„Хей…, чуждоземецо, чувал ли си за Фес?“ (2)

Продължение от миналия брой

Университетът „Ал-Карауин“

Знаете ли, че в Медината на Фес се намира университетът „Ал-Карауин“? Основан през далечната 859 г. от дъщерята на богат търговец, той е най-старата образователна институция в света, посочва ЮНЕСКО. Забележителен е и фактът, че от създаването си до днес този университет-джамия никога не е прекъсвал своята дейност, което се потвърждава и в„Книгата за рекорди на Гинес“. Учените са  категорични, че „Ал-Карауин“ е един от най-авторитетните университети в Ислямския свят. Първоначално преподаваните дисциплини в него били ислямско богословие, право и класическа филология. По-късно университетът разширява полето на своите дисциплини. Започват да се преподават физика и астрономия, химия и математика, реторика и логика, медицина, география, музика.
   
Синьо, бяло, зелено

Синьото е цветът на Фес, синьо – като цвета на морето. Бялото е традиционен символ на порядъчността, цветът на чистотата. Зеленото е цветът на вярата. Многобройни са зелените и цветни мозайки в джамията „Мадраса Бу Инания“, събираща 20.000 човека. Изящни са нейните 14 порти, през които достъпът на немюсюлмани е разрешен само в двора. Впечатляваща е архитектурата: „дантели“ от мрамор по стени и колони, филигранна дърворезба, цветно стъкло… Но и тук, на това свято място, те чака интересна история… И до днес, вече 600 години, остава неизплатена една сметка. „Красотата не може да се приравни с пари!“ – изрекъл навремето султан Абу Инан, под чието покровителство от 1350-1357 г. се извършвал строежът на джамията. После той взел сметката, която му дали майсторите-занаятчии за работата си, разкъсал я на малки парченца и ги хвърлил в река Фес.

Изворите на богатство

Фес никога не е бил беден град. Едно от неговите големи богатства е водата, която клокочи тук на всеки ъгъл. Чешмите са обагрени с мозайки и палитра от цветове. Хиляди слънца, звезди, цветя и форми извайват красотата на чешмите – които, дори и да не си жаден, те придърпват магнетично към себе си, за да се разхладиш.Друг извор на богатство в града са занаятите и търговията. И ние видяхме това с очите си.
На следващата улицата се продават хранителни продукти. Ето…, на щанда до нас – огромно изобилие от сушени плодове и ядки: фурми от Сахара, фурми с всякакви нюански на кадифено-кафявото, фурми – малки и големи, фурми на клонки и без клонки, тъмнокафяви и светлокафяви, без пълнеж и с пълнеж от бадеми, орехи, шам-фъстък…, а до тях – сушени кайсии, сливи, смокини, планини от сочни стафиди… „Опитайте плодове от кактус! Заповядайте!“ – казва ни вежлив търговец. „Кактусовите плодове са истински разкош!“ – допълва човекът и светкавично събира около себе си минувачите. После той разрязва плодовете, подава на всеки за накусване и… десетки очи грейват от наслада.
„Елате, сега и при мен!“ – провиква се друг продавач. „От един нар пълня чаша!“ Действително, че е трудно да се повярва това. Но сокът се изстисква пред теб и ти мигом съглеждаш как само от един нар се пълни голяма чаша със сок. И…, който не е опитал тази сладостна рубиненочервена течност, е пропуснал много.
На щанда вдясно – камилско месо, на другия щанд – агнешко месо, на следващия – пилешко, риба… Но… мога честно да Ви кажа, че камилското месо и луканки „събираха“ очите на стълпотворението хора. Някои отнасяха със себе си малка торбичка с месо, други се задоволяваха с мирис или няколко снимки…
Пирамиди, пирамиди, пирамиди… – жълти, оранжеви, червени, зелени, кафяви, бели… На този щанд подправките са оформени като пирамиди. А то подправки…, много от тях не си чувал и виждал… Главата ти се замайва от миризми. „Сабах ал хири! („Добър ден!“) Ето Ви шафран!… Най-скъпата подправка в света! Вземете си няколко грама и няма да сгрешите!“ – подвиква се към минувачите. И тъй като тук търговците имат особено добра емпатия, продават шафрана, а клиентите доволни и предоволни си тръгват с няколкото грама „червено мароканско злато“…
„Но не може да пропуснете аргановото масло, зехтина и олиото от семена на кактус…“ – провиква се някой. И на този щанд приказките са чудесни и търговците те „заплитат“…
Вървейки из пазара, наричан от местните „сук“, потъваме в море от пантофи – красиви, пъстри, удобни, от истинска кожа… Казват, че най-добрите марокански пантофи „бабуш“ се изработват ръчно, при това от камилска кожа.
Нататък – улицата на керамиката – наситеното синьо е един от характерните символи на Фес; улицата на накитите – от сребро и злато, корали и кехлибар, камък, кедрово дърво и туя; улицата на фенерите… Истински творения! Работят ги почти до теб. Всъщност, занаятчиите тук са на всяка крачка. Зад всеки щанд се вижда занаятчийница, има майстор, чираци… Хората са приветливи и ти разрешават да надникнеш в миниатюрната им работилница. Гледаш, гледаш и ахваш изумен. Медината във Фес е истински празник за сетивата! Всеки търговец те приканва към себе си и всеки се пазари. На тези улици – народ… Усещаш се потопен в един друг свят – в „Приказки на Шехерезада“ или „Малкият Мук“… Чудесата тук са безкрай… Те те завъртат като в мелница, а обуеш ли кожените марокански бабуши, все едно си седнал на вълшебното килимче на Аладин и с лампа в ръка летиш из света…

