Рипайте, кукери, на Сирни заговезни!

„Селото диша в предпразнична омая и пее, както за Кукувден се пее. Къде е умората в очите на тези хора, та така радостно блестят? Къде останаха грижите на делничния ден? Дали традицията, пуснала дълбока бразда в живота им, е заела най-важното място? Тя живее с народните веселби.” (Л. Йорданова)

Народното веселие на Сирни заговезни (Сирна неделя) е голямо и колоритно! Изпълнено е с чудновати образи, с хлопота на звънци, с обреди и благословии… Кукерският празник събира на Сирна неделя мало и голямо, носи жизнерадост, възхвалява плодородието на земята. Но какво е потеклото на кукерските карнавални игри и как да си обясним този народен обичай, съхранен до днес?
Според специалистите, още в прастари времена обичаят бил свързан с основния поминък на траките – земеделието, а култът към древногръцкия бог Дионис, създател на лозата и почитател на виното, бил разпространен из цяла Тракия. В чест на Дионис, синът на Зевс, се провеждали богати тържества в Гърция. Празненствата се състояли през февруари и били съпровождани с игри и веселби. Историците посочват, че култът към Дионис, преминал и у българите. Именно по този начин е запазен жив в нашите обичаи. Интересен е фактът, че в житието на мъченика и светец Дасий, живял през III век, са открити сведения за кукерски игри.
Кукерските празници се провеждат и в наши дни през февруари-март (на Сирни заговезни), а обредите, които извършват кукерите, са свързани с надеждата за богата реколта, с желанието да се пропъдят болести и лошотии. Всъщност кукерите са маскирани персонажи, носещи в различните региони на България специфични имена: песяци, арапи, джамалари, станчинари, бабугери, сурати, чауши, дервиши, старци… Само мъже (ергени) могат да бъдат кукери, единствено водачът на кукерската дружина е женен мъж. Облеклото и маските на кукерите са различни, но въпреки това посланието на всички е да гонят зимата и злото, да проправят път на идващата пролет.

Предлагам Ви да се пренесем в град Баня, Карловско и Ви разкажа какво научих за кукерския празник от хората там.

Преди празника

В този край дните около Сирни заговезни се наричат „Старчова седмица”. Хората в град Баня дълго време се подготвят за празника. Навсякъде е чисто, къщите са спретнати, улиците и дворовете – изметени. Вечерта преди Сирни заговезни тук и там се обаждат чанове, тъкмят се дрехите и маските, пришиват се кожи и алени пискюли, повтарят се стъпките за Куковското хоро… В нощния мрак кукерската дружина тръгва с бавни стъпки, обикаля улиците, за да предизвести празника. А хлопките… гърмят ли гърмят… Всеки да ги чуе!

На Сирни заговезни

На другата заран, в неделя, започва обичаят. Кукерите, в село Баня ги наричат „старци”, тръгват да обикалят къщите. Вървейки из улиците и влизайки в къщите, старците разиграват разнообразни сценки като в тяхната символика са сбрани обреди за берекет на нивите и градините, за здраве и благополучие на хората. Може би ще попитате какви са сценките на кукерите и каква е символиката? Клатушкащите движения на главния кукер, например, символизират натежалите житни класове; боричкането и търкалянето – носили здраве и сили; а ритмичният грохот на хлопките и звънците пропъждал „злите сили”. Стопаните даряват кукерите с брашно, яйца, царевица, боб и др. Някои от момите дори притърчават към кукерите, осмелявайки се да ги закичат с китка бели кокиченца!

Кукерите

Едни от кукерите в Баня са облечени в обърнати наопаки кожуси. Други са в черни сукмани, на раменете са наметнати везани червени кърпи, а на краката – дълги кожени калци. Преобладаващият цвят на дрехите е черен, затова старците са наричани още „чернодрехи”, „чернокожи” или просто „арапи”. Всички те са обути с цървули с преплетени въжета – в този край ги наричат „кадънки” и се правят от козя козина. Старците са препасани с пъстър или кожен колан. На него висят различни на брой и големина звънци (тучове) и хлопки. Сигурно ще Ви е любопитно да узнаете, че някои хлопки надминават 20 килограма! Кукерите задължително стискат в ръката си „оръжие” (както казват тук „топуз”): дървена сабя, (наричат я „калъч”) или тояга, чийто край е обагрен с червена боя; на нея виси бухнал пискюл.
Най-страховити, обаче, са маските – „кюлафи” на старците. Някои от тях са с конусовидна форма, изработени от плат (аба) и кожи, украсени с мъниста и вълнени пискюли, а за очите и устата са оставени три отвора – очертани с рубиненочервена боя. Маските трябва да са страшни, затова хората им пришиват бради и мустаци от лико и кълчища, забождат рога и зъби. Можем да видим, че на маските са втъкнати и сушени червени люти чушки, птичи пера или пък се клатушкат нанизи шарен боб. Други маски наподобяват дяволи и животни. Но има и такива старци, които се облечени като циганка и царица, мечка и мечкар, булка и поп… Не бих искала да пропусна да Ви кажа и това, че в град Баня има две групи кукери: група на големите старци и група на малките кукери (куковчета).

