Излекуван от рак ще съди държавата заради цинизма и пренебрежението ѝ

Запознати сме с реалността, в която живеем и знаем колко безскрупулна може да бъде тя. Лошото е, че в тежки моменти не можем да разчитаме вече на държавата и вместо по някакъв начин тя да ни улеснява, се оказва, че трябва да водим борба и с нея. Такъв е случая на двадесет и осем годишния Николай Иванов от Асеновград.
Той е завел две дела за отказ от лечение заведе срещу здравното министерство. Предявил иск за общо 75 000 евро, съобщава „Марица”.
„Здравното министерство се държа цинично с мен, отхвърли пренебрежително на два пъти правото ми на шанс да се излекувам. Сега вече аз се смятам за излекуван, противно на съдбата, която държавата ми отреди”, обяснява Ники. Той се справи с рак на дебелото черво, но държавата отказа да му помогне и с лев за лечение в чужбина.
„Очаквам до дни да бъде обявена датата, на която в Административен съд – София, ще тръгне делото по моята жалба”, каза той.
Николай подал иск от 25 000 евро, след като получил писмен отказ от здравното министерство, че няма да поемат разход по ваксината, която му се прави след оперативното лечение.
Аргументът им е, че става дума за експериментална, макар да имаха документи от испанската клиника, че същата се прилага в целия Европейски съюз от 2005 година и се прави индивидуално за всеки пациент. Второто дело, което Иванов завежда, е отново срещу здравното министерство и е в размер на 50 000 евро. Младият мъж е бил одобрен за помощ за лечение в чужбина, но така и не е получил насока къде да се лекува. Когато си намерих клиника в Навара, Испания, и те ме приеха, от нашето здравно министерство ме отразяха с аргумента, че те не финансират лечение в частни клиники.
Ники продължава да има сериозни борчове по операции, ваксини, процедури и прегледи. Семейството е разпродало имоти и е ползвало кредити. Със задължение към банка е дори дядото на момчето. Ники е категоричен, че такива дела срещу държавата трябва да има, знае за още поне 3-4 такива случая.
„Не може държавата да те лишава от шанс да живееш, защото е решила да има абсурдни изисквания”, категоричен е той.
Тази вест ме накара наистина да се замисля… Чудя се дали например в една Германия, положението е същото, като тук. Дали и в другите държави на хората им се налага да водят битки за правата си и за собственото си оцеляване, чак по този начин. Да, знам, че навсякъде има трудности и пречки се появяват на всяко място под синьото небе, но това са хора, които са изпаднали в крайна нужда и борещи се за собствения си живот, не трябва ли поне да бъдат улеснявани, все пак и те имат права като всички. Богати или бедни, известни или не, всички сме хора… А човек до човека опира. До мен достигна и едно писмо написано от Моника Киркова, на която също е поставена тежка диагноза още през 2004-та година. Нейното желание е да се даде гласност на случая ѝ, за да разберат хората с какви абсурди се сблъскват онкоболните в България. Затова сега ще направя точно това, ще публикувам писмото ѝ без никакви корекции, за да изпълня молбата на тази жена, която има нужда от помощ. Надявам се, че някой, някъде, ще може да помогне повече от мен, по един или друг начин.
 

