Свят

Режисьорът Милко Лазаров: Филмът „Áга“ е звяр, след който бавно вървя

от

За филма „Áга“:

•    „В никакъв случай не трябва да пропускате последния филм на „Берлинале“. „Áга“се играе във вечния сняг, слънцето грее, както ние никога не сме го виждали.“ – Дитер Кослик, директор на „Берлинале“ -„Щутгартер цайтунг“ (нем. Stuttgarter Zeitung)
•    „Българският филм „Áга“ е „ягодката на тортата на „Берлинале.“ – журналист от Африка, „Берлинале“-2018
•    „Легендата за светещите елени: „Áга“ разказва за суровия живот на полярния кръг, където човекът не е господар, а част oт пейзажа.“ – „Дер Тагесшпигел“ (нем. Der Tagesspiegel)
•    „На север от рая“, „Áга“ на Милко Лазаров представи България на „Берлинале“: „… естетиката на филма налага дълги кадри, а снимките в снега правят повторението трудно заради оставените следи. Всичко това налага особената дисциплина, която развива екипът.“ „Резултатът е може би най-забележителната визуално творба на тазгодишното издание на „Берлинале“. – в. „Капитал“
•    „Áга“е един чудесен филм на българското кино.“ – журналист от Бразилия, „Берлинале“-2018
•    „Българският режисьор Милко Лазаров показва един филм на впечатляващите кулиси на вечния сняг.“ „Културрадио РББ 24“ (нем. Kulturradio rbb 24)
•    „Áга“– филмът на „Берлинале“ от леда“ – в. „Велт“ ( нем. Welt)
•    „Историята разказва за сблъсъка на цивилизацията чрез призмата на любовта и човешките отношения.“ – „Нюс Якутия“ (NewsYkt)
•    „Áга“- „Приказка за лед и сняг“, „Един филм за ледена суровост и красота“–LVZ Blog
•    „Áга“покори „Берлинале“ – в. „Дневник“
•    „Една, въпреки личната си история, снежно-пустинна мелодрама с толкова много фантастични картини, от която спиращите дъха снимки на диамантената минна дупка трудно да се забравят.“ – „Филмстарс“ (нем. Filmstars)
•    „Áга“е филм като горещ огън в леден океан“ – „Българският втори игрален филм на Милко Лазаров се играе в ледения арктически кръг, в който се разказва една проста, но напълно очарователна история.“ – „Фликс“ (гръцки Flix)
•    „Сюжетът на българо-германско-френскатакопродукция „Áга“ пренася зрителите далеч на север, за да разкаже историята за сблъсъка на цивилизациите през призмата на любовта и човешките взаимоотношения.“ –в. „Дума“
•    „Áга“е една интимна история с размаха на пространството.“ – „Прототип“
•    „Режисьорът Милко Лазаров: „Áга“е легенда за последното семейство“ – в. „24 часа“
•    „Първата прожекция на „Áга“ беше и последната за 68-то „Берлинале“. Така, за пъри път в историята, български филм получи възможността да закрие един от най-големите кинофестивали в света.“ – в. „Монитор“

Международният кинофестивал „Берлинале“:
От 15-25 февруари 2018 г. в Берлин се проведе Международният филмов фестивал „Берлинале“. Немската столица отново туптеше в ритъма на киното, бе „осветена“ от хиляди филмови звезди, бе прегърнала стотици хиляди гости от цял свят, прожектираха се 1100 филма.
За участие в „Берлинале“-2018 г. кандидатстваха 7991 филма от цял свят. Допуснати бяха само 385 филма –24 бяха включени в главната селекция. От 24-те филма в основната селекция: 19 се състезаваха за наградите „Златна мечка“ и „Сребърна мечка“, 5 бяха „извън конкуренция“. Един от тези 5 филма бе българският игрален филм „Áга“.

