БЪЛГАРИЯ ПЕЕ В КОПРИВЩИЦА

„Обичам те, българска народна песен!
Ти си хляба омесен от нашата майка
и виното, налято от нашия баща…
Българска народна песен,
широка си като нашето поле!
Дълбока си като Черното море!
Мъдра си като нашия народ!
Силна си като родния балкан!“
(Копривщица, 2015 г.)

    Магията на българската народна песен и българския танц отново завладяха Копривщица! В сърцето на Средна гора отново екнаха гайди и кавали, гъдулки и дудуци… Медни гласове извайваха чудни песни. Те обикаляха планината надлъж и нашир, а след това прииждаха и заливаха душата ни с топлина. Там, където планината  се слива със сините и розовите къщи, в Копривщица – в града с величествена история, облечени в български носии, пеейки и танцувайки без умора, хилядите гости като че ли се завръщаха назад във времето. Повечето от тях пожелаха следващия път съборът да продължи цяла седмица! Малко ли бяха трите слънчеви дни, за да се потопим в разкоша на българските песни и танци?
    XI-ят Национален събор на българското народно творчество се проведе в Копривщица в дните от 7-9 август 2015 г. За първи път Фолклорният форум, имащ конкурсен характер, се е състоял през 1965 г. – оттогава до днес той събира певци, танцьори и музиканти от цяла България. Следващото издание на Националния събор в Копривщица се предвижда да бъде през 2020 г.
В това значимо фолклорно събитие през тази година участваха над 14 000 изпълнители от всички етнографски области на България. Общото времетраене на програмата бе 101 часа. Изпълненията се извършваха на 7 сцени, разположени в красивата местност „Войводенец“. По данни на община Копривщица на събора са присъствали около 400 000 гости от България и чужбина. За да представят български песни и танци, в Копривщица бяха дошли над 500 изпълнители от състави в 16 страни,  в това число Франция, Великобритания, Швейцария, Белгия, Холандия, САЩ, Чехия, Украйна, Аржентина, Обединени арабски емирства и др.
    През 2015 г. Националният събор на народното творчество в Копривщица бе открит и премина под личния патронаж на г-жа Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО. В официалното си приветствие г-жа Бокова посочи: „За мен е огромна чест да бъда тук, сред Вас, на този юбилеен събор на народното творчество и заедно да празнуваме българския дух.“ „Като генерален директор на ЮНЕСКО и като българка смятам, че народното творчество не просто трябва да бъде запазвано, но и трябва да бъде предавано на поколенията.“ В словото си г-жа Бокова подчерта, че традицията на събора е най-доброто доказателство за това, че българският дух е жив и борбен, че са успешни тези народи, които познават и уважават своята история, култура и наследство. Впоследствие г-жа Боковапоздрави специално групата за автентични песни „Бистришките баби“, която първа е включена в Списъка на шедьоврите на световното нематериално културно богатство на ЮНЕСКО. В приветствието си г-жа Бокова изтъкна приноса на българското народно творчество както за европейската, така и за световната култура. Същевременно с това тя изрази надеждата Националният събор на българското народно творчество да бъде включен в Регистъра на добрите практики на ЮНЕСКО в сферата на нематериалното културно наследство. Г-н Генчо Герданов, кметът на община Копривщица, облечен в българска носия, също приветства  гостите. „Фолклорът е една магия, която поддържа българския дух.“ – каза той и пожела на всички – дните на събора да бъдат един хубав празник. Г-н Гердановрадостно подчерта, чеса извършени първите стъпки във връзка с това Фолклорният събор в Копривщица да бъде включен в Регистъра на ЮНЕСКО. 

Представители на Фолклорна група от Харманлийско

 

