С душата на българската народна музика

„Жизнен въпрос е за нас непосредствено да живеем с автентичния фолклор.” „И слушаме, и се учим, и вечно ще се учим от автентичния фолклор.” – посочва знаменитият български композитор и „тънък познавач на фолклорната класика” – Филип Кутев.
„Тъй както житният клас ни дава зърната си, но част то тях се връщат отново в земята, за да покълнат нови и нови класове, тъй и народното творчество трябва да ни връща към себе си, за да се раждат нови кълнове и родитбата на необятната нива да не секва.” – казва Лозинка Йорданова.

На 15 и 16 април 2016 г. в град Монтана се състоя Осмият национален фолклорен конкурс „Напеви от Северозапада”. Творческият форум бе организиран от Общинския младежки дом – Монтана и премина под патронажа на г-н Златко Живков – кмет на град Монтана.  През тази година във фолклорния фестивал взеха участие около 800 деца и младежи от цяла България, придружавани от учители и родители. Присъстваха също многобройни ценители на българския фоклор,  специалисти, журналисти и други.
По повод проведения Национален фолклорен конкурс ще разговаряме с г-н Асен Асенов, директор на Общинския младежки дом в град Монтана.

Уважаеми г-н Асенов, бихте ли се представили?

По професия съм музикант, а по длъжност – директор на Общинския младежки дом в Монтана. Възпитаник съм на Средното музикално училище „Панайот Пипков” в Плевен. Висшето си образование завърших през 1997 г. в Академията за музикално и танцово изкуство – Пловдив. Следвах специалност „Ръководител на народни състави”, а впоследствие и „Музикална педагогика”. В продължение на 6 години бях гъдулар в оркестъра на Държавен фолклорен ансамбъл „Тракия”.
След завръщането ми в моя роден град през 2002 г. станах диригент и художествен ръководител на народен хор „Пъстренец” към Общински младежки дом – Монтана. Наред с професионалните си ангажименти като диригент, съм също  ръководител на оркестъра на танцов ансамбъл „Пъстрина”. Преподавал съм музика в детски градини и в V СОУ „Христо Ботев” с разширено изучаване на музика, където водех часове по гъдулка и народно пеене. Преди 10 г. обособих от народния хор детска певческа група „Пъстренец Jr. ”. През годините групата и нейните солисти завоюваха много награди на фолклорни конкурси. Няколко от певците тръгнаха по пътя на професионалното изкуство, завършвайки националните фолклорни училища в Котел и Широка лъка и Академията  в Пловдив.

Как бихте определили с няколко думи Националния фолклорен конкурс „Напеви от Северозапада”?

Националният фолклорен конкурс „Напеви от Северозапада” е едно от най-значимите културни събития в Северозападна България. Мисията му е да популяризира фолклорното богатство на този регион сред младите хора от цяла България. Фактът, че ежегодно 700 – 800 деца от цялата страна, както и българчета от чужбина, участват в него, доказва, че сме постигнали тази цел. Конкурсът се радва на подкрепа от страна на общината, спонсори и медии, което е още едно доказателство, че каузата му е оценена като важна.

Кое беше новото на фестивала тази година?

За да развиваме конкурса, ежегодно допълваме нещо ново в статута, както и различни съпътстващи го събития, сред които етнографски изложби на чипровски килими, представяния на книги, кулинарна изложба с дегустация на специалитети от нашия край, концерти на групи за автентичен и обработен фолклор от региона. Новото тази година бе, че към приложението с нотирани песни от Северозапада бяха добавени още няколко заглавия. Също така, в дните на конкурса, прочутият духов оркестър „VIVO – Монтана” и танцовият ансамбъл „Младост” изнесоха концерти, докато се чакаше решението на журитата и церемонията по награждаването.
Типично за осмото издание на конкурса „Напеви от Северозапада” бе сериозното участие на възпитаници на националните музикални училища в София, Котел и Плевен. Това е положителна тенденция. Радостни сме, че все повече бъдещи професионалисти вече познават, а надявам се и ще популяризират чрез изпълненията си, фолклора на нашия край.
За първи път в рамките на конкурса награди за учители-творци с високи постижения присъди Съюзът на българските музикални и танцови дейци. Получиха ги вокалните педагози Живка Сливенова и Елена Петрова от Видин, Светла Цветкова от София, преподавателите по музикални инструменти Лиляна Ангелова от НЧ „Николай Хайтов 1936” – София, Валентин Недялков от Плевенското училище по изкуствата и Людмила Стоянова НЧ „Искра 1975”- Кюстендил, хореографите Мирослав Гетов от Мездра и Геновева Стоянова от школа за български народни танци „Стоянови” – Монтана.

Г-н Асенов, бихте ли ни разказали как се появи идеята за провеждане на Национален фолклорен конкурс в град Монтана?

