„Иде ли?”

Сътвореното от „патриарха на българската литература” Иван Вазов „…е една поетическа енциклопедия на българския народ…” – посочва Цветан Минков, а Гео Милев заявява: „Иван Вазов даде на българския народ неговата литература, създаде българската литература, създаде българския език…, щото може да изрази всички мисли и трептения на човешката душа.” С разказите си за Сръбско-българската война през 1885 г. „Писмо до дядо попа в с. К.”, „Вълко на война”, „Стоянчо из Ветрен”, „Иде ли?” Вазов поставя началото на късия разказ в българската литература.

Знаем ли Вазов откъде черпи вдъхновение за разказа „Иде ли?” и кои са прототипите на героите в творбата? Ще Ви разкажа това, което ми разказаха хората от град Ветрен (в миналото село Ветрен), Пазарджишко.

Село Ветрен

Град Ветрен в далечинатаНай-напред бих желала да Ви представя Ветрен. Селището е разположено в подножието на Ихтиманската Средна гора, на изхода на прохода Траянова врата-Паланка. В някои източници се посочва, че селото е основано през далечната 1403 г. „То е по-старо от Пазарджик и като важно селище на Главния или Диагоналния път е посещавано от всички пътешественици, които са минавали по този друм…” „Село Ветрен се отличава с много имена: Хисарджик, Ветрен, Еникьой, Ново село…” „Ветрен е чисто българско село.” „Ветренци са измежду най-будните жители на Пазарджишко.” (проф. Иван Батаклиев, „Пазарджик и Пазарджишко”). Жителите на селото се занимавали със зeмеделие и скотовъдство, но главният им поминък бил лозарството. Във Ветрен, както и в съседните лозарски села, имало складове за вино, собственост на местни, както и на външни търговци.
Френският поет Ламартин описва Ветрен и хората му със следните думи: „Там, във Ветрен (Еникьой), можах да науча в средата на самите семейства нравите на българите.” „…тези хора са добродушни, приятни, трудолюбиви, преизпълнени с почит към своите свещеници и с преданост към своята религия…” „Жените са красиви, пъргави, миловидни…” „Нравите на българите са чисти…” „Аз видях в България селски хора́ като хора́та на нашите французки селяни.” „Аз напуснах със съжаление Ветрен (Еникьой) и неговите любезни и добри селяни.” „Това бе един очарователен престой през лятото. Цялото село ни придружи на една левга от Балкана и ни обсипа с пожелания и благословии.” (проф. Иван Батаклиев, „Пазарджик и Пазарджишко”)

Оригинал на иконата, с която през 1885 г. баба Георгена от Ветрен е изпратила Иван Вазов:

Иван Вазов във Ветрен

  Стоян Кюркчийски с майка си Георгена, прототипи на героите на Вазов - Стоенча и баба Цена от разказа Ето и историите, които научих от хората във Ветрен и желая да Ви разкажа. Известно е, че през ноември 1885 г., по време на Сръбско-българската война, Иван Вазов отива в Пирот. На път за Пирот, към 9-10 ноември, Вазов, заедно с брат си, идващи от Пловдив и пътуващи към София и Пирот, минали през село Ветрен. По пътя към местността „Паланката” те съгледали придвижващата се от турската към сръбската граница българска войска.
През месец декември същата година Иван Вазов отново преминал през Ветрен като този път пренощувал в къщата на Стоян Разпопов Кюркчийски. Седейки край оджака, Вазов се обърнал към баба Георгена, майката на Стоян Кюркчийски, която била вдовица и казал: „Мене ме викат Вазов, бабо, да помните!”.
Разказаното от хората във Ветрен се потвърждава и от думите на литературоведа Кръстьо Генов, който през 1938 г. посетил Ветрен и след проведена обширна беседа с очевидци на събитията, пише: „Вазов минава през селото към 9-10 ноември 1885 година с брат си Георги, капитан от румелийската войска, с файтон от Пловдив през Ветрен за София, оттам за фронта при Пирот. По стария път през местността „Паланката”, който е най-пряк за София, се придвижвала българската войска от турската за сръбската граница. През месец декември Вазов се връща по същия път през Ветрен за Пловдив. Класикът пренощувал в къщата на Стоян Разпопов Кюркчийски, защото ханът бил пълен с войници.”
В различие от горепосоченото, според Атанас Добрев, потомък на Стоян Добрев  от Ветрен, в мемоарите си Иван Вазов е написал: „Брат ми Георги, тогава офицер в румелийската войска, „личен адютант на Алеко паша”, ми предложи да посетя бойното поле и аз с охота заминах за полесражението с брат си Владимира.”

