Образно казано, до предстоящите Парламентарни избори 2013 остава време колкото да бъде заченато и родено едно дете – и много, и малко. Днес, в средата на есен 2012 г.
политическото зачеване на изборите е в ход:
БСП не спира да размахва подписката си за Атомната централа с надеждата, че част от нея ще се прелее в червени бюлетини; креатурата на ГЕРБ Яни Янев създава в парламента едва ли не „военно-полева” комисия специално и единствено за корупционните далавери на Тройната коалиция; сърдитият че не неговата борческа гарнитура, а оная на Бойко Борисов коландрисва държавата ГОРД изкарва манифестанти по улиците на София; бившият военен министър събира около своята бизнес алтернатива бедното като църковна мишка запасно войнство; тихичката на пръв поглед Кунева индиректно ни внушава, че всичко в тия избори ще зависи от нейния Брюксел.
Зачеването на предстоящите избори диша и във врата на Догановата партия – тръгнаха съдебни процеси срещу нашенски ислямски фундаменталисти, а родните ни журналисти не закъсняха да опънат силно и без друго звънтящата фалшиво струна на етническия мир. Годишнината от българо-циганските побоища край дворците на Цар Киро се отбеляза така, както навремето чествахме боят на партизаните с жандармерията край мандрата в Бойчиновци.
СДС е оставен безпрепятствено да се разпада, защото в една малка държавица като нашата няма нужда от дясно политическо пространство щом като самата властваща сила се е обявила за „дясна”.
И така – боят настана!
Впрочем, развято е и първото бойно знаме, върху което са избродирани сакралните думите: „Свобода или ГЕРБ”, които по стар български обичай би трябвало да се четат като „Ние или смърт”.
Около всички изброени до тук партийни редути сноват рой патриотични, националистични и едва ли не епични партии, партийки, движения и сдружения, които са готови срещу скромно финансиране /за място в парламента вече и не мечтаят/ да изнесат на гърба си всички организационни предизборни грижи на основните играчи.
На тия, последните, с прискърбие съобщаваме, че няма да ги огрее по простата причина, че само за двадесет години малка, но схватлива България
успя да постави
на нова плоскост изгражданото векове
от старата Европа понятие „демократични избори”
Отдавна излязоха от мода по земите ни демодираните постановки на чичко Ленин за т.н. „партийно строителство”. Пръкналите се от някогашната Партия-майка политически субекти, много скоро след 10 ноември достигнаха до заключението, че изграждането на партийни структури, набирането на членска маса, разгръщането на организационна дейност по разпространение на идеи си е чисто и просто трошене на грешни пари. На много пари без особени гаранции за успех. Оказа се, че къде-къде по лесно и по-ефективно е с тия парички направо да си купиш необходимите ти гласове: и по-евтино, и по-сигурно.
Но той, българският творчески дух, е неукротим – нему е чужд застоя. „Кой? Ние ли купуваме гласове” – гракнаха в един глас партийните централи, когато някои и други медийни наивници разгласиха тая нашенска не европейска практика. – Ние ли?!” И насочиха пазарния си интерес към купуването не на гласове, а направо на 11-те хиляди секционни комисии, на самата ЦИК и запасите й от над 600 хиляди „мъртви души”.
ГЕРБ доведе до съвършенство този наш избирателен модел и за да не го обясняваме на дълго и широко, ще ви разкажем една кратичка история от последните Президентски и Местни избори. В малко балканско селце попитахме прегърбена червена бабка дали ще ходи да хвърля бюлетина на втория тур. „Нема, баби, нема. Файда никаква…” „Па защо?” – учудихме се. „Щото – тропна с бастунчето си тя – Тия последните хванаха цаката на нашите избори от 47-ма. „И каква е тази цака? – полюбопитствахме ние. „Такава, баби – изсмя се беззъбо старицата – Гаси лампите и сменяй чувалите с бюлетините.”
Ето такива ми ти работи с демократичните избори по български. И въпреки привидното раздвижване, сватбарското пукане с чифте пищови, заплахи и бойни знамена, въпреки уж „новите” лица, „новите” алтернативи и „новите” патриоти,
картинката, която ни очаква след
Избори 2013-та вече е нарисувана.
И тя е по нашенски пасторална.
