Защо Израел нападна Газа?

img1Израелския въздушен удар по Газа се очакваше от няколко дни, но все пак дойде като изненада. Израел се възползва от ясното време, което според синоптиците ще продължи поне няколко дни, и бомбардира около четиридесет палестински полицейски управления, пощенски клонове и други цели в събота и неделя, като причини смъртта на стотици души, сред които и няколко висши военни командири на ХАМАС. Първите удари бяха осъществени с координиран триминутен блиц.

Израелските военни твърдят, че ударите са били необходими, за да се сложи край на ракетните атаки от Газа, която се управлява от радикалната ислямистка групировка ХАМАС, за разлика от другата палестинска автономия, Западния бряг, където контрол има президентът Махмуд Абас и неговата фракция Фатах.

Палестинските ислямисти в Газа отдавна изстрелват ракети Касам през границата в южен Израел, но в последните шест седмици броят им нарасна драматично. След въздушния удар по Газа, израелското правителство предупреди, че броят палестински ракети може да нарасне до 200 на ден. ХАМАС обяви, че вече е изтсреляна ракета към град Аскелон, на десетки километри навътре в Израел, един мъж загина в град Нетивот, на изток от ивицата Газа. Израел очаква ХАМАС да предприеме и самоубийствени атентати, което лидер на ислямистите потвърди в събота.

Въпреки това обаче Тел Авив е готов да увеличи натиска още, в надежда да принуди ХАМАС да се съгласи на примирие. Атаките от събота и неделя бяха предприети с решение, взето два дни по-рано, и макар засега да няма наземна операция, тази възможност далеч не е изключена. Десетки израелски самолети остават в небето над Газа. „Ако те тръгнат да отмъщават, ще усетят още по-ясно мощта на Израел и броят на жертвите в Газа ще расте,” предупреди израелски представител.

Израел ще трябва да действа внимателно. Ако въздушните удари причинят големи жертви сред цивилни палестинци, това само ще разгневи още повече ХАМАС и подкрепата за ислямистите ще нарасне, а с нея и чуждестранният натиск за прекратяване на операцията.

Двете страни се съгласиха на примирие през юни. Израел иска освобождаването на пленения си войник Гилад Шалит и не иска да се замесва във военна операция без ясна стратегия за завършването й. ХАМАС имаше нужда от примирието, за да се отърси от катастрофалния ефект на икономическата блокада, наложена от Израел, а и за да затвърди контрола си над Газа. И така, по много различни причини, те започнаха преговори – не директни, тъй като нито едната от двете страни признава легитимността на другата – но чрез посредничество на Египет. В последните няколко седмици обаче това примирие се разпадна.

И докато Израел продължава да хвърля бомби по Газа, именно Египет е сред дипломатическите жертви. На 25 декември Кайро посрещна външния министър на Израел Ципи Ливни, която се възползва от възможността да критикува ракетните атаки на ХАМАС. Мълчанието от страна на египетските й гости беше прието от палестинците за индиректно съгласие и така Египет загуби всяка възможност да бъде посредник.

Освен това, в сблъсъка за надмощие между ХАМАС и президента Махмуд Абас, ислямистката групировка излиза жертвата, което печели симпатиите на арабите и палестинците. Елементи от фракцията Фатах, основен поддръжник на Абас, вече се изказаха против сътрудничеството с Израел и дори говорят за бойкот на бъдещи срещи с еврейската държава.

И Израел, и ХАМАС имат причини да се върнат към открития военен конфликт. Ливни и съюзниците й са изправени пред тежки парламентарни избори след оставката на премиера Ехуд Олмерт, а в тях съперник ще им бъде бившия министър-председател Бенямин Нетаняху, който действа с твърда ръка и няма да се церемони с палестинците.

ХАМАС търси тактическа полза от възстановяването на насилието, като например премахването на 600-метровата ничия зона, установена от Израел от палестинската страна на границата. Последните ракетни атаки са добре планирани и във времето, тъй като идват в момент на политически вакуум в Белия дом преди напускането на Джордж Буш и встъпването в длъжност на Барак Обама. Вашингтон се опитваше да накара Израел да се въздържа от инвазия и каквито и да било операции в Газа, докато не свърши преходния период. Ударът в събота обаче сложи край на тези надежди.

bgvesti.com