Човечеството периодично мигрира от една географска област в друга главно по климатични, икономически и политически причини. В края на двадесети и началото на двадесет и първи век обществото на планетата навлиза в един нов икономически период, наречен глобален. При глобализацията отпадат редица ограничения, най-вече териториалните ограничения. Започват масови миграционни вълни по цял свят.
Миграционната вълна през двадесет и първи век се характеризира с това, че тя е без ограничение по пространство, без ограничение по скорост на придвижване на масите
но с известно ограничение на количеството на имигрантите поради ограничения на имиграционното законодателство в различните държави. В сравнение с предшестващите имиграционни вълни, днешната миграция се осъществява с най-голяма скорост във всички континенти.
Световната глобализация засегна и българската нация. В първата четвърт на двадесет и първи век започна масово придвижване на българи главно в две направления – Европа и Америка. Животът в Европа е по-близо до живота в България, докато животът в другите континенти е по-различен. Промени ли глобалната миграция българската нация? Измени ли се българина? Повлия ли географският фактор на характера на българина? Появи ли се нов българин с нов характер, манталитет или не? Трябва ли държавната администрация на Република България да се съобразява с глобалната миграция? Това са важни въпроси и проблеми, които очакват сериозен отговор.
Поведението на българите
Поведението на човека се формира от два фактора – неговата „ПриродА” и неговото „ВъзпитаниЕ”. „ПриродА” и „ВъзпитаниЕ” са две специални понятия в генетиката. ПриродА е всичко онова, което индивида е придобил преди своето раждане. ВъзпитаниЕ е всичко онова, което индивида придобива след своето раждане. Природата на човека се определя от неговия геном, а Възпитанието на човека се определя от околното среда, с която контактува. Природата на човека е постоянната величина в неговият характер, а възпитанието на индивида е променливата величина в характера му. Геномът определя около 90% от поведението на човека, а околната среда до 10% от поведението му. В таблица 1 са дадени няколко теми, които показват различни околни среди, в които живеят българите в САЩ и България.
. Някой теми, генериращи формирането на класически и глобални българи
|
№ |
Тема |
България
|
САЩ
|
||
|
Проявление |
Ефект |
Проявление |
Ефект |
||
|
1 |
Алкохол |
Либерален режим |
Нарушения |
Дискретно. Ограничение за възраст |
Етично поведение |
|
2 |
Бедствени положения |
Неинформираност.Мудност. |
Инертна помощ |
Прогнози и план за действие |
Бързодействие. Вяра в държавата |
|
3 |
Критика |
Управляема |
Регрес |
Либерална |
Прогрес |
|
4 |
Критика към предшестващи правителства |
Задължителна |
Обида на нацията |
Скрита, деликатна
|
Самочувствие на нацията |
|
5 |
Лично пространство |
Неосигурено |
Неуважение |
Дистанция от 50 см. |
Уважение |
|
6 |
Месторабота |
Несигурност |
Нередовно заплащане. Протести |
Коректност и регламенти-рани позиции |
Сигурност. Защита правата на страните |
|
7 |
Неспазване на административни или финансови задължения |
Глоби |
Ненавист към държавата |
Неколкократно уведомяване с писма или телефон |
Спокойствие на населението, коректност |
|
8 |
Органи на реда, полиция |
Формално. |
Слаба ефективност |
Девиз „Ние обслужваме и защитаваме” |
Уважение, авторитет |
|
10 |
Комуникационна команда „Забрави” |
Не се използува |
Безразличие |
Наказание |
Неинформираност |
|
9 |
Покупки |
Мечта |
Удоволствие |
Лечебен ефект |
Увереност |
|
10 |
Родителски |
Патриархално |
Дискусионно възпитание |
Правно регулиране |
Права на детето |
|
11 |
Роднински взаимоотношения |
Силни. Йерархични |
Обич |
Средни |
Уважение |
|
12 |
Съдебна система |
Тромавост |
Недоверие |
Експресни решения |
Уважение към съда |
Различната околна среда генерира различно поведение на българите в България и на българите в останалите части на света. Това ни дава основание да дефинираме българите по групи в зависимост от околната среда, в която живеят. Околната среда в Европа е по-близка до България, но е различна от Америка. Околната среда и традициите в Европа и САЩ също се различават. Затова към началото на двадесет и първи век се формират различни групи българи, класифицирани по генетичното понятие „ВъзпитаниЕ”, но не и по „ПриродА”. По „ПриродА” българинът не се изменя, в която и част на света да живее. В тази връзка, ние предлагаме за обсъждане следната класификация на българите след 1990 година по признак „ВъзпитаниЕ (околна среда)”:
1. Българи, които продължават да живеят в България. Те могат да бъдат наречени „Класически (териториално) българи”.
2. Българи, които живеят временно или постоянно в Европа. Те могат да бъдат наречени „Мобилни българи”.
3. Българи, които живеят постоянно в Америка, Азия, Африка и Австралия. Те могат да бъдат наречени „Глобални българи”.
Класификацията е предложена от автора на 7 октомври 2012 година на Седемнадесета сесия на Българо-Американска Асоциация в Чикаго.
