Велинград и Чикаго – една странна връзка…

Тези дни от България в Чикаго се завърна нашият сънародник и съгражданин Младен Лижев, комуто аз викам „Маджо”, без да го оприличавам и най-малко с един друг носител на това артистично име. Направил е там, по Родината, прекрасни турнета и обиколки  и е укрепил много връзки. С „Националната спортна академия”, с ред федерации и спортни институции и се е опитал да „включи” в някои наши чикагски проекти съмишленици и приятели. От това ще имат полза и там, и тука, а и всички вече разбираме, че нуждата от солидарност и подкрепа между българите в България и по света, става все по-наложителна и неотложна.
  Маджо - треньор на Атланта - младежките шампиони на САЩИ така – в рамките на един от коментираните проекти в Чикаго, Маджо е отишъл и на едно много важно място, но на което никой друг не би се сетил да иде. Бяхме си говорили, неколцина „ентусиасти”, без да го възприемате като злословие, че общността ни в Чикаго не проявява и сто грама съпричастност към трудностите, които старостта е струпала на плещите на възрастните ни сънародници.
Какво се прави за тях? За скованите от болежки хора, които са постлали пътеките на мнозина от сегашните обществени лъвове или технократи, на своите деца… а сега често подлудяват от самота и чувството на бракуван зъболекарски стол. Маджо даже ми напомни за такива, за които хич и не бях се замислял – дошлите в Америка дядовци и баби, които се грижат за внуци и живеят сякаш в гренландско иглу, защото без кола, без език и без приятели Чикагото си е просто една пустиня за такъв нещастник.
Сред многото „инспекции” Маджо беше отишъл и в популярния в страната ни „Дневен Център за Възрастни Хора – Велинград”. И сега ни донесе от там една голяма торба, пълна с идеи и възможности за добри дела и милост към достолепните ни възрастни чикагски мигранти от България…
  В дневния център за възрастни хора – ВелинградНай-напред – във Велинград има една невероятна по редакторски и публицистичен талант колежка на име Елена Баева, която като че усеща нашия Маджо още в самолета над Атлантика и помества една ясна и точна словесна картина – що за човек идва при тях.
„Дневният център за възрастни хора с увреждания във Велинград посрещна интересен гост – Младен Лижев, национален треньор по тенис на маса, който от години живее и работи в Чикаго, САЩ – пише Елена Баева в шарения и писан местен вестник „Темпо”, лика-прилика с един от най-уютните градове на Балканите. – В България Младен Лижев завършва ВИФ (Висш институт по физкултура, сега НСА). Прави солидна кариера и стига до поста държавен треньор по тенис на маса. През 1996 г. пристига в САЩ, където
Ричард МакКафи, генерален мениджър на олимпийския турнир по тенис на маса в Атланта оценява високо знанията и уменията на нашия сънародник и го кани за треньор на  „Атланта” – един от най-добрите клубове в САЩ. Резултатът от тази работа: клубът по тенис на маса на Р. МакКафи става № 1 в САЩ, а медалът за високи постижения му е връчен лично от вицепрезидента Ал Гор. Младен Лижев има лиценз на треньор по тенис на маса за всички 50 щата в Америка. Гордост са и неговите възпитаници – двама от тях са национални шампиони за деца и юноши. Голямата мечта на българския треньор е да създаде и първия български шампион по тенис на маса в САЩ, където спортът е изключително популярен”.
По-нататък Елена с чудния си репортерски талант прекрасно описва и същината на въпроса и аз юнашки я преписвам, защото не бих могъл да го кажа по-хубаво…
„Темпо” коментира и двете идеи, които се мъчим да осъществим в Чикаго: Тенис-академия за млади таланти, и сега лансираната – Център за по-дъбър живот и здраве на нашите ветерани! 
  Миг от живота на възрастните хора във Велинград    Велинград днес „Днес Младен Лижев, продалжава Елена Баева, – е изправен пред нова идея-предизвикателство: да създаде в Чикаго тенис-център, който да бъде първи по рода си в Америка. И да се ползва безплатно от многобройните българи (над 300 000) от всички възрасти и на първо място от българските деца, които живеят в Чикаголенд. Осъществяването на тази идея го води и тук, в Бълтгария. В нашия град е трогнат от вниманието, изненадан е и от грижите към възрастните хора с увреждания, на които става пряк свидетел в Дневния център: “За първи път се докосвам до такава организация. Нямам опит, но заради усмивките, които виждам по лицата на възрастните хора, искам да кажа “Браво!” на директорката и на целия персонал”. Към възрастните хора в родната България Младен Лижев прави поклон, защото точно те изнесоха най-тежкото време и благодарение на създаденото от тях по света се говори с уважение за нашата страна.