Горе, на бруления от бурите на кризата връх пак ще си е ГЕРБ. До самия изборен ден те ще режат лентички, ще обещават нови пенсии и нови заплати, Яне Янев ще озвучава пространството с гръмогласното „Съд и затвор за Тройната коалиция!” Разни овластени дребосъчета ще се надуват като Крали Марко и ще реват с тъничките си гласчета, че ще напляскат Русия, и ще се изплезят на Холандия, ще навират в носа ни макро-финансовата си стабилност, а Бойко… Бойко между две тренировки на футболните си тигри, ще умилява с думи на „човек от народа” циганите от Факултето, които след всеки продаден на Женския пазар стек цигари на митничаря Танав, ще пускат по сълза и разнежено ще мълвят: „Аферим, бат Бойко!”
А когато настъпи сублимният изборен ден, вътрешният ни министър ще подреди край урните новоушитите си чували и ще извади от джоба „цаката” на комунистите от изборите през 47-ма на миналия век…
Е, то се знае, че подобно ветровито място в композицията на пейзажа не е за завиждане, но какво да се прави – такива са особеностите на бизнеса: по-добре осмян и презрян от милиони, отколкото улучен от един единствен куршума на стар враг…
За завиждане обаче е онова заветно и злачно местенце в пейзажа, което е заето от безсмъртната БСП. Там всичко е решено и уютно. И въпреки страшнишкия надпис върху знамето им, целите отдавна са постигнати: собствена олигархия, тлъсти банкови сметки, призово но не отговорно място в изборните надпревари, най-почетната длъжност в отряда на европейските социалисти. За какво им е да лазят към проклетия връх, да „организират и водят масите”, да правят избори и да горят паричките си за разрастването на някакъв си там ляв електорат – на тях си им стигат и спинаджийските 15% какъвто впрочем си е и европейският стандарт за социалистическо присъствие.
Пък и не е ли по-добре паричките, които ще трябва да изгорят в кампанията си, да вземат и да разделят помежду си, та да има с какво да го помнят това тягостно демократично задължение, наречено демократични избори…
Но нека да сме точни до край – в политическия пейзаж „България – есенни вълнения 2012” грейва и една „нова” багра – госпожа КУНЕВА! Толкова свежа! Толкова европейска! Мехлем за носталгията ни по ония далечни и епични времена на славните комисари с кожените тужурки!… Така умиляващо е, че на човек му иде в духа на надписа върху знамето на бесепарите да извика: „Брюксел, Брюксел! Ти пак гориш, ти пак пламтиш, ти пак си огнено сърце!”
Ето какво ни трябваше в пейзажчето, та всичко да си остане по местата! Една комисарка, която хем да следи как Бойко спазва директивите на ЕС по стягане на колана ни до последна дупка, хем да подпира дремещото БСП да не заспи съвсем и да падне под европейския стандарт за присъствие на социализма в политическото пространство.
Досещаме се, че някой наш читател ще викне:”Чакайте, бе! Защо Кунева? Нали ДПС -то от край време си е балансьорът?” Нему ние отговаряме: „Не се кахъри, братко! И турската партия остава в пейзажа – ето я тук, в по-ниското – върти чеверме, пуши си нергилето и си гледа кефа. Защо му е да е балансьор след ката тая работа могат да я свършат и вече я вършат министерските съвети на двете държава в работен режим – кога в нашата столица, кога в оная на комшиите.
…И до тук. Всички останал партийки, сдружения и движения – вън от картинката!
„Ами Европата, бе! –
Ще викне някой заблуден демократ. – Тя повече не може да търпи тия наши политически бандити. Тя ще разбие това мафиотско статукво.”
На такова наивно човече ще припомним два факта. Първият е от далечната 1945-та. След като подписали всички документи по финализирането на Втората световна, бащата на народите Сталин казал на Чърчил: „Подарихме на света 50 години мир.” Вторият факт е, че въпросните 50 години отдавна изтекоха и следователно старият ни континент отново е в режим на война. Е, разбира се, не e като оная с танковете и оръдията, финансова е, но е война.
А във време на война никой за никого няма грижа, освен за самия себе си.
Но пустата наша неуморна балканска надеждица все пита ли, пита:
„И няма ли поне някакъв шанс
за промяна на този наш отвратителен
пейзаж?
Колкото и странно да прозвучи, нашият отговор е: ”Има.” Стига само ония националистични и патриотични партия, движения и сдружения, които статуквото упорито държи извън фоайето на властта, се съберат в един юмрук, в една сила, в една воля и на Парламентарни избори 2013 кажат своето твърдо и категорично: „До тук, господа!”
Чуваме възторженото ви: „А, де!”
Чуваме, но опитът на балканското ни битие шушне в ушите ни: „Няма да я бъде тая. Защото българинът винаги е турял и сигурно пак ще тури келепира пред Отечеството…”
Петър Китински
за в. “България Сега”
www.BulgariaSega.com
