене на новия роман на Нидал Алгафари, по време на което авторът си призна, че не знае къде да използва пълен и кратък член. Алгафари не е единствен в това отношение, хората често бъркат и пишат кратък, вместо пълен член. Например, сигурно са ви познати надписите: „МагазинА ще отвори в 14ч.“, „КабинетА е затворен“ или „МостА е в ремонт“. Всъщност, когато не сте сигурни къде да сложите пълния член, можете да прибегнете до един лесен „трик“: Пълен член се използва, когато думата изпълнява функция на подлог в изречението. Ще разпознаете подлога, като го заместите с местоимението „той“.
Пример: Човекът настигна бягащия. (Той настигна него/ Той го настигна.) Бягащият беше настигнат от човека. (Той беше настигнат.)
Степенуване
Тук каруцата преобръща най-малката подробност, а именно тирето. Масово то просто изчезва или магически се появява там, където най-малко очакваш.
Пример: „Рени е ПО хубава от Диди“ или „Моят дом е НАЙ прекрасното място на света!” са грешно изписани, защото липсва онази „досадна“ чертичка. Както се казва има голяма разлика между „Да свиеш по-скъпите павета“ и „Да свиеш по скъпите павета“… Ето как тирето променя смисъла на цялото изречение. Ако мислите обаче, че ПО-вече се пише с тире, тогава допускате още ПОВЕЧЕ грешки. Откажете се, просто не му е там мястото.
Двойни съгласни
Подобно на тирето при степенуване, тук нерядко никнат двойни букви където не трябва и ги хваща липсата, където им е мястото. Трябва да наблегнем на това правило, защото то не е временно!
Грешки се допускат при двойното „Т“ и „Н”, както и при двойното „З“ и „Д“. Тези двойни съгласни се получават при образуването на производни думи или форми на основната дума, именно затова понякога просто изпускаме едната от двете буквички.
Пример: времеНЕН – времеННИ, особеН – особеНи, есеНЕН – есеННИ, искреН – искреНИ, радосТ – радосТТА, пролеТ- пролеТТА.
ПоДДържам, наДДавам, беЗЗащитен, беЗЗъб
Множествено число с „-ИИ“ и местоимението „ѝ“
За разлика от миналото, днес можем да станем свидетели на всякакви чудеса, които обаче са и чудесИЙ! Интересно е, че повечето думи се пишат хем в множествено число, хем с „Й“ накрая. Това, че „сценарий“ се пише с „-ИЙ“ като дума в мъжки род единствено число, това не означава, че всяка дума завършва по същия начин в множествено число. Да проверим! 
Пример: Множественото число на „панталон“, е „панталони“, не „панталонй“, нали така? Това означава, че „промоций“ и „хавлий“ също са грешно изписани. Правилно е „промоции“, „хавлии“, „зодии“, „дреболии“ и т.н.
Интересен факт е, че въпреки масовото използване при множествено число на И-кратко, когато нещата се сведат до местоимението „ѝ“, ударението изчезва от картинката, като оставя „И“-то самотно.
Пример: „Майка и и баща и взеха колата и, понеже тяхната бе на ремонт и и обещаха да я върнат“ – е толкова грешно, че няма на къде… „Майка ѝ и баща ѝ взеха колата ѝ… “ уточнява на кого са родители (на нея) и чия е колата (нейната), което е далеч от изреждането.
Слято или отделно
Можем ли да пестим пари не знам, но определено можем да пестим интервали. Дали е защото в чата „не знам“ се пише като „nz“ или понеже не ни стига времето, не съм сигурен. Факт е обаче, че всеки втори си мисли, че тази дума се пише като „заедно“ – иначе казано слято.
Пример: Близка моя приятелка има страхотен пример, с който никога няма да забравиш правописа за отрицанието. Тя казва: НЕ знам, НЕ мога, НЕ искам се пишат разделено, за разлика от „неграмотен“.
„С“ или „СЪС“; „В” или „ВЪВ“
Ами сега?! Защо не ни е грижа, че слагаме тези предлози на грешните места? Макар да е изключително лесно за запомняне, мрежата прелива от неправилната им употреба и на никого май не му прави впечатление. Двойните предлози „със“ и „във“ се пишат в случаите, в които след тях следва дума започваща със съгласните „С“, „З”, „В” и „Ф“
Пример: Отивам на екскурзия СЪС сестра ми. Двамата се качихме ВЪВ влака.
Обаче понякога правилата имат изключение. Тук изключението е, че двойните предлози се употребяват и когато върху тях пада логическо ударение, без да е необходимо следващата дума да започва с изброените съгласи. Давам пример: Ще замина на екскурзията СЪС или без теб.
В поезията също е позволено да се използват без следващата дума да започва със съгласните. Всичко останало си е чиста грешка.
Следва продължение
Стелиян Стоименов,
в. „България СЕГА“