Защо министър Симеон Дянков не гласува на референдума за ядрена енергетика?

Така очакваното допитване до народа, инициирано от БСП и организирано от правителството на ГЕРБ, е вече история. Известни са и резултатите: 60 процента от тези, които си направиха труда да гласуват в неделя, казаха “Да”, а 40 процента казаха “Не”. Да припомним въпроса, по който хората трябваше да се произнесат: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?“.
Какво ще се случи след този референдум? Тъй като в него са гласували по-малко българи отколкото на последните парламентарни избори, мнението им няма задължителен характер, т.е. волята на народа остава “за сведение”. Тъй като над 20 процента от гласувалите на последните парламентарни избори обаче са участвали в допитването, въпросът не се сваля от дневен ред, а се изпраща в парламента за обсъждане от народните представители и приемане на окончателно решение.
Като знаем как работи българският парламент, отказваме се от всякакви предварителни коментари. Освен това каквото и да се реши там, вие лично нищо няма да спечелите. Предлагаме ви обаче да участвате в едно ново допитване, от което наистина може да имате печалба. Въпросът е съвсем лесен и е свързан със Симеон Дянков, вицепремиер и министър на финансите в сегашното правителство. Както стана известно, той не е участвал в референдума. Така че въпросът, който ви дава реален шанс да спечелите нещо, е: “Защо министър Дянков не гласува на референдума за ядрената енергетика?” Първите сто души, отговорили вярно на въпроса, ще получат петдесет процента намаление на сметките си за ток. Отговорите заедно с ваши коментари може да изпратите на адрес editor@bulgariasega.com.

Моля изберете един или повече от трите възможни отговора:

  • А. Министър Дянков знае, че в България всичко се решава от политиците, а не от народа.
  • Б. Бъдещето на министър Дянков не зависи от това дали в България ще има втора ядрена електроцентрала.
  • В. Поставеният въпрос, според министър Дянков, е прекалено експертен, за да се решава чрез всенародно допитване.

За да не се затруднявате особено, по-долу ви предлагаме верните отговори.

Първи верен отговор

Ако сте избрали отговор “А”, не грешите. Впрочем не само министър Дянков знае, че латинската сентенция “Глас народен – глас божи” не важи в България. Достатъчно е да погледнете Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, който е приет през 2010 г., за да се убедите в това. В чл. 23 ал.1 на този закон се казва, че волята на народа, изразена на референдума, ще бъде уважена, само “ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание”. В последните парламентарни избори са участвали 4 345 450 души души, а в референдума – 1 405 463. Реално ли е да се очаква, че същият брой хора ще излязат да гласуват по въпрос, който пряко не ги засяга? Както се вижда, политиците предварително са се погрижили да си осигурят спокойствие, като са поставили в закона почти непреодолима бариера. И сме убедени, че ако законът остане в този вид, нито един бъдещ референдум няма да е успешен. Политиците обаче направиха още нещо, за да се застраховат, че изненада няма да има. Формулираха въпроса за референдума по начин, който да обърка или да откаже хората от гласуване. Какво имаме предвид? Ако въпросът бе формулиран така: “Съгласни ли сте ядрените отпадъци от атомната електроцентрала да се складират до вашия град или село?”, активността щеше да е шокираща и отговорът щеше да е “Не”. А ако бе “Съгласни ли сте да се построи нова ядрена електроцентрала, за да се осигури безплатен ток за всяко българско домакинство?”, няма съмнение, че отговорът щеше да е “Да”. Впрочем не бива да се оправдаваме, като прехвърляме цялата вина на политиците. На практика те вършат това, което им позволяваме. А ние сме им позволили почти всичко. Може би сме уморени от безкрайния преход, който на много от българите не донесе нищо добро. Може би сме обезверени и напълно сме се примирили със съдбата си. Може би. Фактът, че 80 процента от българите се отказаха да гласуват в този референдум, е показателен. Изводът е, че ако искаме нещо да се промени, ние трябва да поемем контрол над живота си, като защитаваме своите интереси и не позволяваме нито на политиците, нито на когото и да е да си разиграва коня в нашия двор.

Втори верен отговор

Ако смятате, че отговор “Б” е правилен, вероятно сте отгатнали, че бъдещата кариера на министър Дянков едва ли ще се развива в България. Ние, разбира се, вярваме, че той се старае да управлява финансите на държавата по най-добрия начин. Не се съмняваме и че иска да остане в историята като най-успешният финансов министър. Но нашата прогноза е, че Симеон Дянков ще напусне България след като приключат ангажиментите му в това правителство. Ще приведем само един факт в подкрепа на това твърдение. Много хора са забелязали, че Дянков се отличава от останалите министри по своята целеустременост и амбициозност. Като добавим към това и предимствата на младостта му, повече от ясно е, че истинските успехи в кариерата му тепърва предстоят. Ако за някои позицията министър е върхът на сладоледа, то за Дянков, който идва от Съединените щати, където е работил като главен икономист в Световната банка, това е само временно отклонение. При това положение, от чисто човешка гледна точка, какъв смисъл има да участва в референдум за изграждането на нова ядрена централа в страна, която предстои да напусне и в която може би никога вече няма да се върне? Впрочем като министър Дянков постъпиха много българи, които вече живеят в чужбина или се готвят да емигрират. В Чикаго, например, където има стохилядна българска общност, са гласували само 33 души, а в 44-те секции в чужбина – общо 4348.

Трети верен отговор

Ако смятате, че “В” е верният отговор, получавате максимален брой точки. Още повече, че отговорът ви съвпада и с обяснението на самият министър Дянков пред Нова телевизия. Но ако въпросът за изграждане на нова ядрена електроцентрала следва да се решава от експерти, защо се поставя на всенародно допитване? И защо вместо експерти в информационно- разяснителната кампания участваха политици, политолози и социолози, които превърнаха тази кампания в образец на партийна пропаганда? Защото на практика този референдум бе един чисто политически сблъсък. Неслучайно, след като бяха обявени резултатите, основните политически партии побързаха да декларират победа. БСП заяви, че това е смъртоносен удар по ГЕРБ в годината на парламентарните избори. ГЕРБ заяви, че БСП е претърпяла поражение, тъй като с неуспешния референдум е сложила кръст на развитието на ядрената енергетика в България. А новата политическа партия “Движение България на гражданите”, която се готви да обере протестния вот на следващите парламентарни избори, би могла да заяви, че 80 процента от българите, които не гласуваха, всъщност я подкрепят, тъй като тя призова за бойкот на референдума. Не чухме обаче какво реално печели или губи българският народ. А и това може би няма толкова голямо значение, защото въпросът, който интересува хората днес е как да си осигурят работа, хляб и сигурност. А това, както всички добре знаем, не е въпрос за референдум.
***
Извиняваме се на нашите читатели за лековатия тон на този коментар. Но след като политиците направиха всичко възможно, за да превърнат първия референдум в най-новата история на България във фарс, не може да не им отвърнем по този начин. И все пак опитайте късмета си като отговорите на въпроса защо министър Дянков реши да не участва в референдума миналата неделя. Може би пък наистина да спечелите петдесетпроцентно намаление на сметките си за ток. Разбира се, нека предварително да е ясно, че това намаление може да се получи едва след като бъде построена атомната електроцентрала в Белене.

Иван Сотиров

в. “България Сега”