„Пише Ви Моника Каменова Киркова, на 44 години, гр. София. През 2004 год. ми бе поставена диагноза Ходжкинов лимфом ІV стадий. Започнаха ежемесечни курсове на химиотерапия в НСБАЛХЗ София, в продължение на една година. След като изследването със скенер показа прогресия на заболяването бе решено от лекарска комисия да ми бъде направена автоложна трансплантация на стволови клетки в Трансплантационно отделение на същата болница. Трансплантацията се състоя през октомври 2005 год. След това продължих с лъчетерапия и последващи 3 курса на химиотерапия през 3-4 месеца до началото на 2007 година. Бе установена ремисия на заболяването и лечението бе прекратено.
За съжаление още в началото на 2008 год. получих рецидив и отново се наложи да бъда подложена на химиотерапия. До септември 2012 год. заболяването ми непрекъснато рецидивираше и всеки път се налагаше да бъда лекувана с химиотерапия и лъчетерапия. Общо през годините на лечение са ми направени 4 курса на лъчетерапия и 29 курса на химиотерапия. Поради продължителното и сериозно лечение се появиха тежки и животозастрашаващи  последствия от ефектите на химиотерапията, поради което мнението на лекуващия лекар бе, че при мен лечението с химиотерапия вече е невъзможно и опасно. Единственият вариант за лечение(препоръчано от лекарски онкокомитет в НСБАЛХЗ), е лекарственият продукт BRENTUXIMAB, който представлява антитяло и е разработен за употреба от пациенти с Ходжкинов лимфом с рецидив след автоложна трансплантация. Прилага се в редица европейски страни.
Лечението с BRENTUXIMAB е много скъпо, а това е ново лекарство, което все още не фигурира в Позитивния Лекарствен Списък, затова не се поема от Здравната каса и се налага да бъде закупувано от самите пациенти. Аз подадох молба в МЗ за финансиране на лечението ми, и след като бяха подготвени всички необходими документи от лечебното ми заведение и МЗ, на 21.08.2013 год. на заседание на Министерски съвет /точка 3/ бе взето решение да ми бъдат отпуснати средства, с които ми бяха осигурени 8 флакончета достатъчни за 4 вливания на BRENTUXIMAB. Започнах лечението и след като бяха направени четирите вливания, разбрах, че фондът е закрит поради изчерпване на средствата. Още през ноември 2013г. отново подадох молба до МЗ да ми бъдат отпуснати средства за продължаване на лечението и ми бе отговорено, че ще се търсят начини, но такива така и не се намериха. През това време мои приятели и близки стартираха дарителска кампания за набиране на средства за лечението ми, тъй като лекарството трябва да се влива на всеки 21 дни.  Мнението на  Лекуващият ми лекар бе, че едно прекъсване на лечението би било неблагоприятно за мен. Продължителността на лечението с BRENTUXIMAB се състои от 16 вливания на лекарството. Едно вливане на BRENTUXIMAB струва 16 316 лв., сума непосилна за мен и семейството ми.
Благодарение на кампанията успях да събера средства за още 3 вливания, до момента съм направила 7 апликации.  На 22.04. трябваше да се състои осмото вливане, но тъй като не разполагам с необходимите средства, за да си закупя лекарството, в момента съм прекъснала лечението си. Още през април т.г. за пореден път подадох молба в МЗ за отпускане на средства за лечението ми. В началото на юни ми бе отговорено, че Финансов Отдел на МЗ е изготвил становище според което могат да се използват  средства от Фонда за лечение в чужбина  и молбата ми е пренасочена към  Комисията за лечение в чужбина, която  да се произнесе могат ли да бъдат отпуснати средства от прилежащия им Фонд . Но тогава със или без значение за моя казус избухна последният скандал със дефицита във Здравеопазването и аз отново получих отрицателен отговор на 23.07. т.г. от МЗ с мотив, че няма законов механизъм, по който държавни средства да бъдат отпуснати на физическо лице за лечение с лекарство нефигуриращо все още в Позитивен Лекарствен Списък. Според мен, без да имам преки доказателства разбира се, се оказах жертва на здравата ни система.
Поставена съм в безизходна ситуация – не мога да събирам на всеки 21 дни толкова голяма сума,  вече шести месец съм прекъснала лечението си и губя постигнатия ефект, а от държавните институции не получавам никаква помощ. Времето с което разполагам между вливанията е кратко – само 21 дни, а все още нямам събрани средства за следващите апликации и поради тази причина в момента съм прекъснала вливанията на лекарството.  Тъй като се чувствах добре от това лечение и имах много добър първоначален ефект, бих искала да го продължа, това е моят шанс за живот. От 10 години се боря с онкологично заболяване, а сега ми се налага да се боря и с Държавата, за да ми бъде осигурено единственото възможно за мен лечение, което се прилага в повечето страни на ЕС. И отвсякъде получавам отказ. Чувствам се изоставена от Държавата, която не ми осигурява лечението което ми се полага, може би ако бях дете или по-млад човек нещата щяха да са различни, но аз съм на 44години, трябва ли да смятам че на моята възраст не мога да се надявам на помощ  за лечение от Държавните Институции? Опитвам се да се боря с всички сили, но се изправям срещу Институции и закони, с  които не мога да се преборя.
Ще Ви бъда много благодарна и признателна, ако откликнете на моята молба и проявите съчувствие, така че този единствен шанс за лечение за мен да не бъде невъзможен.“

Стелиян Стоименов
в.”България СЕГА”