Бялото величие

„Бялото величие” омайва всеки, който го съзре. Тази приказна фиерия от орнаменти е едно от най-скъпоценните творения на българката. Белите художествени произведения, фини като снежна пелена, са наситени с многообразни форми, а километрите на използвания конец са неподдаващи на изчисление. Всеки, докоснал се до магическото „величие”, съзира изтънчения усет на българката към естетика, подхранван от пословичното й трудолюбие, от умението й да създава уют в дома си, от живителните сокове на заобикалящата я природа. „Бялото величие” е красяло  облеклото и дома на българките. То е поставяно на махагоновите мебели в най-разкошните дворци. Блестяло е по елегантни яки и маншети, стояло е на раменете, по ветрилата и чадърите на благородните дами във Франция, Англия, Белгия… Прославило е България.
Скъпи чители, може би някои от Вас са чували и виждали „Бялото величие”. Предполагам, обаче, че за повечето изразът е непознат. Затова ще поясня: „Бялото величие” е фина дантела, а посоченото название за нея е дадено от калоферци. В България този вид дантела започва да се изработва в началото на 20 век в град Калофер. Именно поради това тя е известна още като „Калоферска дантела”.
За да узнаем в какво се състои уникалността на Калоферската дантела, кога е съществувало Дантеленото училище в Калофер, кои са били учителите и учениците в него, ще разговаряме с г-н Васил Опев.
Преди да започнем разговора, бих желала да Ви представя нашия събеседник.
    Г-н Васил Опев е роден в град Калофер през 1941 г. По-късно завършва Художествената гимназия в София, Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович” в София, а след това Приложния факултет на Московския текстилен институт със специалност костюм – съвременен „Мода и дизайн” и исторически (театрален), както и аспирантура. Специализира в Общосъюзния дом на модата, Болшой театър, Музикалния театър „Станиславски и Немирович-Данченко” в Москва. Той е дизайнер, художник, доктор на изкуствоведските науки. Има редица участия в изложби в София, Москва, Милано, Амстердам, Хавана, Делхи…. Носител е на многобройни награди за костюми и мода. Автор на публикации и студии в Дантеленото училище в гр. Калофер 2областта на модата, дизайна и историята на костюма. Негови творби могат да се открият в изложбените зали в Сан Франциско, Берн, Монпелие, Москва, Единбург и т.н. През 2004 г. г-н Опев създава експозиция за бита, занаятите, костюма и историята на град Калофер. Продължава активно да рисува и организира изложби. Неговата майка, Прашкева Опева, е била образован учител по „Дантела” и една от най-големите майсторки плетачки на Калоферска дантела.

Г-н Опев, бихте ли разказали по какъв начин точно в Калофер се появява това прекрасно изкуство – плетенето на дантели и как то помага на калоферци по онова време?

През 1877 г. целият град Калофер е опожарен от турците. Хората са били изклани, малцина са били тези, които успели да избягат в Балкана. Мога да Ви кажа, че моят дядо, Васил Генков Василков, е бил един от тези, които са избягали в Балкана. След Освобождението през 1878 г. той слиза в града. И какво вижда? От целия процветяващ през Възраждането град Калофер не е останало нищо. Дядо ми видял само пепелища. Той, заедно с други завърнали се смели българи, се захващат да възстановяват селището. Преминали през многобройни трудности, недоимък и глад, калоферци постепенно изграждали своите домове и град.
И точно в този момент в Калофер дошла Екатерина Караминкова (калоферци я наричат още Ека). Някои данни посочват, че нейният съпруг бил консул в Белгия. И така, тази жена, видяла преди това разрухата и нищетата в Калофер, донесла първите образци на Брюкселска дантела. Екатерина Караминкова, която била човек с широки обществени интереси, донесла дантелата неслучайно. Тя желаела да помогне на калоферци. Именно Караминкова станала инициатор на това в Калофер да бъде основано женското дружество „Просвещение” и поканила учителки, които да обучават калоферки по различни науки, както и по ръкоделия – включително и плетене на дантела.
Можем да кажем, че дантелата има огромен принос за възстановяването на град Калофер след Освобождението. Сръчните жени тук не само са изработвали дантелата, но имало и доста находчиви търговци! Те пътували, приемали поръчки от Запад, а впоследствие изнасяли готовите дантели в чужбина и получавали много добри пари. Именно с тези средства калоферските жени помагали на бащите си да изградят нови къщи, да изхранват семействата си, както и да изучат децата си. Навремето изработването на дантели в Калофер действително е бил особено престижен и доходен занаят.