На мегдана

След като са обиколили къщите, кукерите се отправят към мегдана. Там е сбрано цялото село! Някога дядо Иван казал: „На този ден можеш да обереш къщите – жива душа няма, а в наше село никой дом не се заключва. Традиция е това, е-е, трябва да я  пастрим…”
На мегдана продължава разиграването на сценките. Кукерите се нареждат в колона и образуват кръг – по този начин показват кръговрата на живота. После старците се въртят под формата на сърце, символизиращо силата на любовта и приятелството. Една от важните атракции е пресъздаването на заораване и сеитба на нива: няколко кукери с дървено рало „изорават” бразди, а след това се завъртат в кръг като движенията им наподобяват хвърлянето на зърното в земята. Останалите кукери рипат високо и играят. Старите хора казват, че „колкото по-високи са скоковете, толкова по-високо ще е житото, толкова по-богата ще е родитбата на нивата и добитъка; ще призовем гората да почне да се развива напролет”! И отново, и отново тържествено отекват звуците на хлопките! Вие се Куковското хоро. Но… никой от кукерите не пее! И никой не трябва да говори! Мога да Ви уверя, че танците на мегдана трудно утихват! Едва когато Сирнишкият огън запуши, множеството хора се стича към него.

Сирнишкият огън

Един от важните обреди е запалването на Сирнишкия огън. В повечето случаи той се стъква някъде в края на селото. Пламъкът на огъня трябва да се източва много нависоко. Възрастните твърдят, че докъдето се издига пламъкът, само дотам ще пада градушката, а долу реколтата ще е запазена. Редно било кукерската дружина да обиколи с хоро огъня, а след това да го надскача – за да може всички да са здрави и силни. Няма умора, няма спиране! Говори се, че да си кукер е въпрос не само на чест, но и на издръжливост!

„Дионисиев звън”

В малкото градче Баня всички хора са усмихнати и гостоприемни. А дойде ли Сирни заговезни (Сирница), те не само богато празнуват, но се вдига такава една патардия… Разказват се какви ли не предания и легенди!
Две от жените, с които лично се запознах в Баня, са г-жа Биляна Радева и г-жа Иванка Джигрова. Те са ръководители на кукерската група „Дионисиев звън”. Г-жа Джигрова сподели следното: „А защо нарекохме групата „Дионисиев звън”? Такива маскирани, като нашите кукери, са били пазителите на Дионис в Древна Гърция. Кукерите са пазили Дионис, за да не го изядат лоши същества. Когато той пораснал, започнали да се провеждат Дионисиеви празници, на които хората ходили по улиците с хлопки и маски на главите. И тъй като в България няма друга фолклорна група с подобно име, решихме да назовем нашата група „Дионисиев звън”.
Г-жа Радева и г-жа Джигрова обясниха, че групата е създадена през 2013 г. и е регистрирана в град Сопот. Тя работи на доброволни начала и все още се финансира сама. Основната цел на групата (общински състав) е да допринася за съхраняването на българските традиции и обичаи, да работи за тяхното възраждане, както и да ги популяризира сред българската общественост. Участниците в „Дионисиев звън” са не само възрастни, но и 22 деца от 1 до 18 години.  Групата има редица участия в събори, конкурси и карнавални празници в Жеравна, Перник, Сопот и т.н., както и спечелени награди.
По повод децата ръководителите на групата казаха: „Много интересно е това, че на повечето фестивали регламентите за участие на деца са – те да бъдат на 3 години или от 5 години нататък. А ние имаме в групата си деца, които са по-малки, например деца на 1, на 2 години!” И още нещо: „В доброволното си начало „извадихме” носиите от раклите на бабите. Мога да Ви разкрия и една чудесна тайна: някои от карнавалните костюми на нашата групата са на повече от 100 години! Наследихме ги от нашите дядовци и прадядовци.”
Всъщност и малките, и големите в групата непрестанно „живеят” с българските обичаи и най-вече с кукерските обреди. За състава на „Дионисиев звън” Сирни заговезни е един от най-важните празници на годината. Впечатляващо е, че дори и малчуганите, все още учейки се да говорят, вече могат да изричат думи като „кукери”, „страшни”, „костюм”, „маска”…
По-големите момчета в групата, облечени в костюми и маски, обърнаха внимание и на една, на пръв поглед, незначителна подробност: „Ако сте решили да откъснете косъм от дрехите на един кукер от Баня, то той в никакъв случай не трябва да Ви вижда, защото много лошо ще се разсърди! Но, ако сте се справили вече с тази нелека „задача”, а и желаете да имате рожба, бихте могли през нощта да поставите под възглавницата си кукерския косъм и да преспите върху него. Ще видите, че впоследствие ще Ви се роди бебе.”
Други деца, скупчени около мен, допълниха още нещо: „Ако наскоро е имало сватба, кукерите от град Баня бръснат младоженика, за да му се роди мъжка рожба! А при положение, че момиче иска да се облече като кукер, то момичето трябва да  изглежда като мъжете кукери и по нищо да не се различава от тях. В друг случай: ако някои хора са решили на кукерския празник да пресъздадат „сватба”, жената непременно трябва да бъде облечена като мъж, а мъжът – като жена (впрочем, това е ромско поверие).”
По повод маските г-жа Радева и г-жа Джигрова споделиха: „В групата имаме 24 маски и една с друга те не са еднакви. Имаме си също маски на мечка…, и дявол…, и още няколко други. Три от маските са дървени, при това доста тежки! Разбира се, някои маски изработваме или доукрасяваме заедно с децата. Но също така бабите и дядовците в селото много ни помагат! Една баба плете прашките (връзките) за кукерите… Други ни подаряват животински кожи… Трети ни дават рога и зъби от заклани животни… Можем да споменем, че в общия случай кожите за дрехите и повечето маски на нашата група са от кози или овце. Единствено цървулите са от телешка кожа. И още нещо: за нашия кукерски карнавал маските трябва да бъдат страшни, да имат рога и зъби, непременно да имат „кърваво” около очите.”

