Признавам, че когато тръгнах към Националното търговско изложение “Произведено в България”, имах идея да го сравня с българския павилион на Чикагското изложение през 1893 г. В “До Чикаго и назад” Алеко Константинов го описва по следния начин: “…и ето ни пред едно дюкянче, над което се развява (не се развява, защото вътре в зданието няма вятър) българският трикольор. На първи план в туй дюкянче личат две красиви витрини с розово масло. На средата, по цялата дължина, има стъклени шкафове, напълнени с разни платна, преимуществено врачански; между платната, ако се взреш внимателно, ще забележиш няколко бутилки с някакви течности и ако си любопитен, ще ти кажат, че това са нашите славни вина и ракии. Цялото помещение е доста мило декорирано с килими и части от костюми.” След като видях тазгодишното изложение в София, реших, че подобно сравнение няма да е съвсем коректно. Въпреки това ще се опитам поне да отговоря на въпроса по какво си приличат и с какво се различават изложението в Чикаго през 1893 г. и изложението в София през 2012 г.
Ако през 1893 г. сте искали да разберете с какво се гордее България, то това не е било трудно: розово масло, вина и ракии, врачански платна, килими и традиционни носии. Това сме имали, това сме показвали. Идеята на изложението “Произведено в България” обаче е малко по-различна. Във века на глобализацията и световния търговски обмен искаме да покажем “българския продукт, състоянието, актуалните и новаторски решения на предприемачите, перспективите им за развитие и готовността да станат част от Европа и световните икономически тенденции”. 
Бих казал, че фирма “Бредис”, която произвежда козметични продукти с хума едва ли отговаря на помпозното определение от уебсайта на Съюз “Произведено в България”, което цитирах по-горе. Но може би тя наистина е от фирмите, които заслужават подкрепа и насърчаване. Георги Зидаров, който представяше продуктите на фирмата на изложението, бе наистина чаровен и убедителен, когато хвалеше стоката си. На въпроса ми дали фирмата има намерение да представи продуктите си на американския пазар той бе прям и изпълнен с надежди. Да, каза Георги, ако намерим партньор с удоволствие ще разширим бизнеса си и отвъд океана. Разбира се, най-напред трябва да насочим усилията си към българските общности и най-вече към Чикаго, където живеят много българи. А с какво тази фирма може да заинтересова българите в Чикаго? Със сапуни, шампоани, маски за лице и маски за коса, в които има добавена хума. Хумата, както се твърди в рекламния текст на уебсайта на фирмата, се използва “за компреси и лапи при главоболие, екзема, акне, ожулвания, разтягане на сухожилията и бактериални инфекции”, а също така и за масаж или маска за лице, като “осигурява дълбоко пречистване и подмладяване на кожата”. Разказах толкова подробно за тази фирма, защото тя е типична за равнището на което са родните малки и средни производители. Равнище, което едва ли е много по-високо от времето на Алеко Константинов.
И все пак това е родно производство. За разлика от малките и симпатични покривки за маса с размери 90х90 см, предлагани от фирма “Ауриел”. Те струват само по 5 лева и както ни осведоми продавачката, направени са от най-качествен памучен плат в…Турция. Това едва ли е изненада за повечето български потребители, а още по-малко за организаторите на изложението. Въпреки ниските надници и ниските данъци, малкият и среден бизнес в България се задъхва. И много по-лесно и по-удобно е от производител да се превърнеш в търговец, като внасяш – в много случаи законно – и предлагаш турски, китайски или произведени в други страни стоки. Ето защо “Произведено в България” губи авторитет, а добрият замисъл изложението да се превърне в “трамплин за прохождащи фирми на родния пазар и възможност за представяне на нови продукти” вече почти изцяло се е изпарил.
