Дженифър Лопес е произведение на пуерториканската имиграция в Ню Йорк, където се ражда в най-криминалната част на града – Бронкс. През 2012 година и се случват три кое от кое по-изумяващи неща: списанието Форбс я обявява за „№ 1” в класацията на стоте най-влиятелни знаменитости, в личния си джоб събра 250 милиона долара и отиде на турне в България.
Тя е известна с прозрението си: „Мога да сервирам кафе, поставено на задника ми”. В Софийската зала „Армеец”, по време на концерта й на 18 ноември, обаче никой не се досетил да й осигури подходяща чашка и таланта й остава неизползван.
Лопес е любимка на булевардната преса. Нейните любовни олимпиади са изхранили десетки хиляди журналисти и издатели, директори и чорбаджии на всякакви медии. Според едно изследване в адаптиран вариант те изглеждат така:
„Любовните връзки на Дженифър са проследени под лупа от медиите и феновете по цял свят. През 1997 г. тя се омъжва за кубинеца Оджани Ноа, но бракът им трае една година. Връзката й с Пъф Деди продължава от 1999 до 2001 г. Скоро след бурната история с рапъра тя се омъжва изненадващо за своя танцьор и хореограф Крис Джъд, когото среща на снимките на клипа към Love Don’t Cost а Thing. И този брак е недълготраен – те се развеждат след по-малко от две години. През октомври 2002 г. е сгодена за Бен Афлек, но и тази голяма любов не издържа на времето и обстоятелствата и през 2004 г. двойката се разделя. Сякаш орисана да няма късмет в любовта, Дженифър упорито се бори да докаже обратното. На 5 юни 2004 г. тя се омъжва на тайна церемония за Марк Антъни. Всички гости са поканени на следобедно парти, никой няма представа, че отива на сватба. На 22 февруари 2008 г. се раждат близнаците Ема и Макс. През лятото на 2011 година Дженифър и Марк се разделят. В момента тя има връзка с танцьора Каспър Смар”.
Българската преса пише възторжено и противоречиво за софийското приключение на Лопес. „Да, тя пее прекрасно, танцува прекрасно и владее прекрасно публиката! Тя е Дженифър Лопес, а на неутолимия й чар в зала “Арена Армеец” в София имаха възможност да се насладят над 12 000 зрители…” пише един.
Друг твърди друго: „30 минути преди официално обявения начален час на концерта една трета от залата е празна и нищо не подсказва апокалипсис. Теренът е зает само от най-верните фенове на звездата, които искат да са сигурни, че ще са максимално близо до нея, а по трибуните празните седалки са почти толкова колкото и заетите. Повечето присъстващи са тийнейджъри и млади хора до към 30 години, а отделни сектори на терена изглеждат буквално като по време на голямото междучасие в училище”.
Джей Ло, разбира се, не се е дигнала да стигне само София. София е само симпатична гара по трасето от Панама до Европа, където тя „овърша” според термините на Азис много страни от Южна Америка а сега жъне европейските житни класове.
Това беше втори, вече успешен опит на певицата – танцьор да ощастливи България. Преди пет години и бяха приготвили стадион „Васил Левски”, но тя не смогна да ни посети.
„Концертът беше панорамен, цветен, бляскав, лъскав. И лъстив. Какво друго да е шоуто на Дженифър Лопес? Адски впечатляваща мултимедия! Динамична хореография. Зашеметяващите тоалети на Захир Мурад. Дори самият факт, че такава мегазвезда изгрява на родна сцена, е голям успех”
А ето и какво пише моят колега Адриан Савов от mysound.bg, който не е израсъл сред ритнитопковци, копиехвъргачи и тенис-ракетчици като мене, а е направо музикален спец от най-висша класа:
„Шоуто започна с най-първите парчета на латино-звездата, които, според мен, бяха и най–силния за нея период. Тя избра чарттопъра “Love Don’t Cost A Thing”, в който захвърляше бижута и дрехи за хиляди долари, само и само да докаже, че любовта е безценна. Ами големият й хит “Waiting For Tonight”? Джей Ло беше в пика на трафика по класациите, както се казва… Ако искате, вярвайте, но от тези парчета са минали цели 12 години.
След първата част Дженифър Лопес започна да интимничи с публиката и й призна, че всъщност е обикновено момиче от Бронкс. Попита феновете дали искат да се върнат във времето… Последва онази част от творчеството на певицата, за което тя залага на скоро соул, ар-ен-би и хип-хоп… Парчета като “I’m Real”, “I’m Into You” (с участието на Lil Wayne) и “Jenny From The Block”. Оживление предизвика една чудесна (и позабравена) черна тупалка – “All I Have”, колаборация на Дженифър с LL Cool J., сингъл от албума й “This Is Me… Then” (2002). Само дето сцената заприлича на гето…
Всъщност, проблемът на Дженифър Лопес и музикалната й насоченост, според мен, се намира някъде в този момент… Във всеки неин албум могат да се чуят просто хитове, парчета, които би изпяла която и да е неизвестна певица. Чист поп, ар-ен-би и хип-хоп ритми, както и латино. Всичкология, която често води до това критиците да обявяват музикалните й възможности като по-скоро посредствени.
Краят на концерта наближаваше. За предпоследно парче беше избран мегахитът “On The Floor”, евроденс тупалка с участието на Pitbull. Да си призная, ламбадата на Дженифър звучеше доста по-добре от по радиото и публиката полудя.
Да, концертът беше забавен наистина. (Сто на ръка, че да видиш звезда от такава величина на българска територия винаги е добре дошло). Но трябва да кажем и още няколко неща. Навремето след концерта на Мадона в София един известен журналист се беше изказал, че тя не е певица, а танцьорка. Чудя се тогава, какво ли би казал същият този “капацитет” за шоуто на Джей Ло вчера. Макар да е търсена съзнателна прилика със спектакъла на Мадона – и като глас, и като шоу, няма никакво място за сравнение. Мадона е далеч по-напред. Единственото, по което Дженифър биеше в това сравнение, бе, че по някакъв начин – макар и на моменти да звучи глупаво от моята уста, си говореше с публиката. Дори слезе сред присъстващите. Да благодари на Бога, че е тук, точно сред тази публика. Хората харесват когато се флиртува с тях. Да не говорим пък когато го прави такава класна и екзотична жена. Сюжетът на спектакъла бе далеч и от цветния замък на Лейди Гага (Lady Gaga), която освен че танцува, се справя и по-добре с вокалите.
Но пък Лопес носи някакъв особен заряд, може би идващ от Южна Америка, чрез който е завладяла публиката и хората по света я харесват и не я забравят вече повече от десет години. А и многомилионното й дупе, което тя показа нееднократно, не е мръднало. Шегата настрана! Цяла декада на сцената. Никак не е малко. Пък и да не забравяме, че музикалната кариера е само една малка част от Джей Ло. Тя влиза и в много други образи…
Климент Величков
В.”България СЕГА”
www.Bulgariasega.com
