БЪЛГАРИЯ ПЕЕ В КОПРИВЩИЦА

(Продължение от миналия брой)
А ето и информация за някои представяния и присъдени награди:
•    Коледарската група „Куклите“ е носител на златния плакет на Националния събор. На фона на писналата гайда, подредени като броеница и със ситни стъпки,коледарите потропваха, изричаха благословии и пееха „Съмна ли си, Добро льо…“.
•    Малката Мария Бечева, облечена в родопска носия, покори гостите и журито с големия си глас и изпълнението на песента „Димитро, сино, Димитро“.
•    Бурни овации съпровождаха Староселския танц, изпълнен от фолклорния ансамбъл „Въжички“.С препасани шарени престилки, нагиздени с пендари, цветя и панделки, жените от ансамбъла представиха автентични песни и танци. Мъжката група, включила се впоследствие, обогати хоровата композиция.
•    С изпълнението „Гано, момеГано“, съпровождано от гайда, Мъжкият ансамбъл към читалище „Манол Райчев“ в село Гела, Смолянско, накара присъстващите няколкократно да потропват на място и да ръкопляскат.
•    Красивите момичета от село Радиловони разказаха за Лазаровден следното: „По пътя шъ пеем: „Ой, Лазаре!“. Кога стигнем къща, дето има ергени, шъ пеем: „Ние и тука дойдофме.“ Ако има мома, шъ пеем: „Изгряло ясно слънце“. Ако има малки дяца, шъ пеем: „Лаленце се люлее“.“
•    Страшните зрелищни маски и облекла, тежките хлопки, тояги, танцитена кукерите от Перник смаяха многобройната публика. Но затова пък някои ги определиха като „чудо на чудесата“ и заснеха цялото карнавално шествие. Кукерите от Перник представиха заявка за номиниране в Списъка на ЮНЕСКО за „Живи съкровища“.
•    Фестивалът в Копривщица донесе на читалище „Царичина 2008“ от гр. Бобов дол,три първи места. Със Специална награда бе удостоена Женската камерна група за автентичен фолклор, г-жа Красимира Велева и г-жа Елена Решоткина. Първа награда бе връчена на г-н Славчо Петрунов, ръководител на Женския народен хор към читалище „Царичина 2008“.
•    Красивата Никол Маринова от София очарова гостите с песента „Мома Милка“, изпълнена със съпровод на гъдулка.
•    Фолклорната група към Народно читалище „Даскал Димитър Димов“ от село Желю войвода, Сливенско, събра огромните овации за великолепното представяне на автентичен сватбен ритуал, придружен от песни и танци, в които участваха деца, младежи и възрастни.
•    С грамота и плакет бе удостоена фолклорната група от град Харманли, която се изяви през втория фестивален ден. Почти всички гости запомниха участничките, които имаха втъкнати паунови пера в украсата на главите си. Жените ни обясниха, че традицията с перата е от далечни времена.
•    Ансамбълът за изворен фолклор „Боровчани“ бе отличен с грамота и плакет. Участниците представиха по впечатляващ начин обичая „На блага ракия“.
•    Едно от изпълненията при официалното откриване на Националния събор бе на Състава за автентичен фолклор при Народно читалище „Н. Й. Вапцаров 1927“ в село Хърлец, община Козлодуй. Групата представи обредния лечебентанц „Калуш“. Всъщност, калушът се играе в началото на месец юни, а обредъттрае около една седмица. Танцът, включващ няколко обреда, е включен в Националната система „Живи човешки съкровища“.  В Копривщица съставът от село Хърлец бе награден с две грамоти и два почетни плакета.
•    Самодейците от Перник ще запомнят Националния събор в Копривщица – 2015 г. с великолепното си представяне и получените 39 златни плакета, 20 записа в БНР и грамоти за всички 594 участници.
•    Участниците от групата в село Паволче, Врачанско, показаха обичая „Бабинден“, а младият Мариан Богданов от село Голямо Пещене, Врачанско,изпълни на дудук автентични мелодии.
•    Самодейците от Великотърновска област бяха удостоени с плакети  за цялостно участие, както и с индивидуални грамоти. Над 400 участници представиха автентични песни, танци и обичаи, типични за региона на Велико Търново.
•    Женската група за автентичен фолклор „Леденишки баби“ при Народно читалище „Поука 1920“ в село Ледник плени присъстващите с представянето на обичая „Посрещане на булката в дома на младоженеца“.
•    Големи аплодисменти събра и групата за изворен фолклор от село Вонеща вода, Великотърновско, която показа моминския обичай „Каля на Балкана“.
•    Г-жа Калина Друмева от Пушево развълнува публиката с песента „Седенки са на развала“.
•    Най-престижната награда Плакет за цялостен принос за запазване на фолклорните традиции и Грамота за постижения бе присъдена на маестро  Георги Димитров, доайена на групата от село Лик. 83-годишният виртуоз на окарината, носител на 6 златни медала за особени постижения, изпълни автентични северняшки народни мелодии. С маестро Георги Димитров бяха извършени записи за БНР.
•    Над 300 самодейци от няколко поколения във Видинско представиха автентични песни, танци и обичаи. На участниците бяха връчени 18 грамоти, 7 кадифени плакета и 3 дървени плакета за представянията на читалищата в село Иново, село Градец и село Капитановци. За първи път в 50-годишната история на Националния събор бе присъден дървен плакет за цялостно участие – на самодейците от област Видин. Община Видин бе удостоена с високата чест – танцовият състав от село Антимово и Антимовската духова музика да се изявят и в Заключителната програма на празника.
•    Вторият фестивален ден бе ознаменуван с представянето на древните Нестинарски танци. За да наблюдава голямата атракция, която се състоя на централния площад „20 април“, хилядното множество хора заемаше място още в следобедните часове. Според гостите от България и чужбина, Нестинарските танци отбелязаха кулминацията на XI-то издание на Националния събор. Както е известно, Нестинарството е обявено от ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство.
•    По време на церемонията по закриването на Фолклорния събор, участниците положиха клетва и обещаха да пазят, почитат и предават българския фолклор. Впоследствие всички изпяха прекрасната българска песен „Хубава си, моя горо“, превърнала се в химн на град Копривщица.

„От Родопите през Странджа планина
до Добруджа, окъпана във светлина.
През Дунав, кръстопът на вековете,
до Тракия, що люшка класовете.
Из Пирин, дето стига до небето,
България на всеки е в сърцето.
А фолклорът ни със своята омая
пленява и остава в нас до края!“ –
бяха думите на една от водещите на Националния събор.

В продължение на три дни скътаното в пазвите на Средна гора градче – Копривщица гостоприемно приветстваше и забавляваше гостите, придошли от близо и далече. Три дни хората пяха и танцуваха, отгребваха с пълни шепи от богатата ни фолклорна съкровищница, радваха се на атмосферата, пълнеха душата си с ритми, звуци и неописуема красота… А в минутите за почивка, калдъръмените копривщенски улички се оживяваха от хилядните минувачи. Те надникваха в тази или другата „Купчийница“ и си вземаха сувенир, посещаваха музеите на Бенковски, Каблешков,Каравелов, Дебелянов и желаеха да останат възможно по-дълго в този град, за да усетят българския дух.
Някои казват, че Копривщица е столица на съхранената българска традиция и фолклор. Други споделят, че Копривщица винаги се напуска с тъга и с обещание за завръщане. Защото тя е това, което кара човек да се чувства като дърво с корен.

Ваня Велкова
в. „България СЕГА“
Снимки: Ваня Велкова, Копривщица