15 годишно момиче гладува, за да учи

Хайде да си го признаем! Всички малко или много сме негодували, дори на моменти мразили, задължението да ходим на училище… Сигурен съм, че в подрастващия си период сте изпитвали онова чувство, че цялото това ставане рано сутрин и посещаване на предмети, които не е ясно дали ще ни влязат в употреба след завършването, е абсолютно безсмислено и пълна загуба на време. Всеки поне за кратко изпитва подобно усещане, дори аз самия съм го изпитвал, стоящ на познатия чин, в познатата стая, където единственото, което се сменяше бяха предметите, които изучавахме.
Да… Не веднъж или два пъти съм повдигал темата за учениците, училищата, образователната система и пр. Не веднъж съм изказвал забележките и посочвал пропуските, които виждам и най-вече общото нежелание, от всички страни, което се е превърнало в абсолютна симбиоза – Не ми се учи, не искам да те уча, не ме интересува дали учебния процес върви…
Признавам, толкова съм свикнал с безразличието на всички участници в образованието, че някак бях приел идеята, че понеже никой не го е грижа, скоро може да заличим образователната система и да обявим училищните сгради за продан с надеждата, че някой богаташ ще ги купи, за да ги превърне в частно имение.
За щастие съм в грешка! Все още има деца, които поставят образованието си на първо място и искат да се сдобият с онова, за което повечето подрастващи нехаят – диплома.
Попаднах на репортаж на Нова ТВ, провокиран от едно 15 годишно момиче, написало писмо до медията и отправило зов за помощ, за да може да спаси собственото си образование.
Марина е на петнадесет години, живее в село Ливада, Бургаско и тази година ѝ предстои да бъде девети клас.  Приета е да учи в СОУ „Добри Чинтулов“ в град Бургас. Момичето има голямо желание да учи и да завърши средното си образование, но е възпрепятствано от финансовите проблеми, с които се сблъскват всеки ден с майка си. Баща ѝ е починал преди три години, така че Марина живее единствено с майка си, която работи, като чистачка в кметството на селото. Със заплатата от 317 лева на месец, двете живеят в лоши условия и едва се оправят. Майката Залле не получава пенсия след смъртта на бащата на Марина, защото двамата не са имали сключен брак. Нямат право на социална помощ, тъй като брутният доход на майката надхвърлял прага, който позволява парично подпомагане.
Сега от тези 317 лева, трябва да отделят 120 лева, за да могат да изкарат карта за градския транспорт на Марина, за да може тя да ходи редовно на училище, ако не успеят на майка ѝ ще се наложи да ѝ дава по 15 лева на ден, за да стига до Бургас и да се връща обратно вкъщи.
Двете се подлагат на лишения, за да могат да спестят пари. Това каза и пред камерата на Нова ТВ Марина:

„Ям по-малко.“

Момичето и майка му пропускат закуската и обяда, като се хранят само на вечеря. Последната им вечеря е била макарони със сирене, които дори не са доизяли, за да имат какво да ядат и на следващата вечер.
И макар изправени пред големи затруднения, 15 годишното момиче е успяло да си купи няколко тетрадки и помагала, както и нови дрехи за училище, а нейни приятелки са и подарили два учебника.
Едва на 16-ти септември Марина успява да отиде до училището за първи път и да го види, макар да са я приели там с хореография и пиано. Всъщност момичето иска да стане народна танцьорка, а на пиано признава, че може да свири долу-горе, тъй като единствено нейната приятелка Гергана, която се връщала в селото през уикенда, ѝ помагала, като я канела в дома да я учи на нейното пияно.
Стана ясно, че Марина е била обект на подигравки от страна на връстниците ѝ, за положението ѝ и факта, че е от село.
„Не искам да ми се присмиват, за това, че съм от село! Искам да бъда еднаква за всички!“, сподели Марина през сълзи.
Момичето и майка ѝ разчитат на хората с добри сърца, ако имат възможност и могат да им помогнат. До сега няколко благородни хора са се отзовали, а кмета на селото Ангел Радев е казал, че всички желаещи да помогнат на семейството могат да търсят и съдействието на кметството. Майката на момичето Залле Мехмед каза, че пощенският адрес е с. Ливада, община Камено, Залле Мехмед Мехмед. 
За да ви предам този случай, изгледах няколко пъти репортажа на „Здравей, България“. Многократно прослушах думите на родителя и на детето и истината е, че се натъжих. Защото знам колко много ученици дават мило и драго, за да не ходят на училище – правят се на болни, фалшифицират подписи на родители в молби и уведомителни писма, измислят всякакви причини и лъжат до безкрай, за да им се размине поредния ден в „онази отвратителна сграда за мъчения“. В същото време единственото, което иска 15 годишната Марина е да бъде ТОЧНО ТАМ! Иска да прекарва дните си в същата тази сграда, от която другите бягат и желае да се научи на нещо, мечтае да завърши образованието си и да следва мечтите си. При това без срам го казва пред камерата, не крие сълзите си и положението, в което се намират с майка ѝ. Не ги е срам да признаят, че няма какво да ядат, че майка ѝ разполага единствено с 40 лева в чантата си и това са всичките им пари останали след покриването на сметките, до следващата заплата. При това двете отправят своя зов, не за нови дрехи или кола, не за луксозни мебели или нова къща, а за пари, с които детето ще може да ходи там, където по право му се полага, а в този случай дори ще е с желание и ентусиазъм.
Ето какво ме натъжава, факта, че постоянно повтаряме как децата не искат да ходят на училище, колкото и да е важно за бъдещето им, а когато попаднем на дете, което би дало всичко, за да посещава часовете, повечето просто си казваме „И такова чудо има! Тийнейджърка плаче да ходи на училище!!!“ Всъщност, драги ми читатели, това е заглавието на статия описваща случая на Марина в един сайт на който се натъкнах. Колкото и да не ми се вярваше, оказа се, че редакторите от всички възможни заглавия са се спрели точно на това!? И все пак добре, че са предали историята ѝ, нали? Но в същото време, какво от това, след като повечето медии просто са сбили някаква суха информация, спестили са и са изрязали множество детайли за положението, в което се намират тези хора и просто са акцентирали върху това, какво чудо е, че все пак съществуват ученици, които са склонни през сълзи да признаят, че им се ходи на училище. Да, и такова чудо очевидно има. Добре че, все още съществуват хора, които не са забравили какво е помощ и се отзовават за това семейство, макар повечето медии да го предават, като една причудлива новина, а повечето читатели да го четат удивени и просто да продължават към следващото заглавие.

Стелиян Стоименов
Снимка: Нова ТВ
в.”България СЕГА”