6 май, Ден на храбростта и празник на Българската армия

… По-малко и от седмица е времето до 6 май – Ден на храбростта и празник на Българската армия. Денят на Свети Георги – Победоносец! Официален празник на Република България.
С много добри чувства и благодарност съобщаваме на читателиге ни, че преди няколко седмици нашият приятел – военният историк и полковник от резерва, Ангел Добрев, издаде в България една уникална книга, посветена на този свят и славен ден!

В книгата намират място неговите изследвания на историческите факти, както и много автентични записи от различни по време и място тържествени чествания на Деня на храбростта и на Българската армия. Редакцията на в. «България Сега», Чикаго, приветства ценния труд на близкия нам и много уважаван автор на книгата.  Пожелавайки му и много още предстоящи успехи ние поместваме изпратения от него откъс – така, както е публикуван в книгата, с описанието на първия  празник на храбростта и на зараждащата се Българска армия, състоял се на 17 април 1879 г в Пловдив. Там е все още спорната с Турция «Източна Румелия»…

В началото  Ангел Добрев ни запознава с различните промени, спътващи утвръждаването на празника. Той пише:

 
Новата книга на Ангел Добрев

При управлението на княз Александър I Батенберг.
Това е период на възстановяването на Българската държава. Наред с укрепване на държавните институции, икономика, земеделие и др., Батенберг добре разбира необходимостта от силна войска за защита на държавата и обединение на всички българи. Наред с организационното изграждане на Българската войска и нейното въоръжаване и обучение се отделя серозно внимание на нения боен дух, патриотизъм  и вярност към княз, отечество и християнство. Новоизградената празнична система и военни ритуали са призвани да помагат в постигането на тази цел. Приета е юридическата основа за празника на храбростта чрез укази. Празника се отбелязва на 17 и 23 април. Обичайното място за провеждане на военния ритуал е площада пред църквата « Света Неделя «.

При управлението на княз/цар Фердинанд.
При него, поставената вече традиция, се разширява и обогатява. Всеизвестна е слабостта на монарха към парадност, пищност и стремеж към всевластие и международно признание, които качества дават отражение и в промените по организацията и празнуването на Деня на храбростта. Фердинанд дори си ушива специална мантия за случая с прикачена към нея звездата на ордена «За храброст». При него датата 17 април се елимира и се установява само 23 април.
 


1885 година… по пътя към фронта

При управлението на цар Борис III.
Това е период на изпитание на българския дух и воля. След Първата световна война, България е поставена на колене. Достойната Българска войска, нанесла унизителни поражения на Съглашенските войски, е била трън в очите на техните началници, което обяснява и желанието им да я унищожат за дълги години напред. Цар Борис се заема с възстановяването на нейната мощ и дух. Празниците на храбростта  и победите, са обединени през 1925 г. в общ боен празник на Българската армия и се използват като духовно средство за постигане на целта. Особено внушителни и вдъхновяващи са тържествата през 40-те години на миналия век.
След Втората световна война.
През този период от нашата история, настъпват най-много промени в отбелязване празника на армията. За кратко време се отбелязва на 6 май, след което се празнува на 9-и септември, 23 септември, 23 август, но през 1993 г., след много усилия и противоречия, се стига до възстановяване на традицията да се отбелязва на 6 май.