Кукерският празник на Сирни заговезни и голямата хорска шумотевица постепенно замлъкват, но децата от „Дионисиев звън” в град Баня ми казаха една интересна легенда, която бих искала да Ви предам:

Легенда от град Баня, Карловско

„Ще ви разкажа сега легенда една,
знам я от много, много стара жена.
Още се чува за селото с най-щедрата земя,
где слънце греело по най-богатите поля.
Най-снажен, най-виден,
добрият Добрин бил момък завиден.
Убава мома харесал,
убава снаха в дома си донесъл.

Чудна сватба предстояла,
тежка софра се гласяла.
Сватба за чудо и приказ,
сватба за всеки привкус.
Всеки с дар дарявал
и дома на Добрин озарявал.
Стара баба добра,
топла постеля за младите избра.
Новата мила свекърва,
закичи булката първа.
А малката сестрица
дарила голяма парица.

Но на щастието им Злиана завидяла
и силно пожелала тяхната раздяла.
Черна прокоба проклела –
вечна зима да настане,
зрънце жито да не остане,
люлка да не залюлее,
агънце да не изблее.

Туй що се рече, туй и стана…
Зачудели се хората
как да му спасят изгората.
Сетне мъдра майка измислила:
свикала сите ергени –
видни, снажни, калени…
Па тихо им заръчала:
що добитък се спомина –
с него се простете,
всяка кожа одерете,
на краката я сложете,
страшни маски направете,
женски дрехи облечете,
на кръста окачете хлопки
големи и шумни.
И… мегдана разтърсете,
скачайте като безумни!

От смелостта им или от шума
никой нищо не разбрал!
Но… разтопил се на мига ледът.
И Злиана никой не видял.

Сетне мъдра майка заръчала,
тежка сватба поръчала,
кукер момъка да обръсне,
в бяла кърпа късмета му да не изпусне.
Момата гиздава да стане!
Селско веселие да настане!

Оттогава…, та до днес,
щом за пролет дойде вест,
тръгват храбрите момци,
окачени със звънци,
благославят за берекет и рожба,
гонят всяка лоша заложба!

Затуй, скачай и ти, сине,
скачай момчето ми!
Колкото по-високо скочиш,
толкова по-високо да е житото!
Доде се чуят звънците ти,
дотам болест да не стига детето ми!”

Рипа се. Рипа се. Цял ден се рипа… Рипайте, малки и големи кукери! Огънят на Сирница тази година догаря. Но бърже ще дойде следващият кукерски празник!

Ваня Велкова

Снимки: Ваня Велкова

в. България СЕГА”