България: Страна-партньор на „Зелена седмица“ –Берлин, 2018 г.

„Ароматът на слънцето“ – под това мото премина грандиозното участие на България в „Зелената седмица“ (нем. Grüne Woche) – най-голямото в света изложение за селско стопанство, градинарство и хранителна промишленост. Панаирът се състоя от 19-28 януари 2018 г. в столицата на Германия и събра над 1660 изложители от 66 страни.
В годината, в която България пое председателството на Съвета на Европейския съюз, тя за първи път бе страна-партньор на „Зелената седмица“. Не както досега на традиционен щанд, а в една цяла палата,с огромен успех бяха представени 62 български фирми и 12 земеделски производители, членове на различни асоциации и съюзи, които имат дългогодишни традиции в областта на селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост и градинарството.   
Българската изложбена зала бе открита от министъра на земеделието, храните и горите на България – г-н Румен Порожанов, министъра на прехраната и селското стопанство на Германия – г-н Кристиан Шмид, еврокомисаря по селско стопанство – г-н Фил Хоган и кмета на Берлин – г-н Михаел Мюлер в присъствието на 3.000 гости.
В речта си г-н Порожанов каза: „Земеделието и преработвателният сектор на България притежават значителен потенциал за производство на качествена продукция с висока добавена стойност, която да удовлетворява разнообразните и нарастващи изисквания на европейските потребители и на световните пазари.“ „Основното послание на България към гостите на изложението е да се подчертае важното място на селското стопанство и на хранителната индустрия в икономиката на страната и спазването на стандартите за качество и безопасност.“

„Ароматът на слънцето“
България имаше честта да открие „Зелената седмица“. А „Ароматът на слънцето“, залят с ароматите на живи български рози, се носеше из цялата българска палата. България бе в Берлин! Светът бе в България! Великолепното и впечатляващо откриване на международното изложение с изпълненията на Националния фолклорен ансамбъл „Българе“, модерна българска музика и аудио-визуално шоу грабна като с магнит многобройната публика. Тя понесе със себе си ритмите и уханията далече, далече… Хиляди усмивки заговориха за България… Кметът на Берлин, г-н Михаел Мюлер, най-любезно прикани гостите на панаира да опитат вкусните български специалитети.

Незабравим ще остане вкусът на българските продукти, сред които:
•    биомед от липа, акация, лавандула и рози;
•    пастърма, суджук, луканка, старец, роле, филе;
•    сурово-сушени и варени месни продукти;
•    лютеница и сосове;
•    консерви с патладжани, червени чушки, кисели краставички,
•    био зеленчуци и плодове;
•    биволско, овче, козе и краве сирене, кашкавал и кисело мляко;
•    риба и рибни деликатеси;
•    конфитюри и сладка;
•    натурални билкови чайове и тахан;
•    вина от традиционни български сортове грозде;
•    ракии и бира;
•    био сокове и сиропи от арония, ябълки, роза, бъзов цвят, малини;
•    сушени плодове, зеленчуци;
•    ядки и подправки;
•    лечебни дражета и сиропи с екстракт от рози, лавандула и билки.
Посетителите бяха силно впечатлени от многообразието на представените български продукти. Те с радост и любознателност минаваха от щанд на щанд и накусваха филе „Елена“и овче сирене, странджански мед и розови домати, малиново и къпиново вино,  черешов сок, „Панагюрска луканка“, пресни лешници, кисело мляко, билков чай, хумус с печени пиперки, шарена сол, манов мед… Трудно е да се изброят всички наслади, приканващи дегустация… А гостите на панаира бързаха ли бързаха… Те искаха колкото може по-скоро да се докоснат както до различните български храни, питиета и консерви, така и до чудесата, сътворени на базата на българската маслодайна роза. Питаха се един друг: „Къде е щандът на розите?“. И… ето, достигаха до омайващите аромати. Дали розова вода или розов сапун, розова есенция или парфюм, лосион, крем – ухаещите козметични продукти бяха един тъй силен притегателен център. А колкото до меда… Пчеларят Димитър Костадинов сподели интересна констатация: „Французите обичат меда от липата и магарешкия бодил; руснаците – мащерката и „пролетния букет“, в който има повече шипка…“

„България донесе аромата на слънцето към Берлин!“
Българските изложители предлагаха на посетителите също и редица специалитети от нашата кухня. Някои от тях бяха: кавърма, сарми, кебап, млечна и шопска салата, кьопоолу… След обиколката из щандовете, гостите уютно се настаняваха, похапваха и пийваха сладко, сладко… Разменяха реплики като: „Колко е вкусно!“, „Кьопоолу ли се нарича това?“, „Български традиционен сорт ли е маврудът?“… Посетителите улавяха уханията на ястията… Дегустираха питиета и заобиколени от огромните пъстроцветни светещи видео стени, с нетърпение очакваха следващото музикално представление на сцената. А след като започнеше веселбата, българската палата се препълваше с посетители, които така захласнато слушаха нашата музика, че лекичко потропваха с краката си, а ръцете им нетърпеливо очакваха моментите за аплодисменти. Разбира се, имаше и много гости, които се хващаха на хорото, за да понаучат стъпките… Какво опиянение на душата! Каква наслада за очите! Каква възхита от богатството на българските ритми! Колко ли пъти се произнесе думата „България“! Колко ли песни се изпяха за „Страната на розите“! Какви ли не ръченици и хора завладяха придошлите от цял свят гости!
Представянето на България на „Зелената седмица“ в Берлин бе истински триумф на изобилието от храни, продукти, аромати, вкусове, цветове и музика. България бе „изваяна“ с майсторство. Представена с финес. Посрещната с отворени сърца и изпратена с благодарност.
На „Зелената седмица“страната ни участваше за 29-ти пореден път, но тази година България за първи път имаше собствена палата и бе партньор на този значим международен форум. Министър Порожанов подчерта значимостта на събитието, на участието на България във форума и възможността българските производители да защитят и завоюват нови пазарни позиции за своите продукти. Той посочи, че изложението ще допринесе както за популяризирането на българските продукти, така и на страната ни, предлагаща най-разнообразни културни пътувания и почивка. Българският министър взе участие в редица официални срещи.

