Д-р Иван Добринов: Всеки алкохолик мечтае да си възвърне контролираното пиене, а няма начин

Почти всички употребяват алкохол, но 5-7% от хората стават зависими от него до степен, че да не могат да си контролират пиенето. То се превръща в съдба, застрашава и в крайна сметка погубва живота им. Алкохоликът изпитва абстиненция, а пияницата – махмурлук. Алкохоликът е тежко зависим, а пияницата – леко. Алкохолизмът е болест, а на пиянство се отдават и хора, които имат лека или въобще нямат зависимост. Но границата трудно се определя. Затова всеки, който има някакъв проблем с алкохола, трябва да се съветва с лекар. В България около 35 хил. души се смятат за алкохолици. Реално броят на алкохолиците е над 350 хил., но само един от 10 търси помощ от лекар. Ето какво обяснява един специалист за трудностите с лечението на алкохолизма и как дружествата на Анонимните алкохолици са едно от най-ефективните средства за спасение.
Д-р Иван Добринов е психиатър в Държавна психиатрична болница в Раднево, който се занимава с лечение на алкохолизъм и наркотични зависимости. Консултант е към Сдружение „Майки срещу дрогата” – Пловдив. Член на Сдружение за психосоциална рехабилитация и ресоциализация „ИЗБОР”.
– Д-р Добринов, адекватно ли се лекува у нас алкохолизмът?
– През последните години в България лавинообразно нараства злоупотребата и оформянето на зависимост към психоактивни вещества. Обществото ни не е подготвено да посрещне това. Лаическите представи за болестта, митовете, пренебрежителното отношение, недооценяването на проблема, неадекватните интервенции и наказателни мерки се ширят дори и в средите на специалистите от помагащите професии, ангажирани в лечението.
У нас няма национална стратегия за лечение на алкохолизъм.
Известно е, че зависимостта е хронично, рецидивиращо, прогресиращо и – ако не се лекува – често смъртоносно заболяване. За съжаление няма проста, бърза и универсална рецепта за най-добрата терапия. За различните етапи са нужни различни интервенции. Като при всички хронични болести, не е възможно радикалното и пълно излекуване. Зависимият трябва да се научи да спазва някои ограничения и поведенчески правила, а целта на терапевтичните програми е постигането на пълна и продължителна ремисия, в идеалния случай – доживотна. На първо място трябва да се помогне на пациента да приеме болестта, а след това – да живее с нея или въпреки нея.
Болничното лечение обикновено е само част от необходимите интервенции за един зависим. При нужда може да се направи детоксификация. През това време се лекуват и честите органни увреждания. Следващият ключов етап е разработването и прилагането на дългосрочна терапия, рехабилитация и ресоциализация. Съставя се индивидуален лечебен план, който периодично се преосмисля и ревизира. Преодоляването на зависимостта и постигането на трайна ремисия е продължителен процес, изисква много периоди на лечение. В българското здравеопазване и в социалните служби още не е изградена мрежа от структури, които да обхванат огромния спектър проблеми, породени от болестта. Въпреки многото организации и институции, често се работи „на парче”, а това не дава очакваните резултати в дългосрочен план. Най-често държавните болници предлагат детоксификация, след което болният се връща в предишната среда и бързо рецидивира. Финансирането на лечебни програми е крайно недостатъчно, а в някои региони възможности за терапия на практика няма.
– Има ли клинична пътека за лечение на алкохолна болест?
– Точната диагноза е: „Разстройство вследствие употреба на алкохол. Синдром на зависимост”. Държавните психиатрични болници, където се насочват зависими, са на бюджет към МЗ. Диспансерите пък получават заплащане на преминал болен, което води до кратък престой (обикновено само за детокс) и изписване на болния. Социалното министерство няма специализирани програми за рехабилитация и ресоциализация на зависими.
За справка: в Германия общомедицинските дейности и детоксификацията се финансират от осем здравни каси, а рехабилитацията – от три пенсионни фонда. Отделно има програми за ресоциализация и за работа с близките, които се финансират чрез проекти към общините. Помага и църквата.
