„EZO Bistro“ беше едно от онези почти нереални заведения, които имаха социална кауза. Необикновено, гостоприемно, уютно и толерантно… Място където социалният статус и позицията в йерархията са без значение. В него всеки беше добре дошъл, дори онзи клетник, чийто средства са повече от ограничени. Заведението, намиращо се на гарата на квартал Баркинг в Лондон беше като дом за много хора, защото неподправената му атмосфера и истинска толерантност днес отсъстват от много къщи.
Пиша „беше“, защото бистрото никога повече няма да бъде същото, не и когато му е отнето сърцето, а именно собственика Илиян Кузманов. Под чието ръководство и управа „EZO“ преди време бе оценено с челната позиция за най-добро кафене от сайта londonist.com
Преди (безскрупулната приватизация) в помещението имаше място за всеки и разнообразните интереси биваха подслонени под един покрив, а изкуството беше на почит. В бистрото имаше библиотека, картинна галерия и кафене.
По дългия рафт се редяха книги на български, английски, руски и френски, а живописните картини, редящи се една подир друга по стените не бяха на известните класици, нито пък техни репродукции, а творби, излезли изпод четките на бездомни художници, сблъскали се с най-лошото, което съдбата може да поднесе някому. Тях Кузманов среща посредством неправителствена организация, заела се със събирането на средства за препитанието им.
Но най-безценното, което „EZO Bistro“ предлагаше не бяха книжните издания или изкуството, които сами по себе си са безценни, а жестовете, докосващи човешките души. Българинът предлагаше на нямащите средства възможност да се почувстват равноправни, не ги делеше и им даваше безплатно кафе, чай и бисквити. Точно човешката добрина, с която Кузманов беше изградил заведението си, го превръщаше в изключително.
Дори водата, предлагаща се в кафенето, бе част от кауза, като от цената на всяка чаша се отделяха средства, постъпващи във фонд за създаване на водопроводи в Африка…
Но освен проявеното милосърдие към хората, мястото таеше добросърдечност и топли чувства и към животните. Пред вратата винаги е имало оставена храна за четириногите, с които често идват бездомните или за случайно минаващи по тротоара кучета и котки, които търсят как да изгонят глада от стомахчетата си.
Но в наши дни, като че ли, доброто не остава безнаказано от безскрупулния свят, в който живеем.
Допреди година и половина всичко върви повече от добре и „EZO Bistro“ е сред любимите кътчета на множество хора в английската столица, където да отморят от тежкия ден с чаша топла напитка в ръка, докато отнесено наблюдават динамиката на космополитния град през витрината. Тогава обаче, се появяват хора, изявяващи желанието да купят бизнеса му. Нещо, което нашенецът отказва. По същото време му се налага да напусне Лондон и да отпътува, а когато се завръща обратно в града, в навечерието на новогодишните празници, всичко се е обърнало с краката нагоре. Той заварва компания, сключила договор с човека, оставен временно да менажира и ръководи заведението.
Изглежда невъзможно, но се оказва жестоката и сурова реалност, онази същата, която изтръгва съграденото с любов и труд за секунди и оставя след себе си горчивия вкус на разочарованието и острието на болката, пронизващо гърдите… 
Всичко се случва чрез процесуален хаос, който, както казва Кузманов, е осъществим понеже поданиците на кралицата са на мнение, че чужденците са бита карта, втора ръка хора, които трябва да си държат езика зад зъбите, независимо на какво са подложени.
В момента тече дело и се водят срещи с посланика на Англия, като в социалната мрежа на Фейсбук е създадена страница „Аз подкрепям едно от най-добрите кафенета в Лондон“, за да може времето на написаното в този материал от минало да се превърне в сегашно продължително. А „EZO Bistro“ да продължи да съществува и в настоящето.
Инициаторът на множество благотворителни акции, неизменен деец в българската общност и възпитаник на пазарджишката математическа гимназия Кирил Балдев, замисля съвместно с Илиян Кузманов да отворят подобно кафене със социална кауза и в родна България, като по най-голяма вероятност, то се очертава да бъде открито в град Пазарджик.
Ние стискаме палци на Кузманов да успее да си върне своето и ще следим развоя на случая, надявайки се Островът да не се лиши от спасителния бряг на „ЕZO“.
Стелиян СТОИМЕНОВ
в. „България СЕГА“
