Нека си го признаем, да го кажем честно веднъж завинаги – Животът в България не е лек! Всъщност може да се каже, че е труден. По последни данни, едва 22 процента от българското население живеят нормално във финансов план, а останалите 78 процента избутват месеца с по-малко от 550 лева. Безработицата може уж да намалява, но заплатите не се качват, за разлика от цените в магазините, където понякога и голямата АКЦИЯ не е толкова изгодна, колкото ни се иска на нас. Пребиваваме във време, което не изпитва съжаление към народа и дори не си задава въпроса как той оцелява. Време, което изисква от българина много, но дава прекалено малко.
Именно поради тези причини много сънародници вземат тежкото решение на напуснат пределите на родината ни и да се гмурнат в непознатото надявайки се на по-добро препитание и стандарт на живот за тях и техните близки.
Днес българинът не напуска с идеята просто да работи другаде, като изпраща месечно пари на роднините си, сега той тръгва, стараейки се да вземе и семейството си и заедно да се установят някъде в чужбина… Защото вече навсякъде е по-добре от колкото в България – поне така казват или с това убеждение сънародниците ни прекрачват граница.
Ето защо, не е изненадващ фактът, че близо 10 000 ученици са напуснали родината ни през изминалата година. Точният им брой е 9784 – 5591 през първия срок и 4293-ма през втория, както съобщиха за в. „Монитор“ от Министерството на образованието и науката. Все повече родители местят живота си и този на своите деца в чуждите страни, а от година на година нашите училища започват да запустяват. Днес дори и едни от най-елитните и предпочитани столични гимназии не могат да запълнят свободните места при четвърто класиране! Навремето в училища като Първа езикова гимназия, Френската гимназия и СМГ не можеше да се класираш току-така и примирено се ориентираш към други учебни заведения, а сега същите тези гимназии, се чудят как да запълнят необходимата им бройка. Общо 415 са незаетите места с профилиран прием след 7-ми клас в София, а догодина най-вероятно бройката ще се качи.
И докато българите в страната недоволно коментират, че децата ни пълнят чужбинските гимназии, учениците ни зад граница решително посещават неделни български училища, където също изучават български език, география и история на България, за да не прекъсват връзката с родното. По този начин, записани в две учебни заведения, те се трудят два пъти повече от връстниците си на местна почва.
Можем единствено да се надяваме, че положението в страната ни ще започне да се нормализира и да привлича поданиците си, вместо да ги отблъсква, защото накрая няма да останат деца, които да огласят училищните коридори. И тогава какво?
Стелиян Стоименов
в. „България СЕГА“