– Алкохолизмът унищожава годишно милиони хора. Но и милиони алкохолици биват спасени. Не с хапчета. С пълно въздържание и духовно развитие, с адаптация към света, който не харесват. Те ползват едно „изобретение” от 1935 г. наречено 12-стъпковата програма на Анонимни алкохолици. Вие препоръчвате ли на свои пациенти-алкохолици, след изписване от болницата, да посещават сбирки на Анонимни алкохолици?
– Горещо препоръчвам на много пациенти още по време на болничното лечение, а и след изписването от болницата да посещават сбирките на групите за взаимопомощ „Анонимни алкохолици” (АА). През 2007 г. в Шесто мъжко отделение на ДПБ-Раднево се създаде група Анонимни алкохолици. Болницата предостави помещение за сбирките и тематична литература като инициативата бе поета от лекуващи се пациенти, посещавали подобни сбирки в Чикаго и в София. И в момента сбирките в болницата се провеждат веднъж седмично. След изписване от болницата пациенти продължават да посещават такива групи в родните си градове.
 – Какво казва науката за АА?
– Много световноизвестни учени твърдят, че 12-стъпковите програми са едно от най-ефективните средства за поддържане на ремисията при зависими пациенти. Групите за самопомощ могат да допълнят и разширят ефектите от професионалното лечение. В по-напредналите от нас държави повечето терапевтични програми за зависими окуражават пациентите си да участват в групи за самопомощ по време и след приключване на формалното лечение. Те разглеждат трезвеността не като някакво определено състояние, а като процес – най-често продължителен, основаващ се на себепромяна, промяна на ценностната система и начина на живот.
– Спомням си за един лозунг, описан от Илф и Петров в „12-те стола”: „Делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се”… Какво представлява тази „тайнствена” 12-стъпкова програма на Анонимни алкохолици?
– Програмата на 12-те стъпки на АА определя посоката и етапите на процеса на лична промяна. Протичането на този процес се доближава до психотерапия и подобно на нея, прави възможно премахването на симптомите на болестта чрез психологични средства и постигането на полезни промени в здравословното състояние и в поведението. (виж тук 12-те стъпки с кратки пояснения)
АА не търсят източниците на болестта, не питат защо някой пие, не извършват операции, не предписват медикаменти. Те не обещават излекуване на болния чрез някого или нещо, дошло отвън. За тях болният е субект на лечението – не лекарят ще трябва да го поправя, а той самият трябва да промени себе си като лекарят или терапевтът трябва да му помага в това. Естествено, медицинските средства и методи са задължителни при определени етапи на лечение: за детоксификация, за овладяване на делир, припадъци, психотични разстройства, депресия и др., както и за многобройните телесни болести, съпътстващи алкохолизма. Важно е да се знае, че в някои случаи пациенти имат друго психично заболяване, което може да изисква продължително приемане на медикаменти. Това по никакъв начин не пречи човекът да работи по програмата АА и в същото време да лекува другата си болест.
– Какво във формулата на АА, според вас, е ценно за процеса на възстановяване на спрелия да пие алкохолик?
– Проблем на всеки алкохолик е емоционалната незрялост, неумението да се справя със собствените си чувства, с отношенията си с другите хора. Алкохолът е, от своя страна, деструктивно средство за справяне с живота. Спирането на пиенето само по себе си не решава проблемите на болния, то почти неизбежно е последвано от поредния запой. Стабилната ремисия изисква нещо повече от въздържание. За да се постигне, е нужно човек да работи активно за промяна на самия себе си, за емоционално съзряване, за цялостна промяна на стила на живот, начините на поведение, целите, ценностите. Програма за такава промяна съдържат 12-те стъпки на АА.
Някои специалисти залитат в опитите си да постигнат контролирано пиене и да върнат „волята да не пие” при своите пациенти чрез различни методи. АА смятат, че няма начин да се възвърне контролът върху пиенето, а подобни усилия не помагат на болния да промени себе си. Всеки алкохолик мечтае да си възвърне контролираното пиене. Условието за оздравяване е точно обратното – да признае, че няма начин да се възвърне контролът. Вместо въпроса „Защо пие?”, АА се съсредоточават над „Какво да направи, за да не пие?”.

Бояна Иванова, E-VESTNIK.BG