Представители на Фолклорната група от село Желю войвода, Сливенско

    Трябва да отбележим, че Националният събор в Копривщица има богата история, а сред инициаторите за неговото провеждане са известните имена като Петко Стайнов, Анна Каменова, Райна Кацарова-Кукудова и др. При това, през изминалия половин век Копривщенският събор се е утвърдил не само като значим форум, на който се представя многообразието на българския автентичен фолклор, но и като традиция, свързана със съхраняването и популяризирането на българската култура.
    Главни организатори на Националния събор през 2015 г. бяха Министерство на културата и Община Копривщица, с подкрепата на областния управител на Софийска област; Българска национална телевизия, Българско национално радио, Българска телеграфна агенция, други министерства, редица организации. Официални гости бяха също г-жа Николина Ангелкова, министър на туризма, г-н Боил Банов, заместник-министър на културата, дипломати, областни управители, народни представители и др.
    На 7 август Националният събор бе открит с великолепна музикална композиция от песни и танци от всички краища на България. Едни от участниците –  сурвакарите от село Долна Секирна, Брезнишко, отправиха благослов за събора.
Към всяка една от седемте сцени имаше комисия, оценяваща изпълнителите. Някои от членовете на комисиите бяха проф. д.изк. Лозанка Пейчева, проф. Елена Кутева, проф. д. ф. н. Албена Георгиева, проф. Петър Льондев, проф. д-р Горица Найденова, доц. д-р Вихра Баева, доц. д-р Наталия Рашкова, доц. д-р Веселка Тончева и др.
    В Националния събор в Копривщица – 2015 г. участваха: певци, танцьори, свирачи, разказвачи на народни предания, легенди, гатанки, приказки, а също така певчески и танцови групи, както и групи за народни обичаи, организирани в местни читалища в цялата страна. Чуждестранните изпълнители се изявяваха на сцените в самия град. Българските участници се представяха на седемте сцени в местността „Войводенец“ над Копривщица. Съгласно регламента, продължителността за участие на певческите и танцовите групи на сцената бе до 8 минути, изявите на инструменталните групи и индивидуалните участия  трябваше да бъдат до 6 минути.
В Основната програма бяха посочени областите, от които са участниците, както следва:
•    петък, 7 август 2015 г.: София област, София град, Враца, Ямбол, Добрич, Търговище, Бургас, Шумен, Кърджали, Смолян, Пловдив, Ловеч, Плевен
•    събота, 8 август 2015 г.: Пазарджик, Кюстендил, Перник, Видин, Монтана, Стара Загора, Сливен, Силистра, Варна, Русе, Разград, Хасково, Габрово, Велико Търново
•    неделя, 9 август 2015 г.: Благоевград; от 11:00-12:00 часа – Заключителен концерт

В Програмата на съпътстващите прояви бяха включени:
•    петък, 7 август 2015 г., Лятна сцена в двора на Старото училище: изяви на групи и изпълнители от страната (извън конкурсната програма) от градовете Бургас, Добрич, Пазарджик, Пловдив, София град и София област
•    петък, 7 август 2015 г., Сцена на площад „20 април“: изявя на ученици от СОУ „Любен Каравелов“ – Копривщица; Сурвакарски игри от с. Долна Секирна, община Брезник; изяви на изпълнители от чужбина
•    събота, 8 август 2015 г., Лятна сцена в двора на Старото училище:изяви на групи и изпълнители от страната
•    събота, 8 август 2015 г., Сцена на площад „20 април“: Изяви на изпълнители от чужбина; Нестинарски ритуални танци
За втори пореден път, заедно с надпяванията и надиграванията в събора, бе подредена Улица на занаятите. За стотиците хиляди гости там бяха представени занаяти като дърводелство, медникарство, грънчарство, тъкачество, иконопис, кожарство… Но, ако можете да си представите какво правеха децата там? Някои от момиченцата седяха зад стан и пробваха да тъкат, други месиха питки и гевречета, трети опитваха да плетат. Момченцата пък бяха особено старателни в грънчарството. С помощта на майсторите, те извайваха чудни купички… И макар ръцете им да бяха изцапани до лактите с глина, такава една широка усмивка заливаше детските лица…, че всеки един минувач се спираше да ги погледа и им се порадва. Разбира се, щуркащите се насам-натам дечурлига създаваха особена живост на празника. Колко красиви бяха те, облечени в български носийки! А като добавим и това, че почти всички деца държаха в ръцете си сочни кебапчета, алени захарни петленца, розов памук…, празникът изглеждаше още по-сладък, още по-весел и толкова пъстроцветен!
На Фестивала на българското народно творчество цареше българският дух. При това тъй изкусно се прераждаха старите традиции и се лееше българската музика, че омаяни от нея,малки и големи, надиплени като лястовици пред полет, извиваха километри дълги хора. Мога да Ви кажа, че не само ние, но и чужденците бяха нетърпеливи. Те бързаха да се хванат на някое хоро и първо наляво, после надясно -бързо учеха нашите танци.

Следва продължение

Ваня Велкова,
в. „България СЕГА“
Снимки: Ваня Велкова, Копривщица