Видяното в Дневния център във Велинград, според г-н Лижев, е модел, който той ще сподели при създаването на бъдещия център в Чикаго. Там той ще запознае с дейността на центъра обществените организации и генералния консул на Републиска България в Чикаго, г-н Симеон Стоилов.

На раздяла хората от велинградския Дневен център му заръчаха: “Да учите младите рано или късно да си дойдат в България! Да ги учите да знаят и да говорят български език, защото много от най-малките не го знаят!”
  Миг от живота на възрастните хора във Велинград    Велинград днес След края на дългия български воаяж на Маджо имах възможността и аз да му задам няколко въпроса, на които той в общи линии ми отговори следното:

– Много съм окуражен и щастлив, че срещнах в България толкова много хора, заредени с положителна енертгия!  Има и лошо, но има и здрав разум и милосърдие. Има много хора с изключително високо обществено съзнание, каквато е например директорката на институцията Ели Янева – Зисова. Такъв  е и кметът на Велинград, изкарал два мандата, и той не може да е друг, защото е Иван Лебанов – прървият български медалист от Зимни олимпийски игри – бронз от „Лейк Плесид 1980” на 30 километра ски-бягане! Българският „Скиор на века”, който действително е направил много за своя град. Във Велинград, и конкретно в Центъра за възрастни хора, се срещнах с личности, направили  много за града. Те напълно заслужаваха полаганите за тях грижи. Центърът работи от 7 години и когато ги запитах  „как се чувстват” те казаха почти в унисон, че „живеят интересно”, чувстват се сигурни и уважавани, потребни…

Дневния център за възрастни хора с увреждания е изключително ценна социална придобивка. Тук животът за възрастния човек не е спрял, а продължава – стотици през годините срещи, гости, пътувания, празници, инициативи, които осмислят ежедневието и го превръщат във втори дом за десетки хора. Младите, които се грижат за тях им благодарят – че могат да черпят от тяхната мъдрост и да се учат от тяхната жизнеустойчивост.
  Велинград, един бисер сред България Домът се помещава на централно място – в сградата на старата община на Велинград. Освен основната зала, където има условия за всякакъв вид обществена дейност, срещи, семинари, беседи, свободна комуникация, четене, тук може да се организира празник или отдих с някакво занимание, възрастните хора имат и една много симпатична зала за фитнес…
Центърът разполага с автобус, който някъде по обедно време събира по къщите неговите членовете и ги докарва в клубното помещение. Тук те имат почти винаги и доста работа по различни инициативи – правят сувенири, слушат лекции, информират се по вътрешните и световни новости, занимават се много с рехабилитация и разглеждат теми, които имат практична стойност.
Съставът варира от 40 до 50 човека. За тях се грижи персонал от 8 специалисти – лекари, масажисти, културно-просветни кадри…
В скоро време вторият етаж на бившата община ще се преустрои на рехабилитационен център.
Често организират близки и далечни екскурзии. От близката гора до Охридското езеро и Гърция. Посещават  народни събори, фолклорни фестивали, дори и футболни мачове. Общуват с други домове.

Според някои сънародници, нашата общност има бяло петно в развитието си. Необходимо е да се създаде в Чикаго такъв Център. Трябва повече да си помагаме едни на други. И особено на тези, които се нуждаят от това. И мислете за Велинград като за Райската градина, с най-разновидните и богати на лечебни сили минерални извори!

Климент Величков
в. „България СЕГА”, Чикаго

 

 
Маджо – треньор на Атланта – младежките шампиони на САЩ

 
В дневния център за възрастни хора – Велинград

 
Миг от живота на възрастните хора във Велинград

 
Велинград днес

 
Велинград, един бисер сред България