БЯГСТВАТА ОТ КОМУНИСТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ

Корабът „Георги Кирков”, по-късно – „Кондор Експрес”. – Снимка: www.airgroup2000.com

     Травмите от източноевропейските диктатури остават за цял живот

Травмите от източноевропейските диктатури остават за цял живот, а страхът винаги ще тегне върху щастливците, които са успели да избягат през „Желязната завеса”. Преминаването през нея обаче е истинско приключение, което за много хора завършва със смъртта им.

През 1944 г. България затваря границата си с Турция, а по-късно, през 1948 г. затварят границата и с Гърция. В средата на август 1946 г. след множество опити за бягство през границите, Народна Република България създава специални гранични войски, които – с изключение само на периода 1962 – 1972 г. – са били подчинени на българското Министерство на вътрешните работи и държавната сигурност (МВР). От началото на юли 1950 г. е затворена и границата с Югославия.

Така постепенно страната ни се капсулира за околния свят. Трудно се влиза, трудно и се излиза. Е, не е така за всички, разбира се. Който е бил проверен, достатъчно верен на партия и му е било гласувано доверие, той е можел да пътува, но отново с известни уговорки.

По това време партията  и нейното ръководство се страхуват да пускат масово българите извън страната, особено пък в така наречените капиталистически държави, защото се опасяват от сравнение. Хората ще могат да видят, как е там и как е тук и по този начин може да се разколебаят в устоите на „комунистическия рай”, който така планомерно се създава на юг от Дунав, с постепенна тенденция всичко това да бъде наложено като начин на живот на Балканите.

Един обикновен софиянец обаче, намира начин, как да замине за Турция по напълно легален път. Той ползва Бюрото ма младежки туризъм, което разбира се е към Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз, който е подведомствен на официалната управляваща партия – БКП.

Заедно със съпругата си Николинка, Георги заминава на екскурзия с автобус до Солун, а от там се качват на кораб, който пътува до Истанбул и от там към Варна, където екскурзията отново продължава с автобус до София – изходната точка.

За 1977 г., когато се осъществява това пътуване, едно такова начинание няма как да мине без „проверен” човек, който да пътува с групата, защото се посещават две капиталистически страни – Гърция и Турция. Така всяка група в онези години, бива придружавана от „политически ченгета”, които трябва да следят за това, да не би на някой да му хрумне да остане във вражеската държава и така да злепостави „прекрасния живот” в социалистическия „рай”, наречен НРБ.

Пристанището в Истанбул днес. Снимка: http://patepis.com/

Когато корабът „Георги Кирков”, по-късно кръстен „Кондор експрес”, акустира в Истанбул, на пристанището Георги става свидетел на нещо странно. Към него се приближава някакъв непознат и на развален български език му предлага да остане в Турция, с една дума, да емигрира. Георги е озадачен. Първо си мисли, че му се организира постановка, за да проверят, дали ще се поддаде на съблазънта да избяга на Запад. След това обаче осъзнава, че този човек не му е познат, което означава, че той не пътува с тях от България, а е местен, още повече, че говори български език, но завалено, с акцент, като човек, който знае български, но отдавна не живее в България.

Георги не отговаря нищо, като отклонява предложението за момента, с обяснението да попита съпругата си. Николинка е категорично против, защото знае, че синът им е в София и ако те емигрират, детето остава незащитено в България. Освен това, тя има леля в Америка и знае, че е следена, за да не осъществи нерегламентиран контакт, който да доведе до евентуално емигриране.

Георги се среща отново с въпросния странен човек и отклонява окончателно предложението му. Така вероятно той пропуска един шанс да заживее нормален живот извън „комунистическия рай”. Възможно е това да е било и постановка, която е проверявала, дали Георги не е склонен да избяга отвъд „Желязната завеса”.

Преди години, когато Георги е бил едва на 16 години, той е имал друг шанс да напусна комунистическа България. Тогава той заминава на панаир в днешния Цариброд, град, населен предимно с българи, в пределите на някогашна Югославия, днес Република Сърбия. Тогава с негов приятел, те получават предложение да заминат за Швейцария. И тогава Георги отклонява предложението, защото се страхува.

Страхът е водещият и в случая в Истанбул. Въобще, страхът е водещ, защото комунизмът е система, основаваща се на страха и мимикрираща на гърба на „социалните идеи”.

Пътищата за емигриране от България на Запад са няколко, Турция е един от тях. Именно това е каналът, по който много хора напускат страната буквално в дните след вездесъщата дата 9 септември 1944 г., когато СССР насила налага комунистическото управление у нас.

През Турция бягат много полицаи, политици, интелектуалци, защото те знаят, че още с идването си на власт, комунистическата партия няма да пощади никого.

Само няколко години по-късно, това вече е факт. Избити са хиляди, без съд и присъда, някои са обвинени дори само в това, че знаят западен език!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к „България Сега” в София

>

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”

предишна статияНЕЩОТО
Следваща статияКакво е обструктивна сънна апнея?
Венцислав Жеков - колумнист (в. "България СЕГА") Активен журналист с близо 30-годишен стаж в български и чуждестранни медии. Завършил е „История“ в СУ „Св. Кл. Охридски“ и е специализирал „История на Византия и балканските народи“. Автор е на няколко книги, стихосбирки, документални изследвания и брошури. Управлява два тематични информационни блога: http://vencijekov.blogspot.com/ и http://stoioivanov.blogspot.com/. Интересите му са в областта на историята, политиката, документалистиката, философията и езотериката.

КОМЕНТАРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here