Филмът „Áга“ на „Берлинале“ 2018:
За първи път от 29 години насам български пълнометражен игрален филм бе в основната селекция на „Берлинале“. През 1989 г. в престижната фестивална селекция участваше филмът „Иван и Александра“ на режисьора Иван Ничев.
Режисьорът на филма „Áга“ е Милко Лазаров, сценаристи са Милко Лазаров и Симеон Венциславов, продуцент е Веселка Кирякова, оператор – Калоян Божилов. Във филма имат участие Германия и Франция, както и актьорите от Якутия (Русия): Михаил Апросимов, Феодосия Иванова, Галина Тихонова, Сергей Егоров, Афанасих Къйлаев.
През 2015 г. сценарият на „Áга“ (с работно заглавие „Нанук“), в конкуренция с още десет проекта от общо седем източноевропейски държави, бе отличен с престижната награда „Кшищоф Кешловски“ на Script East в Кан за сценарий от Източна Европа.
„Отчуждение“ (2013) е първият филм на режисьора и сценариста Милко Лазаров. Режисьорът и филмът „Отчуждение“ са носители на многобройни награди в България и чужбина, сред коитона филмовия фестивал във Венеция през 2013 г. – наградата „Европа синемас лейбъл“, както наградата за „Най-добър режисьор“ от Федерацията на европейските критици и критиците на Средиземноморския регион.
„Áга“е вторият филм на Милко Лазаров. Преди броени дни,на престижния Международен кинофестивал „Берлинале“-2018 г.,нашият филм грациозно „премина“ по червения килим. След това „влезе“ в двореца „Берлинале“ (нем. Berlinale Palast)и в присъствието на 2000 зрители имаше честта да закрие официалната програма на „Берлинале“.
След световната си премиера в Берлин, „Áга“ ще открие 22-то издание на Международния кинофестивал „София Филм Фест“ на 7 март тази година.

По време на „Берлинале“ режисьорът Милко Лазаров даде специално за читателите на вестник „България СЕГА“следното интервю:

Г-н Лазаров, „Áга“ бе един от филмите в главната селекция на „Берлинале“, в която бе обявен като „извън конкуренция“. Българският филм закри фестивала, но не участваше в конкурса. Знаете ли защо?