„Зелената седмица“ – 2018 г.
•    Над 65 аграрни министри от всички континенти заедно с техни мениджъри подготвиха срещи на високо ниво, които се състояха в рамките на панаирния форум.
•    Над 200 политици намериха платформа за диалог.
•    Над 300 бяха проведените конференции в рамките на форума.
•    Над 5.000 представители на медии от цял свят докладваха за изложението.
•    Над 85.000 служители от областта на хранителната промишленост и агро-бизнеса се срещнаха на панаира.
•    Над 116.000 кв. м. бе предоставена панаирна площ.
•    Над 400.000 посетители се потопиха в света на храните и кулинарията, градинарството и селското стопанство, докоснаха се до непознати страни и култури.

Главните теми
Зелената седмица“ предложи платформа за диалог между всички участници. В рамките на изложението се проведе„Глобалният форум за храни и селско стопанство“, на който бяха обсъдени приоритетни въпроси, касаещи хранително-вкусовата и селскостопанската промишленост.
Главната тема: „Общата селскостопанска политика след 2020 г.“
Други обсъждани теми бяха:
•    „Земеделие и развитие на селските райони“
•    „Здравеопазване и безопасност на храните“
•    „От фермата до чинията – устойчива храна за здравословен начин на живот“
•    „Възобновяеми суровини“
•    „Биологично земеделие“
•    „Селските райони и тяхното световно развитие“
•    „Здравето на животните и отношението към тях“
•    „Растително-защитни мерки“
•    „Изчезване на пчелите и измиране на някои насекоми“
•    „Бъдещето на дигиталното земеделие“

За първи път на „Зелената седмица“   
В интервю г-н Волфганг Рогал, представител на Берлинския панаир, каза: „Толкова интернационална „Зелената седмица“ никога не е била. Тази година за първи път участва Катар и интересното е, че тази пустинна страна представя сега трима производители на минерална вода.“

Какъв вкус има бъдещето?
На насекоми? Регионално? Дългосрочно? Традиционно?… Отговорите бяха много. Но единият от тях бе следният: „Бъдещето има вкус на насекоми – червеи, бръмбари, щурци…“
Знаем, че насекомите отдавна са любим специалитет в Азия. В някои европейски страни като Холандия, Белгия, Франция и Дания те също се предлагат. Но в немската кулинария, например, насекомите съвсем не са популярни. „Това обаче най-скоро ще се промени.“ – заявиха специалистите. Очаква се, че през следващите години насекомите ще намерят място в ястията на немската трапеза. Същевременно специалистите посочват, че има около 2.000 вида ядливи насекоми.
Към момента над 2 милиарда души на нашата планета се хранят с насекоми. Най-предпочитани са бръмбарите, следвани от гъсеници, пчели, оси, мравки, скакалци, шурци,термити, морски кончета, мухи.
Нещо повече. От първи януари тази година в Европейската общност влезе в сила нова разпоредба, която опростява допускането на нови хранителни продукти – например на базата на насекоми и водорасли.
   

А насекомите…

Бе посочено, че повечето производители на храни от насекоми получават суровия материал от Холандия. Там, на един час път от Амстердам, се намира градчето Ермело. Може би точно там ще бъде селскостопанският двор на бъдещето…? В Ермело има огромно предприятие, в което се отглеждат насекоми. „Какво се отглежда ли?“ – ще попитате. Отглеждат се предимно бъфало червеи, обичащи тъмното, тропическата топлина и тясното пространство. „На един квадратен метър могат да се отглеждат толкова много насекоми! Това е едно голямото предимство пред отглеждането на свине или кокошки – при тях се изисква много място. Огромни количества протеин могат да се произвеждат от насекомите. При това, при отглеждането на насекомите не се отделят в атмосферата вредни вещества.“ – заявяват производителите на насекоми в Холандия.

Бургер с насекоми?

„Да, защо не!“ – казаха много от посетителите на „Зелената седмица“, които се осмелиха да опитат хапки и бургери с насекоми. А двамата немци, предлагащи този доста странен специалитет, споделиха: „Има толкова много ядливи насекоми. От тях могат да се приготвят много различни неща – както солени, така и сладки. Възможностите са многостранни.“„Хората са супер любопитни! Ето…, на нашия щанд има толкова много посетители, които похапват бургер с кюфтенце от насекоми, доматче и прясна салатка… Само към следобеда на първия ден от изложението имаше над хиляда дегустации.“
Очаква се от април тази година бургерът с насекоми да започне да се предлага в един от ресторантите на град Кьолн.
Аз самата мога да Ви уверя, че печените колумбийски мравки са вкусен чипс. Още по-вкусни, обаче, са бургерите с насекоми, предлагани на „Зелената седмица“. Ако към тях опитате също лимонада от плодове на акай/асаи (палмово дърво, разпространено в Бразилия), то насладата Ви ще бъда изцяло екзотична.

Следва продължение

Д-р Ваня Велкова
За в. „България СЕГА“, Берлин
Снимки: Д-р Ваня Велкова