Прототипи на героите от разказа „Иде ли?” на Иван Вазов

  Снимка на Стоян Разпопов Кюркчийски от село Ветрен, ПазарджишкоРазказът „Иде ли?” започва с думите: „Каква мъгла, какъв гъстък думан беше паднал оная есен във Ветрен! Влажно, мокро; ситен дъжд пръска, небето се е разтопило на студена пара и премазало ниските къщици на селото.” Хората разказват, че точно в такива мъгливи и мокри дни Вазов е посетил село Ветрен и отседнал в къщата на Стоян Разпопов Кюркчийски. Счита се, че Стоян Кюркчийски е прототип на Стоенча – героят, който изпраща вест от бойното поле: „Мале, пиша ти това писмо, че съм живо и здраво и че победихме сърбите. Слава, да живей България!” и който, разплаканите и премръзнали от студ Кина и Радулчо, очакват да се завърне от фронта. Приема се, че майката на Стоян Кюркчийски, Георгена (наричана още Гена), е прототип на баба Цена – майката на Стоенча, Кина и Радулчо от разказа на Вазов.
От поколение на поколение във Ветрен се предава и споменът, че баба Гена била силно религиозна и много състрадателна жена. В стаята, в която Иван Вазов тогава е пренощувал, действително имало иконостас и икона на Светата майка и Иисус Христос, при това в „сребърна обковка”. Известно е също, че Стоян Разпопов Кюркчийски не е отишъл на фронта.
Важно е да подчертае и схващането на специалистите, според които Стоян Разпопов Кюркчийски и майка му Георгена (Гена) от село Ветрен действително са прототипи на главните герои в разказа „Иде ли?” – Стоенча и баба Цена. При това Вазов частично е съхранил имената на своите прототипи.
Интересна е и една друга информация от хората във Ветрен: дядо Петър-съногадателят от разказа „Иде ли?” е прототип на дядо Пено Божинов-Ленгера също от село Ветрен. По онова време дядо Пено действително бил прочут в околността като пророк. Той гадаел сънища, можел да „предсказва времето, бъдещето и прочие.”
Местните жители на Ветрен обръщат внимание и на една друга подробност, а именно, че Вазов с голяма точност е възпроизвел пътя над селото, описан в края на разказа. Пътят над Ветрен, както казват хората, „действително върви нагоре” и има малки завои към Ихтиманската клисура, а най-високото място на пътя е това, където в разказа са спрели Кина и Радулчо, за да чакат „бачо си”.
Ръкописи на ВазовВетренци са впечатлени и от още един факт – Вазов е пребивавал кратко в селото им, но въпреки това е запомнил толкова много местни думи, които по-късно е използвал в разказа „Иде ли?”. Също ветренски са имената на героите в разказа: Цена, Кина, Радулчо, Рангел, Стоянка.
    В разказаното от Атанас Добрев във връзка с „Иде ли?” се посочва следното: „Някои елементи от реалната обстановка са предадени много точно и прецизно: огънят край оджака, стаята в техния дом, над вратата, на която е имало икона „Света Богородица и Иисус” със сребърна обиколка. Стоян Кюркчийски също е бил левент, съответстващ на портрета, даден в разказа. Много вярно и прецизно са отразени: ханът, говорът, вярата, посрещачите, разположени на пътя и хълмовете извън селото. Но е пропуснат важен детайл. Преминаването на войниците ставало с подкрепата на вино. В селото били разположени котли с вино, от които черпили по-премръзналите войници…”
    Предполагам, че ще Ви бъде интересно също да узнаете какво разказва за вестник „Знаме” (28.08.2015 г.) Кръстанка Дапкова. Тя е наричана от ветренци „баба Кана” и е правнучка на родения около 1850 г. Стоян Разпопов Кюркчийски. За Вазов и гостуването му във Ветрен през декември 1885 г. тя споделя следното:
„Това не е било първото идване на Вазов във Ветрен, но за първи път той е нощувал тук. Влязъл в кръчмата на прадядо Стоян и разговаряли дълго, а прадядо ми го поканил да нощува в дома му. В одаята имало голямо огнище, софра, а над вратата била окачена иконата на „Света Богородица с младенеца”. Прадядо не е участвал във войната, защото е бил глава на семейството – баща му е бил починал. Бил е опитен търговец, а също и винопроизводител, участвал е във винарското изложение в Чехия. Природно интелигентен човек. Държеше на науката.” И още нещо споменава г-жа Дапкова: „Семейна ценност е и иконата, с която баба Георгена е изпратила Вазов…” „Тази икона се пази в дома на прадядо ми в Септемри, където по-късно се преместили всички.”
На една от снимките, която се прилага към настоящия материал, можете да видите седналия централно Стоян Разпопов Кюркчийски и неговите близки. Проследявайки лицата на снимката от дясно наляво и по посока на часовниковата стрелка, са подредени: жена му Ана с малкия Благойчо (дядото на Кръстана Дапкова), синовете на Стоян – Милаки и Мито (дядото на Анка Копанова), дъщеря му – Магда, майка му – баба Георгена, в носията – учителката в село Ветрен, дъщеря му – Еленка.