Не знаем защо не беше включен в конкурса за „Мечките“. Всичко бе обвито в тайна. Не се състезавахме, но режисьори като Стивън Содърбърг, Уди Алън, Дани Бойл също са били на „Берлинале“ с този статус като нас.
Преса, специалисти и публика споделиха на „Берлинале“, че „Áга“ е филм, който е много различен от всички други представени филми. Какво мислите във връзка с това?
Предполагам, че това е една от причините той да бъде в главната селекция на кинофестивала, но „извън конкуренция“, т.е. да не се състезава.
Бихте ли ни казали как възникна идеята за филма и защо решихте да снимате история за Севера?
Като режисьор винаги се ръководя от два принципа: на естетиката и на интуицията. Естетиката и интуицията са много важниза мен. А Якутия… Това е една прекрасна република. Безкрайна територия, изключително красиви и естетични гледки, които изцяло ме пленяват. Естетиката е нещото, което ме предизвика да снимам за Севера.
Също така избрахме темата за семейството – „Последното семейство на Земята“ – в едно северно малцинство, защото по този начин увеличаваме лупата на тази история. Всъщност, филмът е много простичък. В него се разказва за разпада на едно семейство и опита му да се събере, разказва се за ценностите и целия свят. В контекста, обаче, на далечния Север, тази история придобива една друга сила, едно друго, още по-силно въздействие. Метафората става много силна.
Знаете ли… За мен филмът е като звяр. И… аз вървя бавно след него. Но трябва да бъда деликатен и умен, за да не го уплаша. От една страна трябва да изчакаме – звярът да се развие. От друга страна – времето бърза… Трябва да се вземат редица бързи решения. И… ти не знаеш дали са правилни или не.
Страхувате ли се от звяра?
Ами, да… Може да избяга. Звярът е много чувствителен.
Нещо повече. Мога да Ви кажа, че на снимането на филма гледахме като на пластична, на една…мозъчна операция. Много прецизна е работата по филма.
Защо с този филм решихте да избягате от модерния съвременен свят?
Защото това е една метафора за нас, за всички наши взаимоотношения: колко са малки, крехки, как трябва да бъдат заздравени. Просто тази топография там в Якутия, тази безкрайна територия придава на казаното голяма и особена сила.
Якутия (Саха) е най-голямата република в Русия, наричат я още „Диамантената република“. Бихте ли ни казали колко време продължиха снимките на филма и къде точно в Якутия го снимахте?
Филма снимахме три месеца, от февруари до април 2017 г. Снимките бяха на север от столицата Якутск и в град Мирни. Още по-точно – снимахме в местността Хангаласки улус, нос Кангаласи, кимбърлитна тръба „Мир“ в Мирни. Предполагам, че ще Ви бъде интересно да научите също, че юртата, в която живеят главните герои на филма, бе изградена изцяло на заледената река Лена, в центъра на реката, т.е. работихме върху леда. Там, където бяхме, реката е много широка и пейзажът създава впечатлението за безкрайност.
На пресконференцията на „Берлинале“ казахте, че филмът е художествена измислица. Бихте ли пояснили тези думи?
Да, това е така. Филмът е изцяло художествена измислица. Няма никаква документалистика. Всички неща са измислици. Разказаното във филма се базира на легендите, преданията, на разкази на хора от северните народи, дори и на индиански предания. Тези легенди и предания са като истински приказки. А колкото до преданието за ловеца: това предание ми го разказа самият актьор – главният герой. За хората там еленът е праотецът за възникването на света. Той е тяхното свещено животно. Той дава на хората там всичко: сила, упование, храна, облекло, служи им за придвижване…
Специалистите посочват, че с този филм Вие изследвате безмълвието. Така ли е?
Донякъде е така. Но, знаете ли, на мен ми е много трудно да говоря на философски теми. Нямам точна представа за това как филмът влияе на зрителите, но същевременно ми е много любопитно да узная от зрителите и да научавам от тях за филма: как го възприемат, как им въздейства, какви мисли и чувства събужда у тях… Самият аз, гледайки сега филма, започнам отново да го преосмислям и осъзнавам.
При какви температури снимахте и как се придвижвахте там?
Пристигнахме там при -40℃. Иначе, работихме при -30℃/-40℃. Всяка сутрин пътувахме. Нужни ни бяха около един час и половина – два часа, за да стигнем до мястото за снимане. Придвижването е много трудно. Придвижвахме се всеки ден с един огромен керван: автобуси, коли, джипове… Зимата там е изключително сурова. Мраз и студ, но най-тягостното нещо е липсата на светлина. С това е трудно да се свикне.
Бихте ли ни казали от кои региони на Якутия са главните актьори?
Михаил Апросимов, който изпълнява главната роля, е от град Якутск, а Феодосия Иванова, която има другата главна роля – Седна, еот село Амга, едно от най-старите селища в Якутия, разположено на левия бряг на река Амга.
Г-н Лазаров, ще ни разкажете ли за едно от предизвикателствата, свързани с филма?
Най-голямото предизвикателство бе да получим по най-бързия начин филмовата лента, за да снимаме. Ние бяхме пристигнали вече в Якутия и трябваше по най-бързия начин да започнем снимките. Но… лентата не пристигна. Колегите от Германия обаче много бързо реагираха и я доставиха.
Във филма представяте кадри от диамантена мина? Това ли е в действителност диамантената мина в град Мирни? Пейзажът като че ли е от друга планета. Пред него зрителите стаяват дъх.
Да, това е естествената мина, която вече е изчерпана. Точно по този начин изглежда. Там пейзажът е грандиозен и поразява със своите мащаби. А ако човек е в самата мина, усещането е още по-величествено, неповторимо.