Моите лични наблюдения са, че музиката, песните и танците на Северозападна България са незаслужено пренебрегнати, както от медиите, така и от учените, изключвам сборника на Васил Стоин „Народни песни от Тимок до Вит”, издаден в края на 20-те години на миналия век. Песните от нашия край са слабо познати, въпреки достойнствата им. Голяма част от песните са с широк тонов обем, голямо е и разнообразието от размери. В медиите звучат предимно пирински, тракийски, родопски, шопски песни. Може би една от причините е, че нямаме толкова известни или по-точно толкова лансирани изпълнители, както в останалите области. Иван Пановски и Кайчо Каменов са популярни, но те са от едно друго поколение.
Музикалната емблема на Северозапада са духовите оркестри и хорáта на Дико Илиев. Смятам, че наред с тях и торлашките песни, както и тези от полето заслужават популярност. Това да ги изпълняват деца, да звучат в регионален и национален ефир допринася за известността им. Няма как да не подчертая и значението на фолклора за съхраняване на националната ни идентичност, което е все по-важно в съвременния глобализиран свят.
Освен това традиция е, когато в едно населено място има силна певческа школа, да се провежда и подобен форум. Успехите на моите възпитаници в националните конкурси ме мотивираха да положа усилия да организирам такъв форум. Когато станах директор на Младежкия дом в края на 2007 година, споделих с колегите идеята. Те я приеха и след около 1 година подготовка, реализирахме първото издание – през месец април 2009 година. Подкрепи ни и общината в лицето на кмета Златко Живков. Като далновиден човек, той е преценил и имиджовия ефект за града ни от едно такова събитие.

Кои са разделите, в които се състезават участниците?

Разделите в конкурса са три – „Народно пеене”, „Хореография” и „Инструменталисти”. Разбира се имаме и различни категории – солисти, камерни състави, групи за автентичен песенен и танцов фолклор, хорове, фолклорни ансамбли.

Има ли специални изисквания към участниците в конкурса и какви са те?

Задължителното условие за участие в конкурса е участниците да изпълнят песен, танц или инструментална пиеса от Северняшката фолклорна област.

На каква възраст са участниците и на колко години бяха най-малкият и най-големият участник във фестивала тази година?

Според статута на конкурса възрастовият диапазон е от 4 до 30-годишна възраст. Тази година най-малката участничка бе 3-годишната певица Дара Соколова от столицата, а най-голямата – 23-годишната студентка по музикална педагогика от Софийския университет Виолета Костадинова.

От кои места на България имаше най-много участници във фестивала през 2016 година?

Най-много бяха участниците от музикалните училища в Плевен и София и там конкуренцията беше най-голяма. Иначе в „Напеви от Северозапада” участваха представители на 24 населени места.

Какви са възможностите във фолклорния конкурс в Монтана да участват и българи, живеещи в чужбина?

Да, в конкурса имат възможност да участват също български деца и младежи, които живеят в чужбина. За тях специално, като допълнение към основния конкурс, имаме Видеоконкурс за народни песни и хореография. Тази година имахме изпратени клипове от Украйна, Кипър и Великобритания. В минали издания сме имали участници и от Канада, САЩ и Испания.

Бихте ли споделили какъв е съставът на журито?

Всяка година за членове на журито на конкурса каним различни професионалисти в областта на фолклора. Това са педагози, композитори, изпълнители, фолклористи – всички те с безупречна репутация в своята сфера.
Журито на раздел „Народно пеене” оглави проф. д-р Светла Станилова от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив. Заедно с нея професионалното си мнение дадоха Дарина Славова – певица в ансамбъл „Тракия”, Ваня Монева – диригент на хор „Космически гласове” и Ангел Добрев – композитор и гъдулар в оркестъра на БНР.
Журито в раздел „Хореография” оглави доц. Петър Григоров заедно с етномузиколога Веселка Николова – доктор по изкуствознание и Агрипина Войнова – хореограф.
Оценяването на изпълненията на участниците в раздел „Инструменталисти” бе поверено на Любомир Желев – кавалджия в ансамбъл „Филип Кутев”, Силви Сливенов – гъдулар и музикален редактор в БНР – Видин, които работиха под председателството на Петьо Кръстев – диригент на оркестъра във ФА „Пирин” – Благоевград.

Г-н Асенов, бихте ли разказали нещо повече за изпълненията на участниците в тазгодишното издание на конкурса?