Реших не само да обикалям и да гледам, а реално да подпомогна родното производство. Купих си яке от пловдивската фирма “Веникс” на приемлива цена – 65 лева. Премерих го, стоеше ми добре и, радостен от новата придобивка, се прибрах вкъщи. Когато на другия ден го облякох, с изненада установих, че пластмасовия цип създава проблеми при всяко закопчаване и откопчаване. Всъщност този пластмасов цип бе слаб и неподходящ за зимно яке. Реших да предприема необходимите действия преди ципът да се е развалил и отново отидох на изложението. За мое щастие, открих друг модел – с метален цип, който се оказа, че е единствен – останал от миналогодишното производство, на същата цена. Собственичката на фирмата Катя Мачковска бе любезна и се съгласи да направим замяната. Разказвам това, не поради личните си преживявания, а защото този факт е показателен за опитите на българските фирми да намалят разходите си за сметка на качеството. Смяната на металния цип с пластмасовия е станало по една единствена причина – по-евтин. И целта е оцеляване на фирмата в трудни икономически условия. За сметка на качеството и авторитета на българските стоки. Но какво да се прави. По данни на Българската стопанска камара само през първото тримесечие на тази година са закрити 27 хиляди малки фирми.
Може би това е една от причините изложението “Произведено в България” да бъде преместено от Националния дворец на културата в зала “Универсиада”. Тук площта е много по-малка, но и фирмите са много по-малко. През тази година те са само 150, а през минали години са участвали над 500 семейни фирми. И все пак би следвало да стискаме палци за оцелелите български фирми, защото те оцеляват в една неравна конкурентна битка с непобедимите вече повече от 20 години контрабандни канали. И затова не бива да ни учудва, че изложението “Поизведено в България” прилича повече на познатите коледни базари и сезонни разпродажби, където може да си купиш пола за 25 лева, сако – за 38 лева и туника – за 35 лева. Което също не е лошо по време на криза. Ето защо не смея да кажа, че Националното търговско изложение “Произведено в България” е обречено. Познавам неукротимия български дух и инат. И съм сигурен, че дори и да се влоши икономическа среда в България през следващата година, изложението ще продължи съществуването си. На инат.
Иван Сотиров
в. “България Сега”
e-mail:editor@bulgariasega.com
Коментари от Интернет по повод на изложението “Произведено в България”:
442: Желая УСПЕХ ва българските производители. Като се замисля колко малко неща по магазините са български, направо тръпки ме побиват. А като се замисля, че традиционни български стоки станаха по-скъпи от вносните и то от страни извън ЕС, разбирам за пореден път, че нямаме държава. Ето и един пример – торба български цимент струва 11.40лв., торба турски цимент – 9.80 лв.
Moriarti: Наистина много зле се правят тези изложения. Приличат на грозен “битак” (както е отбелязал един съфорумец по-горе) и изложените продукти нямат вид, нямат блясък, нямат даже търговски вид. Просто грозна сергия с досадена дебеланка (за разкош). А целта е не просто да се пробутат 5 ризи, 2 колана и 7 чифта чорапи… НАЛИ?
Fanatic: Минали са покрай България стоките. Миналата година си купих един кожен портфейл от Универсиада, който се разпадна за 6 месеца. Между пластовете кожа имаше картончета с китайски йероглифи. Приключих с това изложение завинаги.
Zloster: По скоро няма толкова производители. Да не говорим , че в действителност поне половината от изложените продукти са китайски , и нямат нищо общо с “Произведено в България “.
Ръпончо: Абе то мераклии сигурно има, но няма мераклии да им купят боклуците, произведени я в Турция, я в Китай. Няма значение, че е изложение “Произведено в България”.
Jubalharshaw: Продуктите по тия изложения не са китайски, но предните два пъти, когато минах (понеже е до нас), обикновено повечето щандове за кожени продукти са с турски стоки. Иначе “изложението” е трагично и по нищо не се отличава от обикновен битак. Стоките не са изложени за да покажат качество или дизайн, а са натрупани на купове и всеки рови като куче. Повечето неща са епични боклуци или продукция на две-три вериги, които продават същите неща 20 метра по-надолу на Витошка. Каквито табели и други рекламни материали има са намацани на ръка, в по-радикалните случаи с химикалка. Изобщо – както обикновено, хубава работа, ама яко селска. До изложение и в НДК имаше още корички да се хрупкат, а сега като са го преместили някъде по сокаците хептен ще западне.
