В Чикаго и Рим, 2013: Почит за Капитан Петко Войвода!

от

По цяла България, и извън България, почитат легендарния българин Капитан Петко Войвода. Но най-много обич и най-много песни се пеят за войводата в Родопите. В моя роден край.

“Петко льо, капитанине,
Петко льо, командирине,
На майка ти сай додяло
По деня хляба месенье
У нощи ризи перанье,
Юнашки глави скриванье
Петко льо, капитанине,
Петко льо, командирине!”

Капитан Петко войвода отдава целия си живот и всичките си сили за освобождението на българите от Беломорието и връщането им в пределите на България. Неговата юнашка мощ надминава дори границите на България и той застава редом с такъв исторически герой като Джезепе Гарибалди, с когото заедно се бият за свободата на Балканите по време на Критското въстание. Затова и редом със статуята на Гарибалди на легендарния хълм над Рим “Джаниколо” се издига и паметник на Капитан Петко Войвода.
В дните около 24 май тази година, почти по едно и също време, беше отдадена отново почит на героя както в Рим, така и при нас, в Чикаго.
В Рим отново, както всяка година в деня на Светите Братя Кирил и Методий, българска официална делегация бе на среща с папата във Ватикана. Този път, както съобщава пресата, “…След разговорите с папа Франциск, българският премиер Марин Райков и придружаващите го представители на българската култура поднесоха цветя и се поклониха пред гроба на Свети Константин Кирил Философ в базиликата „Сан Клементе”, пред възпоменателната плоча в базиликата „Санта Мария Маджоре”, където през 9-и век славянските книги са получили официалното признание на папата и пред паметника на Капитан Петко Войвода на хълма “Джаниколо”.
В Чикаго имахме щастието да добавим към нашето преклонение, на тези, които живеем и работим в Америка, към огромната ни почит и уважение към нашите национални герои, начело с хан Аспарух, цар Симеон, Ботев и Левски и пр., в чиято чест издигнахме “Алея на героите на България”, до Българската Православна Църква “Свети Иван Рилски – Чудотворец”, и още един скромен, но сторен с голяма любов, паметник – на Капитан Петко Войвода!
Идеята за създаването на тази “Алея на българските герои” изниква преди четири години. Лансира я, както и сега – присъединяването на Капитан Петко Войвода, Ангел Георгиев, когото в България познават като пилот, а тук в Чикаго е един от най-активните общественици и фактор в развитието и дейността на духовните огнища на общността ни. После тя се подема и от енориашите, църковното настоятелство, отец Валентин, а особено значим е приносът на художника Иван Хаджиминов.
Хаджиминов отдава на благородната идея не само своя Дар Божи на творец, но и поема да осигури всичко необходимо по проекта. Първоначалните контури на паметния образ на Капитан Петко Войвода се появиха в празничните майски дни на малко по-различно място, според условията, които позволява сградата на храма “Свети Иван Рилски – Чудотворец”. И самото изпълнение е малко по-различно. Но авторът ще запази почерка си, всичко онова, с което Иван Хаджиминов е познат, с иконите и картините си в чикагската българска православна църква. Сред тях – иконите на Иисус Христос и Дева Мария във вътрешния Олтар, стенописът – копие от творбата на Захари Зограф в Рилския манастир, иконата на Свети Климент Охридски, Патриарх Евтимий, отец Паисий и забележителната икона на Свети Иван Рилски…
По думите на отец Валентин предстои цялостна реставрация на “Алеята на българските герои”, която ще се представи в нов вид на 30 юни 2013 година – денят на празника и пикник Петровден, който се организира до храма. Тогава ще видим и окончателния образ на още един българин в почетната редица – капитан Петко Войвода.

Животът и битките на капитан Петко Войвода
Познаваме ли достатъчно живота и делото на тази легендарна личност? Има места, както при нас в Родопите, където се знае повече за него, има и места, където е по-малко познат.
Ще станат скоро 170 години от раждането на Петко Кирков /Каракирков, Киряков/ Калоянов, известен като Капитан Петко Войвода /1844 – 1900/. Родното му място е Доганхисар – българско село в тогавашната Османска империя, близко до Дедеагач в Беломорска Тракия, което след поражението на България, като съюзник на Германия в Първата световна война, от 1920 г. Антантата дава на Гърция. Той и осемте му братя и сестри знаели да четат и пишат на български и гръцки. Едро и силно момче, отрано е запленен от подвизите на Делю Войвода и пее песните за него.
През 1861 г. /когато Петко е на 17 години/ турски чифликчия убива просто така – от зъл нрав – брат му Матю, при когото той работи като аргатин. Отишъл Матю при бея и смирено поискал: “Чоджум, Мехмед Кеседжи бей, дай ми коня да ида да си взема невеста, и аз да си имам семейство и деца като всички…” Но беят не само, че не дава коня, но и се гаври и убива Матю: връзва ръцете му за коня си, качва се на него, препуска и влачи момъка докато издъхва.
Тогава 16-годишния Петко с още шест момчета издебват бея, хващат го и жив го засипват с жито в един хамбар, като му казват: “Много здраве имаш от Матю”. След това момчетата “хванали гората”… Не се минава и седмица и седмината влизат в първия си бой с изпратената потеря. Четата ликвидира двама, раняват още неколцина и турският аскер побягва. След още две битки и победи тази най-млада българска бойна дружина става легендарна.
Но през януари 1863 г. турска потеря от 130 заптии и башибозук обгражда станалите вече деветима млади четници. Двама са убити, а другите, заедно с “Голям Петко”, са ранени и хванати от турците. Откарват ги в местен затвор, но там младите си връщат малко силите и избягват, като помагат и носят на ръце по-тежко ранените си другари. Но това е обречено бягство. Турците ги стигат, хващат ги и ги хвърлят отново в затвора – сега вече в Солун, в прочутия затвор Камлъкуле /Кървавата кула/, наричана сега “Бялата кула”…