И в това издание на конкурса имаше изключително талантливи изпълнители. Разбира се най-високо бе нивото на възпитаниците на музикалните училища. Те бяха в отделна група и не се конкурираха с останалите деца, за които фолклорът е хоби, но точно те са най-преданата и естетически подготвена публика за народните певци и ансамбли. Любопитна подробност е, че най-често изпълняваната песен тази година бе „Тонка пипер полива”. Всяка година има по един такъв хит.
Колеги в журито на раздел „Инструменталисти” споделиха шеговито, че някои от участниците в конкурса са толкова добри, че може да бъдат назначени на работа в професионалните ансамбли.

Какво ще ни кажете за участието на танцовата група от Народно читалище „Съединение 1923”?

Много колоритен и нетипичен пласт от фолклорната мозайка на Северозапада разкри танцовата група от народно читалище „Съединение 1923” от с. Бърдарски геран, община Бяла Слатина. Неговите 500 жители са преселници на банатски българи предимно от Стар Бешенов – потомци на бунтовниците, които след поражението на Чипровското въстание намират спасение в Австро-Унгария. Те бяха коренно различни от останалите участници. Дебютът в „Напеви от Северозапада” им донесе първа награда в категорията „Групи за автентичен фолклор”.

Какви бяха присъдените награди на конкурса през 2016 г. и кои бяха отличените участници?

Ние традиционно осигуряваме достатъчно награди за участниците, тъй като си даваме сметка, че на толкова много таланти е трудно и преди всичко несправедливо да присъдим само по едно 1, 2 и 3-то място в различните раздели. Наградените са много, но ще спомена само тези, които спечелиха най-високото отличие – приз на кмета на Община Монтана. В раздел „Народно пеене” това бе Александра Иванова от националното музикално училище „Любомир Пипков” – София. При инструменталистите най-високото отличие завоюва нейният съученик – гъдуларят Симеон Илиев. В раздел „Хореография” ансамбъл „Мездра” грабна най-голямата награда – приз на кмета на Община Монтана. Под ръководството на младия и амбициозен хореограф Мирослав Гетов ансамбълът се развива динамично през последните години.

Според Вас, какъв е в днешни дни интересът на децата и младежите към българския фолклор?

Фолклорът има непреходна стойност, но той принадлежи към отминали времена и е далеч от светоусещането на съвременните деца. Той не е част от ежедневието им и,  за да ги спечелим за каузата на българската народните песни, танци, обичаи и традиции, са нужни последователни усилия и много търпение. На децата и младежите трябва да бъде разяснен смисълът, както и бекграундът, историческата епоха и влиянието й върху фолклора.
Представянето на българския фолклор е залегнало в учебното съдържание по пеене и музика, по литература, но когато става дума за деца, които се занимават допълнително с народно пеене, танци или инструмент, трябва да се задълбочи информацията за спецификата на отделните етнографски области, за празнично-обредната система на българина и за традиционните изкуства (песни, инструменталната музика, танците, словесния фолклор, занаятите). Може би, ако помогнем на децата да преоткрият вечните теми и непреходните ценности, кодирани в народното творчество, и връзката им с най-важните етични стандарти, ще е по-лесно да ги спечелим.
Друг начин за повишаване популярността на народното творчество сред младите хора е чрез придържане към художествена линия, близка до тяхното светоусещане (подбор на песни с интригуваща ги тематика, модерни аранжименти, атрактивна хореография на групата при изпълнение на песните). Необходимо е  талантливите деца да бъдат привлечени не само като публика, но и като изпълнители, за да се гарантира приемствеността между поколенията и да се съхрани фолклорното ни богатство. Развитието на творческите заложби на децата трябва да се съчетае и с възможности за творческата изява на младите таланти чрез организиране на концерти и участия във фестивали и конкурси у нас и в чужбина. Вярвам, че споделеното време в репетиционната зала и на концертния подиум ще е свързано с обогатяване на личността, с положителни емоции и с докосване до най-истинското изкуство – фолклора, което е вечно като България!

Г-н Асенов, какво бихте пожелали на читателите на вестник „България Сега”?

Традиционното българско пожелание: Бъдете живи и здрави! Да бъде винаги  пълна душата и трапезата ви! И дори да сте открили щастието и реализацията далеч от България, знайте, че тук много хора се просълзяват с мисълта за Вас, когато звучи „Я кажи ми, облаче ле, бяло!”, а вратите на родния дом са винаги отворени за Вас!
Лично аз смятам, че завръщането на нашите емигранти с променен манталитет и неоценим опит от проспериращите държави би могло да „оправи” България, както сме свикнали да казваме. Но това е друга тема.

Уважаеми г-н Асенов,
Благодарим Ви за желанието да участвате в интервю за вестник „България Сега”. Желаем Ви бъдещи успехи! Нека Националният фолклорен конкурс „Напеви от Северозапада” дълги години да популяризира българското фолклорно богатство!

Снимките са предоставени от г-н Асен Асенов и се публикуват с неговото съгласие.

Ваня Велкова
в. „България Сега”, Берлин