„Разкажете ни за България!”

Българската народна музика, която звучеше на 3 октомври 2016 г. в Universidad Piloto de Colombia в Богота, събираше гостите. Слънцето, като че ли пристигнало специално от България, приветливо осветяваше залата. В нея бяха подредени българските народни носии и традиционни шевици. Флаговете на Колумбия и България се издигаха тържествено.
Ето, че пристигнаха официалните лица. Сред тях бяха представители на ръководството на университета, в това число академичният вицеректор – г-жа Ангела Бернал Медина, институционалният координатор в отдела за Международни отношения – г-жа Адриана Торес Галиндо, координаторът по комуникации – г-жа Сандра Лопес, основатели на университета, преподаватели, студенти и много други. „¡Buenas Tardes!”, „¡Bienvenidos a Colombia!” – поздравяваха те.
Откриването на първата българска изложба „България със себе си понесох” започна с приветствие от страна на университета, който бе домакин на събитието. Г-н Олинто Киньонес, един от основателите на университета, посочи: „За Universidad Piloto de Colombia е голяма гордост и чест тази изложба на български носии и шевици да е тук, в Богота. Впечатлен съм от българските носии, от красотата и значението на тъканите…” Координаторът по международна кооперация в отдела за Международни и междуинституционални отношения – г-жа Ана Мария Пинеда Малдонадо каза: „Благодарим Ви, че споделяте с нас България. Благодарим Ви за хубавите носии и истории, които стоят зад всяка една носия. Добре дошли в Universidad Piloto de Colombia!”
Последва поздравление от г-жа Дорис Ернандес Дукова, председател на Колумбийско-българската фондация „Алианза”. Г-жа Дукова приветства гостите и прочете поздравителните адреси, получени от Държавната агенция за българите в чужбина и Асоциацията на българските училища в чужбина. Впоследствие тя сподели, че организацията на българската изложба е продължила почти две години, но всички усилия са успешни и се радва, че изложбата вече гостува в Богота.
В знак на уважение към домакините и присъстващите гости, моето поздравително слово прочетох на испански език. След отправените благодарности към г-жа Дорис Дукова и Колумбийско-българската фондация „Алианза”, към Universidad Piloto de Colombia, Corporación Universitaria Minuto de Dios, Държавната агенция за българите в чужбина, Асоциацията на българските училища в чужбина, Интернет радио „Татковина”, разказах за разнообразието на българските традиционни костюми и техните характерни елементи. По-специално внимание отделих на изложените народни носии като посочих общата им основа и различията между тях. Същевременно представих интересна информация за уникалната българска шевица и нейните първоначални корени, за трайната й символика, богатство и колорит. Тъй като един от винаги задаваните въпроси на предишни изложби бе как съм започнала да колекционирам и проучвам българските фолклорни костюми, се спрях и на него. Словото ми привърши със следните думи:
„Нека днешната изложба да съдейства за това България да намери нови приятели в Колумбия, както и Колумбия да намери нови приятели в България! Много бихме се радвали да посетите нашата страна. Българите, както и колумбийците, са топъл, сърдечен, трудолюбив и гостоприемен народ. Заповядайте в България!
След броени минути ще бъде официално открита изложбата „България със себе си понесох” и ние всички ще се потопим в света на старите български народни носии и везба. Ще открием ли паралели между българските и колумбийските фолклорни костюми и шевици? Да се оставим да бъдем изненадани от това, което българските традиционни костюми и шевици ще ни разкажат!”
Залата, в която бяха изложени носиите и шевиците, бе просторна. Гостите внимателно разглеждаха експонатите и четяха поставените към тях описания. После се обръщаха към мен с въпрос, след това отново оглеждаха носиите, пак се връщаха с нов въпрос… Впрочем, някои от въпросите получавах за първи път, т.е. на никоя друга изложба в България или чужбина не ми бяха задавани.
Така например един млад колумбиец ме попита: „Г-жо Велкова, защо всички български жени са носели престилки?”. След последвалия ми отговор на въпроса, допълних също, че в някои от регионите, например в Софийско, Трънско, Габровско, Копривщенско, към празничните дрехи жените не са слагали престилки, при това една такава носия (от Трънско) е поставена на изложбата. Не след дълго господинът отново дойде при мен. Каза ми, че любимата му носия е тази от Трънско. Аз се усмихнах. Колумбийците си имаха вече любима българска носия, при това знаеха името на региона, от който е дрехата!
А що се отнася до любимите носии… Предполагам, че всеки от гостите си имаше своя „любима”. Въпреки това, обаче, много от присъстващите споделиха, че особено им харесва червената носия от Асеновградско. Този факт също ме зарадва! Та това е носията на едната моя баба.
Един от следващите въпроси на група млади хора бе: „В България толкова ли е студено, че повечето от носиите имат една вълнена част?” Този път обяснението ми продължи по-дълго. Трябваше да разкажа за тъканите, от които навремето са изработвани носиите, да поясня хронологично кои тъкани са следвали други, да свържа информацията със съответния географски регион и т.н. Интересът на тези млади хора наистина бе възбуден. Следващи техни въпроси бяха: „Защо някои жени са носели кърпа на кръста и какво е предназначението й? Цветът на кърпата за глава има ли някакво значение? Ризата под сукмана или полата винаги ли е бяла и защо?…” С удоволствие отговарях на въпросите. Искрено се радвах, че гостите се вглеждат в дрехите и искат да узнаят повече за тях.
В следващ момент две по-възрастна жени дойдоха при мен: „Г-жо Велкова, много Ви благодарим за отличното представяне на българския фолклор, култура и история. Разкажете ни за България! Къде точно се намира тя?”. Колко е хубаво, че колумбийците питат за нашата страна! Колко приятно разговаряхме за България, за нейната история и фолклор!
Бих искала да Ви споделя също, че колумбийските гости бяха възхитени не само от българските ни носии, но се „влюбиха” и в червените български шевици. Казаха, че червеният цвят им е „най-близък до сърцето”. Интересно, нали? А аз предполагах, че имат слабост към розовия и светлосиния цвят.
Но, знаете ли колко много се харесаха на колумбийските гости бонбоните с българско розово масло! Обещах им, че ако някога отново отида в Колумбия, ще взема в единия куфар само бонбони и мускалчета. Всеки гост искаше да отнесе за спомен нещичко дребно от тази тъй далечна и непозната за тях страна – България: бонбон с розово масло, мускалче, кърпичка с шевица, картичка с български изглед…
Разбира се, задаваните въпроси бяха много. По-горе споменах само някои от тях. И снимките, които правеха посетителите на изложбата, бяха много, много… И прегръдките бяха много… Не знаех, че за „довиждане” колумбийците винаги те прегръщат!
Можете ли да си представите колко колумбийци казаха: „Вече плануваме нашето пътуване към България.”? Много са. Ако сте в България и някъде чуете испанска реч, може и някой от тези колубийци да е това!
Откриването на първата българска изложба в Богота завърши. Гостите се разотидоха, а аз обиколих залата и погледнах през огромното стъкло. Беше се стъмнило. Виждаше се 11-милионният град като море от светлини. Помислих си за моите баби и прабаби, за близките и приятелите. Имах усещането, че всички жени, чиито носии бях поставила на изложбата, са духом в Богота, в далечната Колумбия.

Ваня Велкова 
в. „България СЕГА”, Богота, Колумбия
Снимки: Ваня Велкова