„Хубавото вино поражда добри мисли и добри дела”

Българският народен празник Трифон Зарезан отбелязваме на 1 февруари, по стар стил – на 14 февруари. Този празник, посветен на свети Трифон, е известен в някои краища на България като св. Трифун чипия, св. Триун, Зарезановден, Зарезой, Зарезоя. За всички нас той е познат още като Ден на лозаря и се празнува както от лозарите, така и от винарите, градинарите, овощарите.
Въпреки че Трифон Зарезан е празник на лозята и виното, той е свързан също с обработването на лозата и пролетното й зарязване. Според лозарите, обичаят „Зарязване” („Да се закрои лозето”, „Да порежат лозето”, „Да зареже лозата”) поставя началото на лозарската нова година. С този обичай се открива новият сезон на земеделската работа. А наесен, когато гроздето узрее и се прибира, ще се отбележи краят на земеделската дейност.
Според народно поверие, свети Трифон е лечител. Той събирал сълзите на лозата и с този сок лекувал очите на хората или трудно заздравяващи рани. Според друго поверие,  колкото повече вино се изпие на празника Трифон Зарезан, толкова по-богата ще бъде реколтата на грозде през идния сезон.
  Търговци на грозде и вино пред бакалница "Припек" в с. Ветрен, Пазарджишко, 1933 г.„Ой, Трифоне, Трифоне, мъченико!
Режи лозе, зарежи го –
да се лоза вие и превива,
да се реса реси, наедрява,
да се грозде грозди и узрява,
да се вино пие червено,
за здравето на всички!”
(с. Ветрен)

