Наблюдения от разстояние върху юнския пуч в София, 2013 г. – 2 част

Противник съм на сложните конспиративни теории. Т.нар. “кукловоди”, “типинг пойнтери” и пр. са всъщност обикновени хора с ограничени умствени способности, които се ръководят главно от “интуиции” и не виждат с един-два хода напред, както може би сами вярват. Успехът на феномена Борисов, който нямаше никакъв шанс в едно по-рационално общество от нашето, явно ги е главозамаял. Те са били уверени, че ще управляват неограничено чрез Борисов. Абсолютно неподготвени са били за февруарските бунтове и са били сломени от оставката на Борисов (спонтанната реакция на Плевнелиев). Оставката беше в резултат на страха и лабилното самочувствие на Борисов, а не някакъв негов или чужд хитър сценарий. Бунтът на служителите от МВР и прокуратурата след оставката на Борисов беше нов тежък и напълно неочакван удар за тях. Аферата Костинброд и реалната загуба на ГЕРБ на 12 май, в комбинация с изпадането на сините от НС – нов и още по-тежък удар.

Летните протести са били замислени напълно импровизирано, под напора на страха им от предстоящата загуба на властта. Били са уверени, че противникът им е решен да ги смаже. Първата им “симетрична” идея е била, че щом Борисов падна след две седмици протести и при първите одраскани глави, така ще стане и с Орешарски. Такава “симетрия” може да хрумне само на извънредно бос в политиката човек. Симетрична е и идеята им да организират “контрапротести” на февруарските. Идеята, че това ще са съвсем различни протести, с обратен знак, е била водеща, тя е подадена явно готова на Георги Господинов и “Икономедия”: не ония лузъри от февруари, а уинърите от юни. Това също е крайно идиотска и очевидно губеща (лузинг) идея, която може да хрумне само на много уплашен или непроходимо задръстен човек.

Но защо такива неумни хора успяха все пак да организират масови протести в София? Историята на феномена Борисов е историята на неговото подценяване. И след 20 февруари, и след 12 май ние, противниците на Борисов, бяхме уверени, че мътилката “ще се утече” за броени часове, най-много дни. Бяхме удивително лекомислени, макар да знаехме добре от какво имат да се страхуват падналите от власт, макар, че “протестите” започнаха веднага след клетвата на новия кабинет, поне от 2 юни, и явно търсеха повод за изостряне. Много от нас лекомислено се поддадоха на “спонтанните реакции” срещу Пеевски без никаква задна мисъл, че това може и да “не е това, което е”. Много са дори ходили да протестират първите дни. В нашия лагер нямаше военно положение, нямаше никаква “мобилизация”. Бяхме се пуснали в гарнизонна с преспиване.

Редовите герберски калинки явно напълно споделяха ужаса на олигархията и герберската върхушка от загубата на властта. И те, и разочарованото от изборния провал и реваншистки нахъсено седесарие, не чакаха втора покана да “ударят” улицата. Нелепите идеи за пресъздаване на юни 1990 г., след това на януари 1997 г., с карнавала на скелетите, “червените боклуци”, “турците”, “гладната стачка”, “абордажът с куки и въжета”, “хепънингите”, реването пред чужди посолства, и разбира се, подстрекателската дейност на медиите, по-точно психологическата война, която поведоха срещу законното правителство и цялото общество, пълната идиотизация за броени дни на цялото им агитпроп войнство изглежда не бяха неща, планирани предварително, а бяха импровизирани под напора на емоциите.

Спомняме си как буквално само два дни преди фаталния петък тук имаше една обективна, доброжелателна статия в Наблюдател за успехите на… Станишев през тази година. Около изборите, което беше преди два месеца, а сякашо в друга геологическа ера, всички сини и синеещи се бяха са навили да скъсат с ГЕРБ, подписаха с БСП, ДПС и Атака декларация за изолиране на ГЕРБ, която реши окончателно падането на ГЕРБ от власт независимо от мястото им на изборите. Дайнов пишеше за “десните идиоти”, които могли да подкрепят ГЕРБ. И в един миг всичко се обърка.

Че “кукловодите” са нямали план се вижда добре по липсата на реакция извън София. Решаващи за вдигането на София са били именно уникалните за столицата обективни фактори – наличието на самата олигархия със своите служители и клиенти, на герберската върхушка, на герберокалинките от МС, НС, министерствата, столична община и партийния апарат, на синия агитпроп, вкл. НПО, яслената интелигенция и НБУ, на синия бетон и на “колатералните” участници в “протестите”. Т.е. на доволните от управлението на ГЕРБ, които са главно в столицата.