Малко известно е, че чехкинята Йоза Хитова, дошла преди Освобождението в град Карлово, била учителка в калоферското дружество „Просвещение”. Какво бихте допълнили към това?
Точно така е. Една от учителките в това дружество била чехкинята Йоза Хитова, пристигнала в Карлово. Впоследствие тя започнала да учи жените в Калофер както на готварство, шеф, кройки, така и да изработват дантела. Мога да Ви споделя нещо закачливо: мъжът на Йоза Хитова бил калоферец, голям красавец!  Обличал се по европейски, носил цилиндър на главата си, имал мустаци…

Името на Донка Шипкова е всеизвестно сред калоферци. При това тя е първата в България, която е обучавана в Държавното училище в София в изработването на Брюкселска дантела. Бихте ли добавили нещо към това, както и разказали за чешката преподавателка Тереза Холекова?
Да, едно друго име, свързано с Калоферската дантела е Донка Шипкова- Каранова. Тя била будна и сръчна девойка. Решили да я изпратят в Държавното рисувателно училище в София (днес Художествена академия-София). Всъщност, за нейното обучение съдействали изселили се в София калоферци, които основали дружеството „Калоферска дружба”.
Тъй като дружеството искало да образова Донка Шипкова, то се обърнало с молба към Държавното рисувателно училище в София да обяви съобщение, че ще се преподава „Брюкселска дантела” и желаещите могат да се запишат за обучение. Така се получило, обаче, че никой друг от цяла България, освен Донка Шипкова, не се записва в курса. Въпреки че имало само един желаещ, поканили за преподавател чехкинята Тереза Холекова. Ще отворя една скоба: по това време в Държавното училище в София дошли също Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, все големи имена… Какво става по-нататък: след като обучението на Донка Шипкова, което било предвидено за две години, но тя го завършила за една година, приключило, учителката й се върнала в Чехия, а Донка дошла в Калофер. Така тя става първата и единствена жена, която е обучавана в изработване на Брюкселска дантела. Разбира се, в Калофер е имало и други жени, които започнали да работят тази дантела, но те били самоуки.

През месец септември 1910 г. в Девическия манастир „Успение Богородично” в Калофер е открито Дантеленото училище, първото по рода си в България. Донка Шипкова била първата учителка  в това училище. В Протокол № 1 от 13 юни 1949 г. е посочено също така: „Дантелството е въведено през 1910 година за препитание на калоферските жени … от Д. Шипкова-Каранова първата учителка, която за първи път е въвела дантелството в Калофер.” Г-н Опев, известно ли е какъв брой ученички са обучавани в училището?
В Дантеленото училище за първи път, официално, ръчната Брюкселска дантела е въведена на 8 септември 1910 г. Училището е съществувало от 1910-1944 г. За всички тези години в него са обучени 1800 ученички. И още нещо, на едната от снимките с ученичките, която наследих от моята майка, можете да видите учителката Донка Шипкова. Тя се намира на втория ред в центъра, облечена е в бяла рокля. Била е много красива и интелигентна жена. Не само нейните ученички, но и всички в Калофер са я обичали и уважавали. Към момента всички ученички, които виждате на снимката, са починали. На другата снимка, направена в една от класните стаи в Дантеленото училище, са ученичките. Облечени в снежнобели престилки, които са били униформата им, те седят на скамейките. Пред всяко момиче има цилиндър, на който се изработва дантелата. Вижда се на каква малка възраст са били ученичките. Навремето е било голям престиж да си ученичка в Дантеленото училище! Също така на снимката, под прозорците, могат да се видят готовите дантели, а може би това да са били модели. В класната стая висят портретите на Христо Ботев и другите големи калоферски революционери и войводи. Ето в такава приятна обстановка са се провеждали учебните занятия тогава.

Посочват, че другата голяма заслуга на калоферката Донка Шипкова е тази, че тя създава изцяло нови дантелени модели. Същевременно с това нейна е идеята: в дантелата да бъдат поставяни стилизирани флорални мотиви. Какво бихте добавили?
Донка Шипкова става първата учителка  в Дантеленото училище, единственото в България, друго такова не е имало. Шипкова не само е преподавала в училището, но тя била много инициативна. Както посочихте Вие, другата нейна голяма заслуга се състои в това, че тя създава съвсем непознати модели дантела, което е много сложно. При това, Донка Шипкова вмъква в моделите български стилизирани флорални мотиви: роза, дъбов лист, лозов лист, детелина, а също така житен клас, слънце, дори и мотив на паун. Именно с това Шипкова е новатор, а поставеното от нея направление – да се изработват стилизирани растителни и флорални мотиви – се следва и от нейните ученички, и от поколения плетачки до днес.