Традицията на Трифон Зарезан
Според традицията, рано сутрин на Трифон Зарезан стопанката на къщата трябва да омеси и изпече питка. В някои краища на страната питката се украсява с оформени от тесто: грозд, лозов лист или цветове на лоза. След като питката е поставена да втасва, домакинята приготвя варена, а след това запечена кокошка, пълнена с ориз или булгур. Когато питката и кокошката са готови, стопанката ги поставя в една торба като добавя към тях бъклица с червено вино и светена вода. В торбата някои слагат също парче сланина, луканка, сирене, туршия. Не пропускат да вземат и стъкленица с ракия, украсена със здравец. А стопанинът… Той мята на рамо торбата и заедно с другите мъже от селото тръгва към лозето. Навремето традицията повелявала само мъже да ходят на лозето.
Пристигайки всеки на своето лозе, мъжете изпълняват обред. Обредът се нарича  „Зарязване” и започва с това, че мъжете се прекръстват. После, около един от кютуците се полива с вино и се отрязват три пръчки. Отрязването на пръчките става с лозарски нож, наричан още „косер”, „завана” или „конде”. След това: мястото, откъдето са отрязани пръчките, се полива с вино и светена вода, а лозето се благославя с думите: „Колкото капки, толкова кола грозде!”. Трите отрязани лозови пръчки  мъжете свиват на венец и го поставят на калпака си, на рамото или на кръста.
След обредната резитба, мъжете се събират около обща трапеза, а после се хващат на хоро. По-късно, на мегдана в селото започва голямо веселие – и за мъже, и за жени, и за деца.
Трифон Зарезан в различните краища на България
  Никола Бажлеков, производител на вино в с. Ветрен, Пазарджишко, 40-те години на 20 в.•    В някои селища на България, например в Пазарджишко, празникът започва с молитва за свети Трифон като молитвата се извършва в църквата.
•    В с. Змеево, Старозагорско, се провежда литийно шествие, на което иконата на свети Трифон се разнася из лозята, а след това с нея се обикаля из селото.
•    В град Перущица, Пловдивско, първо свещеникът трябва да зареже лозите и да ги напръска със светена вода.
•    В казанлъшкото село Средногорово мъжете пристъпват към зарязване, едва след като свещеникът е отслужил водосвет.
•    В градчето Свети Влас, Бургаско, водосветът за здраве и берекет се извършва след зарязването на лозите.
•    Град Асеновград е известен с лозарството и винарството, с уникалния винен сорт Станимашки мавруд и с червеното вино „Станимашка малага”, прочуто в много страни на света. Стара традиция е – на 1 февруари, когато се отбелязва Трифон Зарезан, хората да ходят в параклиса „Св. Трифон”. Параклисът е един от най-почитаните в града и от него има изглед към Асенова крепост. На този ден много гости посещават Музея на винарството и лозарството в града.
•    Интересно е, че в град Лясковец, Великотърновско, по време на обредната резитба, мъжете свалят калпаците си и ги закачват на кютуците на лозите като пожелават гроздето да бъде толкова черно, колкото черни са калпаците им.
•    В село Виница (днес квартал на Варна) след зарязването мъжете поливат вино в средата на лозето с пожелание това да донесе голям берекет и виното да се лее като вода.
  Трифон Зарезан в гр. Ветрен, 2015 г.•    В Неврокоп (днес Гоце Делчев) и околните му селища хората имат традицията да изкопават дупка в лозето. В нея заравят донесената в някакъв съд светена вода – тя трябвало да предпази лозето от градушка.
•    В Северна България, в селата, намиращи се по Дунава, има прастара традиция –  отрязаните на Трифоновден лозови пръчки да се хвърлят в реката, за да може виното да тече като из река.
•    Интересно е също, че на някои места в България, например в град Пещера, хората избират „Цар на лозята”. Царят има корона от лозови пръчки и благославя лозето с думите: „От всяка лоза по шиник, от всяка по чебър!” След ритуала царят е придвижван до селото на каруца, може да е качен на колесар или да е носен от мъжете на ръце. С музика, хора и ръченица мъжете пристигат в селото и обикалят от къща в къща. Стопаните ги гощават с вино. С вино пръскат и „Царя на лозята”, има гощавка и хоро.
•    След ритуалното зарязване, в някои села на Първомайско, на мегдана се извива „Мъжко хоро”. Както повелява традицията, водачът му държи в ръката си дървена бъклица с червено вино, а в него са натопени лозови пръчици.
•    На Трифон Зарезан в беловското село Мененкьово във всеки дом, освен с вино, се черпи и с вкусен домашно приготвен бабек. Някои дори го запичат на жар и поръсват с парченца праз. В село Мало Конаре, Пазарджишко, на трапезата на Трифоновден също се има домашен бабек.
•    В китново село Типченица, Врачанско, се отглеждат традиционните  винени сортове Мискет и Рубин, а също и по-разпространените – Мерло, Шардоне, Каберне совиньон. Там Трифон Зарезан е особено почитан празник. Честването на празника започва в местността „Гложето” като най-напред свещеникът отслужва водосвет. След това най-старият от стопаните зарязва лозето. Интересно е също, че  една от жените поръсва главините с пепел, а най-възрастният лозар обилно ги полива с вино. Според старо поверие, това ще донесе едро грозде. Празникът продължава с богата гощавка: питка, баница, пилешко месо, вино и люта ракия. Тригласният народен хор „Типченски майки” развеселява всички гости.
•    В плевенското село Садовец, празникът на лозята и виното се чества на 14 февруари. По традиция, на този ден хората се събират в центъра на селото, а след това се отправят към лозе „Калугерица”, където се състои обредното зарязване.
•    Казват, че село Пиргово е „най-лозарското” село в Русенско. В него се произвеждат годишно около 1,4 млн. литра вино. Там празникът на лозарите и винарите се чества на 14 февруари. По стара традиция хората най-напред избират  „Цар на лозята”, после се хващат на хоро.  Нещо повече, обичаят повелява: този, който ще бъде избиран за „Цар на лозята”, да  Трифон Зарезан в гр. Ветрен, 2015 г.бъде имотен и добър стопанин, да има семейство и деца. Според това колко виден и заможен е „Царят на лозята”, се гадае за щедростта на лозята през годината. По-късно се отива на лозето, зарязва се, свещеникът поръсва лозята със светена вода. Веселието продължава в селото.
•    В град Шабла се провежда конкурс за „Най-добро домашно вино”. Представяйки своето вино, кандидатите трябва писмено да посочат сорта или сортовете, от които е произведено тяхното вино.
•    През тази година на Трифоновден в град Пещера за първи път ще бъде представен стар тракийски ритуал за виночерпене.
•    В град Мелник, през първата седмица на февруари, се провежда фестивалът  „Златен грозд”. През тази година в него участват над 12 местни изби, които се състезават за наградата „Най-добро мелнишко вино”.

