Интересът към лекцията на професор Зигмунт Бауман в София се оказа огромен. На 6 ноември Аулата на Софийски университет „Св. Климент Охридски” беше препълнена до краен предел. Имаше хора и извън залата, които чакаха възможност да влязат, макар и правостоящи.
Зигмунт Бауман е роден през 1925 г. в Полша, от 1971 г. живее в Англия и е професор по социология в Университета в Лийдс. Работи и в областта на философията, културологията, политическата теория и медийните науки. Част от книгите, с които е известен са „Глобализацията”, „Живот във фрагменти”, „Постмодерната етика”, „Модерност и Холокост”, „Общността”.
Темата, по която говори Зигмунт Бауман при сегашното си идване в София, е „Какво е „централното” на Централна Европа”. Събитието се организира от Полски институт – София съвместно с Философския факултет на Софийския университет и Института за изследване на обществата и знанието на БАН.
За пореден път Бауман остава верен на себе си – да анализира настоящето и да прави логични прогнози за бъдещето, оставяйки място за въпросителен знак. Все пак настоящата „прогноза” е, че Централна Европа ще се окаже бъдещето на цялата Европа. Местното население на Централна Европа ще запази своята идентичност, приемайки обкръжението на прииждащите, които ще запълнят естествени празнини и ще се ангажират основно с труд, който е непривлекателен за местните. Бъдещето пред Европа е да се трансформира в обръч от смесени населения.
Миграционните процеси в световен план в голяма степен са продиктувани от сравнението, което хората правят не само с близкото си обкръжение, но и с други, живеещи много по-далече от тях. Въпросът се разглежда съвсем естествено в контекста на „глобалността”, която е безспорен факт. Глобализацията – новото човешко постижение, но и новото човешко бреме, търпи влияние, но и самата тя има свои механизми на влияние. Националната държава се разрушава, тя „липсва”, „няма я”, а понятието национален суверенитет търпи промяна.
Едно е ясно – живеем в свят на съвременна номадност. Съществува и разслоение по признака на възможност за преодоляване на пространството. В този смисъл има огромно движение, но и оковаване към конкретно място. Българите също са наясно с това – независимо дали са в България или някъде другаде по света – отвъд планини или океани.
Валерия Андреева Тодорова
в.”България СЕГА”
www.Bulgariasega.com
