Горд е народът ни с едно такова достойно честване, посветено на народните будители.
Такава е нашата българска съдба – неведнъж се е налагало да възкръсва българщината от пепелищата на робства и разруха.
Опожарявано, сечено и брулено – якото дърво на българския ген винаги е успявало да почерпи сили от дълбоките си корени, да подаде млади филизи, дори след най-безмилостните и жестоки посегателства над него. Ето тук е безценния и достолепен принос на народните ни будители.
Една нация може да заспи от умора, от униние, от безнадеждност. Липсата на предизвикателства и борба, в по-уредените и задоволени общества, също може да доведе до успиване, което в крайна сметка води до регрес и апатия. Затова проблемът не е в липсата или наличието на основните блага и ресурси в живота. Будността е състояние на духа на една нация и стремежа и към морален и културен просперитет. Не е случайно, че българските будители са все хора на културата и изкуството, и най-вече духовници.
Основна тактика за побеждаване и унищожаване на една нация е унищожаването първо на самочувствието, духовността и самосъзнанието й; отделянето от корените и традициите на бащите.
Затова Паисий ще поведе война най-напред с ниското родово самочувствие и чуждопоклонничество, от времето преди Освобождението. Смазан от ужасите на робството, обезкръвен буквално и обезверен, българинът пази в най-скритото на сърцето си последното пламъче на национално чувство и родова памет. Затова той ще прегърне Паисиевия призив:
„За вас е потребно и полезно да знаете известното за делата на вашите бащи, както знаят всички други племена и народи своя род и език, имат история и всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със своя род и език…”.
Ботев, с острия връх на перото, с изгарящата си сатира, ще жигоса и заклейми дремещите и примирените. Той ще попита: „Дали се зора довърши или се две нощи смесиха?” във фейлетона си „Политическа зима” и ще се завихри полемиката все около темата за събуждането и възкръсването на народа.
Не случайно имената на първите народни читалища – центрове на национална култура и възход, носят именно имена като Пробуда, Зора, Просвета и т.н. Вазов пък с безкрайната си преданост и любов към народа ще опише последвалото опиянение от новите идеи за свободата в „Пиянството на един народ” и ще увековечи образа на българския будител с думи, от които по-достойни едва ли можем да напишем днес:
”Рояк апостоли и проповедници кръстосваха планини и полета, организираха борбата…Една дълга върволица от предтечи-сеятели беше прегазила вече духовната нива на България и хвърлила там семето на самосъзнанието. Една върволица, която захващаше от Паисий – един калугер, и се заключаваше в Левски – един дякон – два светци, – беше наторила вече нивата и първият беше я благословил от височината на Атон, последният – от височината на бесилото”. Ето затова Ботев и Вазов не са просто български писатели – те са отци на народа си, негови пророци и вдъхновители.
Неизбежно е да не се запитаме дали и днес България не е замръзнала отново в онази политическа зима, дали отново не са се слели две нощи за нея, защото няма кой да оповести зората на новия ден. Затиснати от беднотия и ежедневните грижи – вълненията са единствено за цената на парното и размера на пенсиите.
Къде и кои са новите будители – нека пак да се зачетем в историята си, нека да послушаме хората на духа – те са, които са успявали да изведат – това поне е вече до болка изпитано през историческият ни път.
Два са заветите, които те са ни завещали:
– да пазим вярата си и да пазим рода си!
Това са двата стожера, около които може да се възкреси и завърти наново колелото на живота. Нека да разровим и да изследваме – кои сме ние българите…И когато заменим „Американската” и „Европейската” мечти с „Българската” – тогава може би ще намерим обетована земя и ново славно начало, достойно за делата и облика на България от най-славните и времена.
Заради предците ни, които са умирали за вярата си, заради войниците, които са оставили жени и деца, за да имаме ние днес свобода – не можем да си позволим да изчезнем като нация, да се претопим в морето на народите, да затрием спомена за славата и величието на най-древна народ на Балканите.
Дължим го на бащите си, дължим го и на децата си!
Ася Василева
За в.”България СЕГА”
www.Bulgariasega.com