Гроздето, виното и Трифон Зарезан  в с. Ветрен (днес гр. Ветрен), Пазарджишко
„Ветрен наистина е най-лозарското село в Пазарджишко. То има най-много лозя; към 1900 г. според Лютаков били 6 655 дка, към 1930 г. те са 9 444 дка. (…) В местността Баладжа се ражда най-хубаво грозде.” – посочва проф. Иван Батаклиев в книгата си „Пазарджик и Пазарджишко”.
Г-жа Лиляна Мушева, дългогодишен ръководител на читалище „Христо Смирненски” в гр. Ветрен, разказа за читателите на в. „България Сега” следното:
„В Пазарджишки регион, в землището на гр. Ветрен, се отглеждат следните сортове винено грозде: бели – Ркацители, Шардоне, Мускат Отонел и Совиньон блан;  червени – Памид, Мерло, Каберне Совиньон, Мавруд, Сира и Пино ноар. Има и десертни сортове като: Булгар, Русалка, Тамянка, Брестовица. 
В миналото изба „Ветрен” е произвеждала до 2 млн. литра вино годишно, основно за износ за Русия. С годините лозята остаряха, част от тях се изкорениха. По настоящем в землището на Ветрен са засадени към 1 500 дка  нови лозови масиви, годишно се произвежда около 500 хил. литра вино.
С жури от представители на Винарска изба „Ветрен-Комерс” традиционно се провеждат конкурси за частни винопроизводители в района на гр. Ветрен . В конкурса се оценяват качествата на вината като: цвят, бистрота, аромат, букет, тяло и обща хармония. Целта е да се подпомогнат със съвети любителите винопроизводители, да се повиши технологичното ниво на домашното производство и съхранение, да се внедрят полезни и актуални практики при производството и съхранението.
  Трифон Зарезан в гр. Ветрен, 2015 г.Традицията, даваща характерния облик на района ни, несъмнено е празникът на лозаря – Трифон Зарезан. Неговото отбелязване, станало наш традиционен празник, винаги е включвало обредното зарязване на лозите на този ден. Празничният обред се извършва от лозари и винари в землището на Ветрен: „Балабана”, „Торбаница”, „Каменливият път”.
Ежегодно празникът в гр. Ветрен се чества на 14 февруари, на Деня на лозаря – Трифон Зарезан. Читалището винаги взема водещата част при отпразнуването му,  съвместно с Кметството и Винарската изба. Последните години в ритуала включваме и децата, които пресъздават обичая „Зарязване” на различни етапи от историята ни, при това с наричания, благословии, като по този начин запазваме традицията от миналото. В празничната програма участват както местни самодейни състави, така също и професионални оркестри за народна музика, ансамбли, изпълнители. Награждават се винопроизводителите и най-добрите лозари от предходната година. Утвърди се и една друга традиция: провеждането на конкурс за „Най-добро домашно вино и домашна ракия, произведени през годината”. Съвместното партньорство с „Томика метал” в Пловдив всяка година осигурява за „Царя на виното” съд от неръждаема стомана.”

  Лозя край гр. Ветрен, Пазарджишко, 2015 г.На Трифоновден ветренци пеят и следната песен:
„Вино, вино, руйно, буйно,
ти си сладко, ти си гладко.
Лей се, вино, бистро, люто,
лей се, лей се, весели ни!”

Казват, че на Трифон Зарезан дори земята се задъхва от хората и ръченицата, изиграни на този ден от ветренчани. Въздухът толкова сладостно ухаел, че не можеш се стърпя да не опиташ от руйното червено вино и богатата гощавка.
Празникът на лозарите и винарите се отбелязва в различните краища на България с ритуали, с много веселие и музика. Но където и да сте на този жизнерадостен ден, стократно ще чувате думите: „Берекет да бъде!”, „Да е нахаирлия!”, „Голям берекет!”, „Много грозде!”, „На всички много здраве!”
През 1853 г., в първата книга по земеделие, авторът Никола Икономов казва: „Кое може да бъде по-сладко и по-красиво за гледане от плода на лозата – гроздето? И не само ползата, но и работата в лозето, връзването, посаждането и размножаването на лозите разиграват човеко сърцето от радост.”

Ваня Велкова
в. „България СЕГА”

Снимките са предоставени за публикуване от:
Мария Бажлекова, Ваня Кьосова, Цветанка Бикова, Лиляна Мушева, Ваня Велкова