Че “кукловодите” са нямали план се вижда и със затихването на “протестите”, с изчерпването на ограничения набор пунтове на блоговия агитпроп (ето днес повтарят за енти път вече пропадналия няколко пъти и невъзможен обективно пунт за имитация на подкрепа от запад) и с растящото сред всички българи извън гербероседесарския кръжец на жълтите павета неразбиране и раздразнение от “протестите”.

Че “кукловодите” са нямали план се вижда и от това, че идеите им за нова единна дясна партия, която да смени ГЕРБ, са хаотични и неосъществими. те не са наясно с основната характеристика на новото дясно – да не е оръдие на олигархията.

“Кукловодите” явно нямат “план Б” за случай на провал на липсващия “план А” и тъпо упорстват “протестите” да продължават “докрай”, вече може би с поредната импровизирана идея просто да се саботира правителството да не може да работи нормално, да си принуждава да греши и евентуално това да доведе до нов кръг зимни гладни протести като февруарските, които те да се опитат да яхнат. Особено истерични са опитите им да блокират взаимодействието на правителството с обществеността и да “разбиват на пух и прах” всички икономически решения на кабинета.

Въпреки нетърпимостта към БСП, която демонстрират, “кукловодите” постоянно пробутват и старата баята теза за “коалиция на БСП и ГЕРБ”, която се премяташе още преди години и наскоро се претопли и от Сталина, а вчера видяхме, че сините колеги са я приели вече масово на въоръжение.

“Кукловодите” се страхуват да признаят провала си и да свалят представлението от сцената, защото действията им около опита за преврат, убедени са те, неминуемо ще се разследват – от което се страхуват и калинките. И че ще понесат и други неприятности. Те нямат път за отстъпление, играят ва банк.

Кабинетът Орешарски и БСП, макар да изключват всякаква възможност за бърза оставка под натиск, засега се придържат към пасивна тактика, разчитайки на изтощението на протестиращите от дългите безплодни протести и на промяната в настроението в страната в полза на правителството. Според нас е време за по-активна тактика по няколко направления:

1. Вбиване клин между олигарсите от КРИБ, БСК и другите бизнес клубове: от една страна коткане на тези, които имат реален бизнес, привличането им на ръководни постове и в разни формати за обсъждане на подобряване бизнес средата и новата индустриална политика за реиндустриализацията на България, а тези без реален бизнес – като Бориславова, Прокопиев (изключвайки Каолин) или имат големи дългове, или обвързали с мафиотски сделки, да бъдат изолирани.

2. Вбиване клин между различните групировки в ГЕРБ: например тези депутати, които не са извършили престъпления и мразят Цветанов и Борисов, да бъдат насърчени да се върнат в НС срещу пълно изкарване на мандата си, привличане в комисии и т.н.

3. Вбиване клин между различните крила на сините: тези разумни хора сред тях, които са склонни да сътрудничат конструктивно с правителството и с хора като Орешарски, Стоянович и др., и да изоставят езика на омразата, да получат възможност да се организират като група извън сегашните сини формации.

4. Разкриването на престъпленията на ГЕРБ-върхушката да продължи безкомпромисно и бързо до затварянето на Борисов, Цветанов и поне още няколко.

5. Да се предприемат бързи мерки за решително подобряване на медийната култура в България с ново законодателство и прилагане на водещия световен опит за осигуряване на обективна и висококачествена журналистика по световните стандарти на първо време поне в националните медии. Няма да се мине без промяна в собствеността на много медии. Те трягбва да се изведат от властта на отделни олигарси и да станат обществени в пълния смисъл, собственост на различни интереси, които се уравновесяват взаимно.

6. Да се приемат промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, с които да станат невъзможни сегашните медийни злоупотреби на сините НПО; особено е важно да се задължат те, ако искат да се ползват с данъчни привилегии и да получават субсидии от българската или други държави и НПО и от ЕС, да приемат декларация за недискриминация, в т.ч. по политически убеждения, както е в цивилизования свят. Който не иска, да се преустрои в партийна идеологическа формация със съответното партийно име, например АОНСУ при ЦК на ДСБ.

7. Да се насърчат професионални научни звена в университетите и в БАН да се заемат по-активно със социални изследвания с научна методика и да се забрани на търговски дружества да правят и публикуват политически полове. Да се ограничи според изборния цикъл времето за публикуване на такива полове: например да не се публикуват полове или журналистически ерзац-полове един месец преди изборите и в изборния ден, а екзитполовете от независими полстери да се огласяват след затварянето на бюрата. Да се закрият НЦИОМ и “Информационно обслужване”, като функциите на последното, без които не може, се поемат от ГРАО. Да се забрани да се използва без право името “Галъп”.

Валентин Хаджийски
в.”България СЕГА”