Съседна Гърция направи исторически жест към България и ще върне тленните останки на българския цар Самуил. Каквото и да е договорено срещу това, защото едва ли това е само едностранен жест, все пак предстоящото връщане на тленните останки на един средновековен български владетел в пределите на днешна България е колосално историческо събитие. То, разбира се, не започва от днес и няма да свърши днес. Опитите да се върне цар Самуил в България датират още от 1965 г., когато е открит гробът му, и се засилват през 2022 г. при правителството на Кирил Петков. Разбира се, не можем да не отдадем заслуженото и на настоящата власт, която също участва и организира посрещането на българския владетел от Средновековието.
С постигнатото споразумение ще бъде поправена една историческа несправедливост. Ще бъде възстановено едно парче от нашата национална памет с връщането на тленните останки на цар Самуил в България и тяхното полагане в църквата „Света София“.
С това събитие се оформи един исторически „четириъгълник на паметта“ – с гробницата на княз Александър I Батенберг, с по чудо оцелялото и днес съхранявано сърце на цар Борис III в Рилския манастир, с ковчега на цар Фердинанд I, който преди две години беше пренесен в двореца „Врана“ от Германия, и с новината, че костите на цар Самуил ще намерят последен пристан в древната „Света София“ в българската столица.
През 1946 г. в Търново е открит царски гроб, за който се стига до заключението, че е на цар Иван Александър. Гробът обаче е унищожен, а костите заедно със саркофага са начупени на парчета и изхвърлени в река Янтра. Четиридесет години по-рано археологът Моско Москов извършва разкопки в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ и попада на царски гробове. Те, за съжаление, вече са били разкопавани, а скъпоценностите от тях са ограбени. Предполага се, че единият от гробовете е на цар Иван Асен II. Костите са пренесени в днешната сграда на Първа гимназия във Велико Търново, където през Първата световна война пленени сенегалци от колониалните френски войски, биещи се на Солунския фронт, ги разпиляват. И те изчезват от историята.
До ден днешен нямат решение споровете дали откритият през 1972 г. в най-източната част на църквата „Свети Четиридесет мъченици“ в Търново царски гроб всъщност принадлежи на цар Калоян. Самите останки са силно повредени от влажността на река Янтра. Като предположение продължава да виси дали наистина в църквата „Свети Георги“ в Старо Нагоричане, днешна Северна Македония, е погребан цар Михаил III Шишман – загинал в битката при Велбъжд на 28 юли 1330 г. От хан Кубрат нямаме останки. Има само едно съкровище, което е намерено в Малая Перешчепина, Украйна. Няма гроб и хан Аспарух. В Националния исторически музей може да се види точно копие на сребърния орел, намерен през 1930 г. във Вознесенка, за който се предполага, че е принадлежал на първия владетел на Дунавска България. Където се предполага, отново, че е погребан и той самият.
В дебрите на историята остават владетелите Крум, Омуртаг, Симеон Велики, Борис-Михаил, Петър, Теодор-Светослав, Георги-Тертер, Роман, Константин-Асен, Пресиян, та чак до Тервел, победителят на арабите в битката в Източна Тракия. Техните гробове не са известни, нито е известно каква е била тяхната съдба през столетията.
От цар Борис III остава само неговото сърце. През 50-те години, след обявяването на републиката и изгонването на царското семейство, параклисът, в който е погребан цар Борис, е взривен, а царският ковчег изчезва. Няколко десетилетия по-късно сред останките на параклиса е открита единствено стъкленицата с балсамираното сърце на царя.
С това споразумение ще бъде поправена една историческа несправедливост и едно от големите владетелски имена в българската история отново ще почива с достойнство на българска земя.
Нека да си спомним за Лука Станчев (1936–2019 г.), който заедно с големия гръцки учен, археолог и византолог професор Николаос Муцопулос открива костите на цар Самуил на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро.
Лука Станчев работи по този въпрос десетилетия наред. Той е неуморим дух със силна гражданска проекция, посветил живота си на ключови каузи на българската национална идея и памет. Той стои в началото на инициативата за възстановяване на българските военни гробища в Македония. Лука Станчев беше и в основата на гражданския проект за реставриране на българската Желязна църква в Истанбул.
През 1965 година професорът от Солунския университет Николаос Муцопулос започва разкопки в района на остров Св. Ахил в Малкото Преспанско езеро. Той дори не предполага, че ще направи откритие, което ще бъде еквивалент на Троя за българската средновековна история.
При изследването на открития скелет се открива фрактура от бойна рана на лявата лакътна кост. Сравнявайки това със свидетелствата, че по време на битката при Сперхей през 997 година българският цар Самуил е ранен именно в лявата ръка, професор Муцопулос стига до извода, че това е именно неговият скелет.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент в София на вестник „България СЕГА“
снимка: cgpt
За реклама във вестник „България СЕГА“, BulgariaSEGA.com и нашите онлайн канали: Тел.: 847.707.0065 или Имейл: bg7tv.editor@gmail.com
Публикувайте малка обява за всички източноевропейски общности в Chicagoland
Следете „България СЕГА“ във Facebook
Присъединете се към нашите основни Facebook групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ
Пълния списък на нашите ФБ групи и страници можете да видите ТУК