В сърцето на Медината

Медината на Фес е не само най-старата, но и най-голямата в Мароко. Точно в сърцето й е разположен кварталът на кожарите. Тъй като във Фес има достатъчно вода, обработването на кожи е най-старият занаят тук, предава се от баща на син. И днес кожите се щавят, омекотяват, боядисват по традиционните методи като обработката продължава един месец. Гледаш и не вярваш на очите си, все едно си в 12 век.
Мохамед, един от кожарите, е купил 260 кожи от пазара в близкото селище и ги превозва с магарето си към кожарницата във Фес. А кожарницата – тя има стотици каменни корита/ вани, залепени една до друга, приличащи отдалече на пчелни клетки от голяма пита. В нея от тъмно до тъмно кипи работа. Влага и остра миризма се разнасят из въздуха… Тук всеки кожар си има вана и работи по традиционна „хореография“. „Първо кожите трябва да бъдат изпрани. Поставям ги в моята вана, а във водата има една особена смес, състояща се от гипс, гълъбова тор и др. Тази смес прави течността кисела. Слагам кожите една по една в тази смес, пера ги и ги изваждам, после пак ги пера и изваждам… Така… около десет пъти, докато отстраня всички косми.“ – разказва Мохамед. „Когато космите са премахнати, идва втората стъпка – прането на кожата в друга смес – сол, гълъбова тор и пшеница. Тази смес пък трябва да направи кожата мека… Хубавата кожа трябва да е бяла като мляко, мека като палачинка, да блести като коприна!“ – продължава разказа си Мохамед. „След като съм готов, идва третата стъпка. Отивам в друга вана и под силна струя вода мия кожите, бутам ги силно с ръцете и краката. Чак тогава идва ред на боядисването…“
Традиционно кожите във Фес се боядисват в няколко определени цвята. Стотиците бояджии оцветяват кожите тук предимно в червено. Казват, че бил най-благородният цвят.Другите типични цветове са кафяво и жълто. Мохамед, например, боядисва кожите си в жълто като приготвяната от него смес съдържа съставки, сред които кора от нар. „За обработката на кожите се използват изцяло природни материали. Работи се единствено с ръце и крака. Само тогава може да се получи добра кожа!“ – усмихва се известният кожар. „Цял съм във вода. Вижте ръцете ми, вижте краката ми!Обаче…тези занаятчийски ръце правят едни от най-хубавите кожи във Фес, от които се изработват чанти и дрехи, чехли и какво ли не още… Тук се обработват кози, овчи, телешки и камилски кожи, но аз работя с кожи от коза.“– допълва Мохамед. След като кожите са боядисани, те трябва да изсъхнат на слънцето. Най-накрая са готови за продан, но всеки кожар тръгва сам да си търси купувачи.
Работилницата за щавене и боядисване е едно от най-впечатляващите места във Фес. „Потъвайки“ в нейните „води“, ти все повече и повече имаш усещането за духовен глад, за една разходка във времето, за съзерцаване на човешкия труд… И няма защо да държиш под носа си стръкчета прясна мента, за да убиват вонящата миризма. Тя трябва да се усети, а гледките – да се преживеят! Макар и с упоени сетива и объркани мисли, ти си тръгваш от кожарницата във Фес. Но… вече по другому гледаш на хилядите кожени стоки на пазара, сътворени с огромен труд.
С настъпването на нощта уличките притихват. Като скъпоценен камък градът се превръща в злато. И ти, чуждоземецо…, ако някога отново дойдеш във Фес, със сигурност той отново ще те поведе към приказния си свят и ще ти разкаже други и други 1001 пленяващи истории…

Д-р Ваня Велкова
в. „България СЕГА“, Берлин
Снимки: Д-р Ваня Велкова