Пловдив, 1879: Първият празник на храбростта и Българската армия 

… Това честване ще остане за много време в паметта на Пловдив! По блясъка си тоя празник на признателност и патриотизъм надмина всички досегашни празници: Българи, Гръци, Арменци и Евреи всички бяха съединени в едно и също чувство – чувството на най-дълбока признателност към Царя-Освободител и храбрите му войни.
Във вторник заранта рано във всички църкви се отслужи божествена служба и от осем часа пловдивчани и околното селско население, облечено във великденски дрехи и весели, захванаха да се трупат около Одринския път и на равнището при казармите на дружините, дето щеше да има тържествен молебен и парад на руските войски и двете Пловдивски дружини и на гимнастическите дружества.
Пред казармата имаше въздигната една великолепно украсена триумфална врата, с портрет на Царя-Освободител, символ на нашето избавление, пред който преминаващите с благоволение сваляха шапките си. Пред равнището беше въздигнат олтар, дето щеше да се извърши тържествен молебен. Наоколо бяха наредени в голям кръг войските на пета дивизия на Генерал Полтарецки състояща се от четири полка инфантерия ( пехота ) , от един полк кавалерия и от девет батареи артилерия, двете пехотни Пловдивски дружини, един ескадрон кавалерия и около 15 000 души членове на Гимнастическите дружества от ближните места на Пловдивски и Т.Пазарджишки окръзи.
На 9 ½ часа всичко вече беше готово: Негово Блаженство Екзархът Г-н Йосиф с
всичкото духовенство, Гръцкият Митрополит г-н Неофит, католическият архиепископ г-н Ривалди, Арменският и Еврейският духовни началници, Френският и Австрийският консули и Английският генерален консул в униформи, както и първенците от всички народности, бяха вече събрани около олтара. Навън кръгът, който образуваше войската, бяха наредени многочислени зрители от двата пола и от всяка възраст. Тъкмо на 10 часа Генерал Губернаторът на Източна Румелия и командир на 9-ти корпус Генерал-Лейтенант Столипин с всичкия си щаб пристигна и незабавно обиколи и поздрави всички редове на войската. Когато Негово Високопревъзходителство премина пред Гимнастическите дружества, които представляваха една гъста непроницаема маса, гръмогласно УРА! От 15 000 гърди, много пъти повтаряно, заглуши гласа на петте военни музики, които свиреха,  и изпълни с патриотичен възторг всички присъстващи.
Тогава войската се командва на молитва и Негово Високопревъзходителство с щаба си отиде при Олтара, дето се извърши молебен от Негово Блаженство Екзарха. Многолетствието се поздрави с 101 пушкала (салюта).
 


Денят на храбростта в Стара Загора

След това Генералът даде заповед да започне Церемониалния марш. Госпожица Столипина, превъзходна Амазонка, с бяла офицерска шапка на главата си, вървеше със свитата на баща си през всичкото време на парада.
Руската инфантерия с Генерал Полтарацкий начело отвори (започна) марша. След тях идеха двете Български дружини с началника на милицията, полковник Кесяков и Кавалерията. Артилерията свърши (закри) марша на редовните войски, и след нея се явиха Гимнастическите дружества, които въобще произведоха добро впечатление и измежду които най-много се отличи с правилното маршируване Пловдивското
Гимнастическото Дружество «Орел», и особено една полурота избрани момци, облечени в униформи от синьо платно, с председателя на това дружество начело.
Редовете на гимнастическите дружества извършиха Церомониалния марш под командата на офицери от дружините. Ентусиазмът на тия самоволни защитници на Отечеството нямаше граници; те с възторжено УРА! минаха покрай Генерал Столипин и шапките им хвърчаха над тях  като роеве скакалци.
Отпосле Гимнастическите дружества се разположиха покрай «Марица» дето ги чакаха опечените на ръжен агнета, и от там до вечерта с песни и хора се веселиха.

Вечерта един блестящ бал, който се даде от офицерите на Архангелогородския полк на Бунарджика, беше събрал по-личните членове на Пловдивското общество. Генерал-Лейтенант Столипин и всичките високи военни и граждански чиновници присъстваха на него. Бунарджика представляваше едно прекрасно зрелище и хиляди Венециански фенери и Бенгалски огньове му даваха очарователен вид. Срещу него на върха на Големия часовник се хвърляха много ракети и други огньове. В среднощ се даде една изобилна вечеря, в която Шампанското се лееше непрекъснато…

Ангел Добрев
Из книгата «6 май – Ден на храбростта
и празник на Българската армия.
Специално за в. «България Сега» – Чикаго