Нещо повече. Атанас Добрев допълва, че в „някои мемоари и мемоарни книги в образите на героите разказвачът взема хора от селото и хората, в чийто дом е пренощувал. Според други, Вазов описва по-малкия си брат Михаил, който е участвал в Сръбско-българската война. Сражавал се е при Пирот и е награден с орден за храброст. Връща се жив, за да загине след година трагично на площад „Македония” в София при контрапреврата за връщане на Княза.” Според А. Добрев, героят в разказа „Иде ли?” е събирателен образ, в него са „обединени двете истории, за да се получи образът на Стоян от Ветрен.” „На друго място се споменава, че авторът и героите се познават-срещат се на фронта, разговарят, дори Вазов подарява табакерата си с цигари на героя.”
Разказът „Иде ли?”
Във връзка със Сръбско-българската война и разказа „Иде ли?” Атанас Добрев пише: „Войната избухва на 2-ри ноември.” „На Гладно поле край Харманли целият полк изкараха и наредиха в строй, скоро изтупурка с кон полковият командир и обяви на висок глас, че сръбският крал Милан е обявил неправедна война на България и довечера ще тръгнат към бойното поле да бранят границите на Отечеството.” Войниците в разказа преминават през Ветрен на 4-ти ноември. Решителните боеве при Сливница са на 5-7-ми ноември. Стоян загива при Пирот между 12-15-ти ноември при контранастъплението от Цариброд/ тогава е българска територия/ до Пирот, където нашите войски са спрени от австро-унгарския представител Кевенхюлер. Войната за вършва на 16-ти ноември. По-късно е сключено примирие – точната дата е 9-ти декември 1885 год. До Коледа остават 16 дни.” Мирният договор е подписан на 19 февруари 1886 г. в Букурещ.
„Ражда се творба, която „напуска” фронта и разказа за един обикновен „солдатин чудесний”, за неговата майка, за братчето и сестричето. За селото, което стои далеч от Пирот, но стои на едно съществено и символично място, на границата между Източна Румелия и Княжество България, граница, която вече не съществува.” – пише А. Добрев. „Трогателна и дълбоко правдива история на тревогите у една майка за съдбата на сина-войник на бойното поле и след войната – представя разказът „Иде ли?”.” – посочва Ц. Минков.
През 1886 г., в Пловдив, Иван Вазов написва разказа „Стоянчо из Ветрен”.  Впоследствие творбата е редактирана и през 1891 г. е публикувана в сборника „Повести и разкази” под заглавието „Иде ли?”. Разказът на Вазов е преведен на руски, украински, френски, гръцки и други езици.
Друго проучване на А. Добрев показва следното: „Още през 1886 година е скициран сюжетът и образът от „Иде ли?”. Предговорът е под формата на писмо до дядо поп от село Бошуля, с когото авторът се среща и разговаря при пътуването си за фронта.” По-нататък Добрев пише: „Разказът „Иде ли?” е публикуван…” „Според някои автори първоначално е „Стоенчо из Ветрен” и „Стоенчо на война”, за да се превърне в „Иде ли?” тъкмо от френски превод. Това допада на Вазов и той го приема за заглавие на български език.”
От посоченото дотук става ясно, че, според ветренчани и специалисти, народният писател Вазов черпи вдъхновение за героите в „Иде ли?” именно от хората в село Ветрен. При това: „След публикацията на разказа, Ветрен влиза в домовете на милиони български семейства чрез учебниците на децата им. Така Вазов, с посещението и описването на събитието, популяризира Ветрен в България и света.” ( А. Добрев).
Но, прототипите на героите във Вазовата творба, като че ли и днес живеят със ветренчани. Хората от Ветрен са благодарни и се гордеят с това, че „патриархът на българската литература” – Вазов е увековечил селището им, а историята на един обикновен войник „става градиво за историческата национална памет”.
Ако имате път към Пазарджик, посетете Ветрен! Ще го познаете отдалече. Градчето е сгушено в полите на гората и се кипри с изумрудената си огърлица от лозови насаждения. Разхождайки се из градчето, вероятно ще съзрете мястото, където е бил домът, в който дядо Вазов някога е отседнал. А минавайки по улиците, мисълта Ви със сигурност ще се пренесе в зимните дни на далечната 1885 г. Мога да Ви уверя, че ветренци с голяма любов ще Ви разкажат за прототипите на героите в „Иде ли?”. Ще Ви запознаят с интересни истории и семейства, свързани с разказа. После…, хората ще завършат с думите на Вазов: „За българския поет най-важно е да бъде син на своя народ, на своето време…”

Ваня Велкова
за в. „България Сега”

С уважение и благодарност към всички мои приятели в град Ветрен!

Снимки: Ваня Велкова
Снимките се публикуват със съгласието на ръководството на Читалище „Христо Смирненски” в гр. Ветрен и ръководството на Къщата музей „Иван Вазов” в гр. Сопот