Колцина днес сме с твоя дух, Капитане… питаш?

На 5 декември, 6 дек.ст.ст., е рожденият ден на Капитан Петко Войвода!
С вдъхновението на твореца нашият български кореспондент – Пенка Чакалова – Генева, една от наследниците на прославения род на героя, ни припомня за този велик и свиден ден.
Биографът на Великия българин отпечата миналата година една от най-значимите си книги, в която разказва и за любовта на българите от Чикаго към героичният син на България. „Паметникът на Капитан Петко Войвода в Чикаго е открит миналата година. Той е дело на Иван Хаджиминов от Сливен, който от години живее в САЩ, разказа Пенка Чакалова-Генева. – Намира се пред Православната ни църква “Св. Иван Рилски – Чудотворец”, а пред Храма са наредени спомените и за други велики българи – Христо Ботев, Васил Левски, Г. С. Раковски, Хаджи Димитър”.
В творчеството си тя представя Българската общност в Чикаго като пример за интелект и родолюбие, едно от четирите места по света, /в България са 26/, където почитат своето минало и род. Освен в Чикаго паметници на Капитан Петко Войвода има още в родното му място Доган Хисар /днес Есими/ – Егейска Тракия, в Киев и във Вечния град, на легендарния хълм над Рим – „Джаниколо”, до паметника на Гарибалди – близкият му по дела и дух европейски титан. Джузепе Гарибалди, заедно с Капитан Петко Войвода се бият заедно за свободата на Балканите по време на Критското въстание.
Неизброими са българите – патриоти, които скланят глава пред Капитан Петко Войвода в знак на върховна почит и благодарност за неговото дело в полза на род и Родина! За нас е чест  чрез страниците на изданието ни, да изкажем и благодарността на Българското Чикаго към Пенка Генева, биографа на Героя и специално изпратила ни в Чикаго поезия и проза за юбилея на Капитан Петко Войвода…

Климент Величков
в. „България СЕГА”, Чикаго

 

КУПЧИНКА ПРЪСТ

Забрава да няма за родната къща на Капитан Петко Войвода през вековете!
/По повод казаното: “Там няма нищо – само бурени и пръст”/
 

Аз тръпна пред твоето скромно
                                     Величие,
Купчинко от камък, пръст, родилен вик
                                    и мълчание.
Дом, нявга огласян от плач
                                    и детска гълчава,
и клетва хайдушка да брани род
                                   и Родина.
Аз тръпна пред син легендарен,
                                   Тракийо моя,
несъизмерим с човешкия
                                  земен кантар
за мъжко величие, дух планетарен
                                       и борбен.
Купчинко от камък и пръст,
                                той е до тебе.
В Доганхисар духът му
                                     от Бърцето слиза
за дневна и нощна проверка ,
                                     вековна.
Кой помни вълчия вой
                                     на турските орди?
Кой помни несломимия
                                      български дух
за правда човешка,
свободен народ и максима земна?
„Човек се ражда свободен
и трябва в свободна Родина
деца да отглежда и род да опази,
вяра, език и народност.“
 
19 септември 2015 г. 12, 25 ч.
с. Бориславци

 

ЖИВОТ – ПОУКА, ИСТИНА И ПЪТ

Колко поколения българи имат за ръководно начало в живота си твоя бунтарски житейски път, Капитане? Колко поколения българи са се учили от него на любов към род, Родина и човешки правдини? Колко от тях по твоя пример са ставали курбан за свободата на Отечеството си? Коя е тази сила, с която повеждаш простите орачи и овчари след себе си, изоставяйки дом и невръстни рожби, готови да изгорят в горилото на борбата за свобода?
Това не е ли твоята готовност за саможертва, твоето себеотрицание, твоето верую, което отстояваш до края на живата си: “Човек се ражда свободен и свободно трябва да живее в свободно Отечество!” Твоят градивно борчески дух не е ли поука, истина и път към свободата? Ти не живя, ти горя в земния си път – път героичен и мъченически.
Обичан и презиран, възвеличаван и омерзаван, бит, но несломим, мъченик, но светец – това си ти, Капитане, защитникът на онеправданите, борецът за свободата на Тракия и Родопите – на България.
Ти, Капитане, си ни нужен и днес, защото все още не се е родил българин, който да побие черно знаме над сградата, на която с едри букви пише: “СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА”, така както го поби и развя над къщата си със знаковия надпис: „Те погребаха България”, в протест срещу неизгодния заем на правителството на България. А сега, сега има ли неизгодни заеми? Има ли неизгодни сделки? Кой прогони децата ни? Затова от знамето трябва да вика и гласът на 1 300 годишна България: “Събудете се, българи! Съхранете ме! Заедно с мене умирате и Вие като нация!”
Знаеш ли, Капитане, че в твоето родно Доганхисар вече не се раждат българи, защото са угаснали всички български огнища. Камбаната „Св. Богородица“, където доганхисарци са кръщавали децата си и опявали мъртъвците си, не пее на български език, но името на Доганхисар не е покрито със забрава, защото крачи редом до твоето име. Те – двете имена ще преминават от век във век дотогава, докато има българско небе и се лее българска реч, до тогава докато майките раждат българи, а те ще се учат от твоя живот – живот – поука, истина и път!

Пенка Чакалова – Генева
за в. „България СЕГА”, Чикаго