Стратегия на българската имиграция
По проблемите на българската имиграция работят две международни школи и няколко държавни български институции. Двете имигрантски школи отразяват поведението и оформят настоящата и бъдеща стратегия на българските в чужбина. Едната е европейската школа, която гравитира към т. н. „Обществени съвети на българите”, базирана във Франция с лидери Атанас Чобанов, д-р Стефан Mанов и проф. д-р. Любомир Гаврилов. Втората е американската школа, която гравитира към т. н. „Организации с идеална цел”, базирани в Чикаго и по конкретно към Българо-Американска Асоциация с лидери Динко Динев, Петранка Стаматова и Кина Бъговска, на които сътрудничи и автора. Между трите звена не съществуват сериозни договорни отношения и съответно рационални продукти. Препоръчително е държавната администрация на Република България да поддържа периодична информационна връзка с двете школи.
Бъдещето
Българската миграцията е значителна по количество и се развива със значителна скорост, което създава един бързо развиващ се праг на различия между класическите, мобилните и глобалните българи. Как биха се развивали във времето тези три формирования на българите? Към 2015 година се очаква класическите българи да бъдат 70%, мобилните българи 15% и глобалните българи 15%. Съвсем емпирично може да се очаква, че класическите българи към 2100 година ще бъдат 30%, мобилните българи 40% и глобалните българи 30%. Възможно е към 2100 година на територията на България да преобладава население с азиатски тип гени. Това може да окаже съществено влияние на управленческите възможности на държавния апарат на България.
За да запази уважението на българската имиграция към родината им, държавната администрация на Република България трябва да се съобразява с новите норми и традиции на имигрантите и да създаде специфични правилници за прилагане на българските закони, съобразени с глобалните българи. По-долу илюстративно са дадени няколко примера на емоционален десинхрон между класическите и глобалните българи. След дълги години на имиграция в чужбина, Глобалните българи приемат за естествено, правилата за поведение на българите в чужбина да бъдат и правила за поведение на нашите сънародници и в България.
Пример 1. Глобален българин, роден в САЩ (т. е. американски гражданство по рождение) и по инициативата на родителите му получил допълнително двойно българско гражданство е необходимо по закон да се снабди с БЪЛГАРСКА ЛИЧНА КАРТА при достигане на 14, 18 и т. н. години, независимо дали му е необходима или използува. Ако този глобален българин не се снабди с българска лична карта след 14-тата си годишнина, той автоматично нарушава българското законодателство. При първото заявяване на лична карта след 14-тата си годишнина, той ще бъде глобен. Потенциалният резултат от това законодателство е, че първата официална среща на Глобалния българин с България ще бъде емоционално негативна. За Глобалния българин това може да означава „държавен тероризъм”.
Пример 2. В САЩ, когато датата на валидност на личен документ приближава края на своята валидност, американския гражданин получава любезна покана да актуализира своите лични документи. В България не съществува такава практична традиция и при пропуск българският гражданин се „наказва” чрез глоба. За някой глобални българи това означава „социален тероризъм”.
Пример 3. Днес най-големи различия между класическите и глобалните българи се забелязват в областта на комуникациите. Тази разлика се почувства значително при организирането на световната среща на българите „Политики за българите в чужбина”, състояла се на 7 и 8 ноември 2012 година в Брюксел. На конференцията не присъства представител на глобалните българи, непрекъснато живееш в САЩ, вероятно поради породените трудности в комуникацията с класическите българи. Методологията, технологията и организацията на конференцията, предложена от класическите българи, беше трудна за стиковане с глобалните българи. Когато държавата комуникира с организации с идеална цел, свързващия елемент е общата идея. При появили се трудности в комуникацията, връзката се разпада, тъй като между тях няма договорни отношения. Някой глобални българи изказват предположението, че се е самозадействала комуникационната команда „Забрави”.
Изводи
1. Миграцията на българите по света създава личности с нови, адаптационни норми за поведение, съобразени с териториалните традиции и ценности.
2. В началото на двадесет и първия век условно се очертават три български формирования по света – „Класически, Мобилни и Глобални българи”.
4. Трите български формирование се състоят статистически от еднакви геномни образования. Разликите между тях се появяват при реакция на трите български формирования към околната среда, в която живеят.
2. САЩ не създава нов тип българин, но възпитава българите на глобално поведение.
5. За да може да се комуникира с българите по света, държавната администрация на Република България трябва да притежава интернационални методи за общуване.
6. Препоръчително е към подходящ държавен орган да бъде създадено изследователско звено „Глобални българи” за изучаване на българите по света. Звеното трябва да синтезира продукти, които до подпомагат комуникациите на българите по света.
7. Глобалните и мобилните българи по света се съюзяват в организации и започват да предлагат експортни продукти на българите по света.
8. Проблемите в българската нация трябва да мотивират българите по света за генериране на нови ефективни продукти за просперитета на Република България.
* * *
Проблемите, описани в разработката, могат да бъдат развити детайлно при наличие на заинтересовани институции, корпорации, инвеститори и спонсори. Адрес за кореспонденция brc_chicago@hotmail.com
Проф. д-р Никола Чаракчиев
Български научен център – Чикаго
в.”България СЕГА”
