ЗАД СМЕХА И УСМИВКАТА НА ГЕРГАНА ЕГОВА-ДИНЕВА…

от

Уважаеми читатели, Салон за българска култура и духовност в Чикаго и в-к „България СЕГА“ започна поредица, в която се представят поети и писатели, членове на Лигата на българските писатели в САЩ и по света. В настоящия брой ви представяме Гергана Егова-Динева.

Какво се крие зад смеха и неизменната усмивка на тази млада жена е трудно да разгадаем, защото то остава някак си надълбоко и скрито. И трябва да поизбродим навътре към същността му, за да разберем. Част от него откриваме в написаното в разказите й, както и в театралните превъплъщения, в които участва. А разбира се и в обикновения делник, който тя успява да направи по-малко скучен и повече цветен. За нея поетесата от Чикаго Калина Томова казва: „Играе си с грижите на криеница, зад думи. Думи, които успяват да обърнат най-обикновената, най-отегчителната, а понякога много страшна, плашеща ситуация в смях“.
Гергана е родена в София, но от няколко години живее със семейството си в Торонто – Канада. Завършила е специалност „Социална педагогика“ в СУ „Климент Охридски“. Работи като главен учител в българското неделно училище „Канев“. През октомври 2017 излиза от печат първата й книга „Емигрантски неволи“, чиято премиера в България е през май 2018 г. Освен с писане, Гергана се занимава и с театър. В Торонто участва в театралната трупа на Веселин Монов, която се състои освен от няколко професионални актьори, но и от „големи ентусиасти“ според нейните думи.
Член е на Лигата на българските писатели в САЩ и по света. Нейни разкази са публикувани в сборника „Любослов“, който Лигата издава.

***

ЗА УНИФОРМАТА НА ЕДИН ПОЛИЦАЙ

Гергана Егова-Динева

Юни. Сряда. Три следобед. Вися като прани гащи на тел на една детска площадка. Естествено, че заради Майкъл. Освен, че вися и се потя, защото днес тук е горещо. Като казвам горещо имам предвид 17 градуса. Отвреме-навреме подухва вятър. Аз съм по къси гащи и потник, за да пръскам сексапил. Майкъл е с блуза с дълъг ръкав. Нямам идея, защо така се е облякъл. Вие си го питайте. На детската площадка освен пързалки и люлки има и пръскалки с вода. Обикновено тук гъмжи от майки с деца. Сега има само едно младо, русо момиче. Мацка и половина. Лежи на тревата, чете книга и се пече. Изведнъж на детската площадка изниква полицейска кола.
“Гери-провиква се Майкъл от люлката, този полицай защо ни преследва?”
“Преследва ли ни?”-повдигам въпросително вежди аз.
“Да, одеве караше зад нас!”-кимна утвърдително Майкъл.
Знаех си! Знаех си, че ще доживея този момент, в който мъжете ще започнат да ме преследват. А Имриха вика, че съм била стара бракма. Сега, тоя ако извади и едни белезници да ме арестува… Прощавай, Имрих!
Докато аз си представях собственото си показно арестуване с елементи от 50 нюанса сиво полицаят слезе от колата и тръгна към мене. Абе, по калъп ли ги назначават полицаите и пожарникарите в Канада, бе? Красив, строен, мускулест, с плосък корем и голям пищов. Алоооу, истинския пистолет имам предвид. Зяпам го аз с премрежен поглед и отворена уста и си мисля:
“Гальо, затвори си устата. Изглеждаш като полуидиот!”
“Добър ден!”-полицайчето ме поздрави и се усмихна.
“Аааааааа!-провлачих аз глас, ама нищо свястно не можах да изкарам от гърлото си. “Е, сега Гальо изглеждаш като пълен идиот. Добре, че никой не забелязва.”-помислих си аз.
“Гери-гласът на Майкъл, който незабелязано се беше приближил до мен ме извади от унеса- затвори си устата. Изглеждаш като пълна идиотка!”
Я, моля ви, ми напомнете после да му шибна два!
В това време полицаят спря до мен и Майкъл и като ни огледа, рече:
“Що не се съблечеш и не си поиграеш с водата. Топло е.”
“Благодаря за предложението, ама не съм му взела резервни дрехи!”-окопитих се бързо аз.
“А искаш ли да ти покажа пищова?-смигна ми униформеният. И значката. А после ще те повозя на колата?
На Майкъл ли говори този? Да? Не? На мене? На менеее? Ох, знаех си, че не трябваше да пръскам толкоз сексапил. То в последно време секс няма, само пиенето остана, ама…на всичкото нямане гледай как привличам! Красавица. А, ако изпиеш и една водка направо ставам мис Вселена.
Докато аз витая в облаците униформеният отиде до колата и пусна музика. Гласът на Джо Кокър изпълни площадката. Полицаят се облегна на капака на колата и с един замах си свали ризата. Леле майко, какво тяло. Ще го снимам да го покажа на Имриха. Да види той какви мъже си късат дрехите заради мене.
Докато аз си ровя за телефона изведнъж от храстите наизлязоха някакви хора и започнаха да ръкомахат към полицая и да сочат младото момиче.
Ааааа, без такива. Аз бях първа. Не, казах! Ти кого пъдиш от площадката? Майкъле, ела да помагаш, че тая е като питбул. Моляяяяя, ти на кого викаш стара чанта? Само да те докопам…Майкъле, удари я с лопатката за пясък. По-силно! Верно е мръсница! Каквооо? Майкъле, откъде знаеш такива думи, бе! Не, не. Сега се бий. После ще ти се карам!
На площадката настъпи паника и суматоха. Докато се разправяме дойде един мъж и пошушна нещо на полуголия полицай. Той кимна, спря музиката и се огледа. Събра си нещата и с танцова стъпка се запъти към момичето. Хората от храстите пак се скриха. Полицаят спря пред мацката, пусна музиката и затанцува. Хората наизскачаха от храстите и закрещяха “Happy birthday!”. След това всички дружно заплакахме. Те от щастие. Аз от мъка.