Журналистите на „Берлинале“ Ви поставяха много въпроси относно така наречените „дупки“ във филма. Изненадан ли бяхте?
Всъщност, аз затова отидох да снимам в Якутия. Дупките! Това беше идеята. След като видях например тази огромна дупка на диамантената мина, тя веднага ме грабна с мащабите си, с формите и цветовете… В друг смисъл – „дупките“ във филма служат като метафора. Да, изненада ме, че журналистите имаха толкова много въпроси във връзка с „дупките“. Мога да Ви споделя, че много неща във филма съм ги правил, защото така съм преценил, без тогава много философски да съм се замислял. Сега обаче премислям отново и отново всички неща, детайлите, както и философията на филма.
Във филма представяте сцена, в която една дълбока ледена дупка се пълни с вода. Тази впечатляваща сцена също ли е снимана на река Лена?
Да, точно така. Заснех сцената, защото беше много красива. Всичко е естествено в сцената. Мисля, че зрителите на „Берлинале“ също бяха много силно впечатлени. Задаваха ми доста въпроси.
Как намерихте прекрасното и голямо като вълк куче? Какво се случи с него след като приключиха снимките на филма?
Кучето открих в Якутия, а истинското му име е Хектор. Бих могъл да Ви споделя, че сега кучето има три малки кученца.
Защо избрахте за фон на филма „Симфония № 5“ на Густав Малер?
Това ми подсказа интуицията. Много обичам „5-та симфония“. И… всъщност, исках да я използвам още в предишния си филм, но там тя нямаше място, просто не пасваше. И още нещо. Любимият ми филм е „Смърт във Венеция“ на режисьора Лукино Висконти. Този филм също завършва със „Симфония № 5“ на Малер.
Още в началото филмът завладява с музиката на якутски традиционен инструмент. Как се казва той?
Да, това е техен традиционен инструмент. Името му е „хомус“. Казват, че този инструмент е на повече от 5 хиляди години. Той е един от националните символи на Якутия. Инструментът е малък, но звученето му е внушително, някак си космическо. В Якутия имат много стомана и този инструмент правят от стомана. Почти всички там могат да свирят на хомус: деца, млади хора, възрастни жени и мъже… В Якутия има дори музей на хомуса. Не зная дали в България има аналог на такъв инструмент. Мисля, че няма.
След филма, при изреждането на участниците в него, звучи друга – весела и ритмична музика. Тя също ли е от Якутия. С нея разведрявате настроението.
Музиката след филма, която звучи при изписването на текста, също е от Якутия. Музиката е на техен много талантлив композитор. Това е тяхна модерна музика, която ми харесва. Виждам, че тя много се хареса и на зрителите на „Берлинале“. Както казвате и Вие, тази музика в края на филма разведрява. Поставихме я, за да олекотим малко настроението.
Освен традиционната музика и „Симфония № 5“ на Малер, във филма звучи и една друга музика. Кой е композиторът й?
Музиката е на Пенка Кунева – най-успешната жена композитор в Холивуд.Тя е работила също по музиката на „Матрицата, „Карибски пирати“ и други. Г-жа Кунева изгледа филма„Áга“ и много й го хреса. Настоя да композира музиката и с голямо желание извърши това.
Какво научиха якутците за България?
Интересно е, че много от хората там знаеха за България. Някои бяха чували за нея, други бяха я посещавали. Идвали са на Черно море. Разбира се много интересни нещанаучиха и от нас.
На пресконференцията казахте: „Филмът е по-голям от нас и ние трябва да се грижим за естетиката.“ Бихте ли пояснили тези думи?
Това е една много голяма тема. Знаете ли, понякога виждам автори, които подхождат към това, което правят, с известна немарливост – във всеки смисъл на думата. А сестетиката… е нещо, което е твоя изява. Не зная защо мои колегичесто постъпват към работата си небрежно. Аз съм много изострен и чувствителен на тази тема. Може филмът да не е толкова хубав, понякога режисьорът да няма талант, но подходът към филма трябва да бъде много отговорен. В наше време всеки снима, всеки е с камера. Но е много важно да се подхожда отговорно към филмите. Считам това за изключително важно и то трябва стриктно да се съблюдава от тези, които правят филми. От друга страна – зрителят много добре вижда отговорността, която са проявили авторите, отчита естетическите ориентири. Всъщност, те са единствените, по които се движим ние, хората.
Кога ще бъде представен филмът в България?
Първо ще бъде представен на 7 март тази година, с което ще открие „София Филм Фест“. Впоследствие предвиждаме да бъде пуснат в кината на България – след септември тази година, предполагам, че товаще се случи през декември.
Ще бъде ли представен също в Якутия? А във Франция и други страни?
При всички случаи ще бъде представен и в Якутия. В други страни също ще бъде представен, но с друго име.
„Киното е пречистване“, е казал италианският режисьор Бернардо Бертолучи. Как тълкувате тези негови думи?
Когато във Венеция попитали Бертолучи: „Какво е бъдещето на италианското кино?“, той отговорил: „Бъдещето на италианското кино е неговото минало.“ Да, за авторите киното е пречистване. Със сигурност. А колкото до зрителите – пречистване е, ако те имат нужда, зависи само от тях самите. Ако Богът е далече от тях, пътят е дълъг.
Г-н Лазаров, какво бихте пожелали на многобройните читатели на вестник „България СЕГА“ в България и по света?
Да се отворят към Бога! Това бих им пожелал. За всеки има смисъл. Дори и човек да няма таланта да вярва, поне да се опита. Защото… друг път няма. Така или иначе всички ще тръгнат по този път. Колкото по-рано, толкова по-добре. Да не чакат болката, за да стигнат до Бога! Защото… дойде ли болката, се отива към него, така или иначе.
Благодаря Ви много!