Руско-български обществен форум е името на нова организация, чието създаване бе обявено в София в навечерието на Националния празник на България. Съпредседатели на тази организация са от руска страна Виталий Игнатенко, пръв заместник-председател на Комитета за международна политика при Съвета на федерацията на Федералното събрание на Руската федерация и председател на колегията на руската информационна агенция ИТАР-ТАСС, и от българска страна Георги Първанов, бивш председател на Българската социалистическа партия и президент на страната от 2002 до 2012 г.
Логичен е въпросът защо се създава нова организация, след като в България има вече много подобни организации, чиято дейност се координира от специален съвет “България-Русия”. Сред тях са фондът “Устойчиво развитие на България”, форумът “България-Русия”, Федерацията за дружба с народите на Русия и страните от Общността на независимите държави, Националното движение “Русофили”, Дружеството на приятелите на Русия “Александър Невски”. Всички тези организации полагат големи усилия, за да не угасва огънят на дружбата, но очевидно руската страна оценява тяхната съвкупна дейност като недостатъчно ефективна. И затова инициира създаването на Руско-български обществен форум. Безспорно руската страна знае най-добре. Защото дейността на всички тези организации е ограничена в изключително тесен кръг и, образно казано, е като нафталин в гардероб, пълен с остарели и демодирани официални костюми.
Но какво пък ще е новото в дейността на новата организация? Това не стана съвсем ясно на пресконференцията, организирана от Съюза на българските журналисти на 1 март, на която руският съпредседател обяви, че ще бъдат създадени специални програми, за да се активизират връзките в областта на културата, образованието, икономическото сътрудничество и земеделието. Явно и руската страна все още не е наясно, а българската страна – поне хората, които са монополизирали тази дейност – едва ли желаят тук да се случат съществени промени.
А промяна е необходима. Но такава промяна е възможна, само ако емоциите се извадят извън уравнението на отношенията между България и Русия. Без тези отношения да се поставят на прагматична основа, младото поколение ще разглежда признателността като форма на зависимост, а дружбата като средство за осъществяване на политически и икономически цели от по-голямата страна. Ето защо традиционните юбилейни конференции и исторически симпозиуми не са излишни, но са недостатъчни. За сближаването на България и Русия много по-голям ефект ще има една среща на руски и български хакери например. Или осигуряването на възможност за работа в Русия на млади български строители. Или откриването на магазини за екологични хранителни продукти от Русия в големите български градове. Защото думите на Иван Вазов “Русия! Колко ни плени туй име свято, родно, мило…” са неразбираеми за българските младежи, които се готвят да емигрират в някоя европейска страна или в Съединените щати, за да реализират интелектуалния си потенциал или да се спасят от мизерията у нас.
Ако идеите за създаването на Руско-българския обществен форум наистина са да се поставят руско-българските отношения на нова, прагматична основа, то определянето на Георги Първанов за съпредседател по-скоро ще попречи отколкото да допринесе за сближаването на двете страни в условията на новите реалности. Три са причините за това. Първо, Георги Първанов е политическа фигура и това автоматично превръща новата организация в политическа, като всяка нейна инициатива ще се разглежда като част от дейността на Българската социалистическа партия. Второ, Георги Първанов несъмнено ще привлече в ръководството на тази организация свои бивши съветници и приятели бизнесмени, като по този начин ще бъде затворен пътят за млади хора с нетривиални идеи. Трето, Георги Първанов едва ли ще устои на съблазънта да използва трибуната на новата организация за утвърждаване на свое лично политическо бъдеще, а това ще създаде опозиция на новата организация дори и в средите на Българската социалистическа партия.
Всичко това е така, но в крайна сметка не е толкова важно кой ще е българският съпредседател. По-важен е въпросът защо руската страна инициира създаването на нова проруска организация у нас. Едва ли истинската причина е неефективната дейност на съществуващите българо-руски дружества и асоциации. Но когато става въпрос за страна като Русия отговорът на подобни въпроси никога не е еднозначен.
Иван Сотиров
в. “България Сега”
i.sotirov@bulgariasega.com