Г-н Опев, според Вас в какво се състои разликата между Брюкселската дантела и Калоферската дантела?
Това е много важен въпрос и Ви благодаря, че го задавате. Малко предистория: дантелата е пренесена от Венеция в Брюксел, т.е. Брюкселската дантела в първия си вид е Венецианска дантела. От друга страна, във Венеция дантелата е пренесена от Изтока. Както в Брюксел/Белгия, така и в Дания, Швеция и Русия дантелата е производна на Венецианската дантела. Навремето търговците пренесли дантелата от Венеция в Брюксел.
Брюкселската дантела е краева дантела. Това означава, че тя била предназначена за поставяне по маншети, деколтета, в общия случай на рокли, блузи… Изработвани били красиви яки. Трябва да отбележим, че Брюкселската дантела е много по-тясна от Калоферската дантела. Дантелата от Брюксел е метрова, навремето е използвана предимно за окантване. В днешно време и в Брюкселската дантела има малки декоративни елементи, но те се монтирани. Тук няма една цялостна композиция.
След като калоферки видели, а и вече изработвали Брюкселска дантела, те решили, че тази дантела може да се обогати като в нея се поставят различни стилизирани мотиви от природата. Това е нещо ново, дотогава никой не го е правил! И още нещо, огромна е заслугата на калоферки и в това, че именно те желаят дантелата да бъде поставяна не само по дрехите, а и да навлезе в бита на хората. Така, на базата на дантелата от Белгия, калоферските жени започват да разработват модели на дантела, която да бъде пригодена за интериора.
Прекрасните дантели калоферки поставяли по скринове и маси, бюфети и шкафове… Дантели се пришивали и по спалното бельо, по различните декоративни възглавници, пердета и много други. Именно така, благодарение на калоферки, дантелата придобва декоративност, отнасяща се не само за облеклото. Това е съществено нов, голям принос в дантелиерството! И заслугата е на калоферските жени, притежаващи голяма сръчност, фантазия, впечатляващ усет към красивото! Всъщност, това е, като цяло, една от отличителните черти и на българката. Така че, Калоферската дантела в никакъв случай не е Брюкселска дантела, въпреки че води началото си от нея. Специалистите и на Запад знаят това. Именно и поради изброените й достойнства, както и заради нейното изящество, Калоферската дантела е била толкова търсена и скъпо продавана на Запад. Тя е много скъпа и днес. С тази разлика, че днес тя вече не може да се открие. Големите майсторки ги няма, а заедно с тях ги няма и големите дантелени произведения на изкуството. Не могат да се видят никъде. А ако случайно някъде се появят, то те са некупуваеми, защото са семейна реликва. Всъщност, в днешни дни има някои жени, които продължават да се занимават с Калоферска дантела като хоби, но до „голямата” дантела никой не стига.
И още нещо желая да Ви споделя: „Калоферската дантела”, точно под това име,  става известна и на тези, които я закупували, и на тези, които я продавали, и на тези, които я произвеждали. В България и зад граница дантелата била „Калоферското величие”, „Калоферското чудо”. Всъщност, по онова време, най-вече богатите българи, знаели за Калоферската дантела, защото можели да си позволят да я купят. Нещо повече, калоферки създали свои знаци, които им помагали да разчитат нарисуваните и разработените от тях модели на дантела, т.е. кое как се шие. Това бил, така да се каже, техният таен професионален код.

Дантеленото училище е закрито през 1944 г. Впоследствие провеждало ли се е обучение за изработване на Калоферска дантела и ако се е провеждало, под каква форма?
Дантеленото училище е закрито. За голямо съжаление училищният архив е пренесен през 1945 г. от Калофер в село Гъбарево. Там е изгорен. Причината е тълкуването, че дантелата е „буржоазен излишък”. Затова сега липсват основни данни за училището. Опираме се най-вече на разказите на калоферските плетачки, учили в училището тогава и разказвали някога. Но тези жени вече не са сред живите. Можем да споменем, че някои семейства са наследили документи и снимки, но те са голяма рядкост.
Калоферска дантелаИскам да Ви разкажа и още нещо. През 1947 г. Културното министерство в София, в ония смътни години, открива двугодишно училище в град Калофер, в което се преподавава „Композиция на дантелата” и „Плетене на дантелата”. Това училище съществувало до 1949 г., в него са обучавани 11 ученички. От тях само четири  завършват курса на обучение, някои дори за по-кратък период от време.
Една от завършилите е моята майка, Прашкева Опева, родена през 1914 г., починала през 1998 г. Мама е завършила с отличие. В нейното свидетелство пише: „Свидетелство № 1. Прашкева Ст. Опева родом от Калофер е следвала и завършила с I-ви отличен (6) успех четири месечния курс / от 1 ноемврий 1948 година, до 28  февруарий 1949 г./ по РИСУВАНЕ И КОМБИНИРАНЕ…” „Настоящото дава право на Прашкева Ст. Опева да бъде предпочитана за учителка…” „По решение Управата на Народния Градски Общински Съвет в гр. Калофер задължава се Прашкева Ст. Опева да учителствува само в гр. Калофер, където е люлката на първото и единствено дантелно училище в страната ни.”
Освен майка ми, имената на други ученички, завършили обучението по Дантела, на които също така учителка е била известната Донка Шипкова, са: Катя Славова, Христина Калина, Ана Димитрова – всички от Калофер.
Мога да Ви кажа също така имената на други учителки: Мара Генкова Василкова (моя вуйна), Иванка Радукова, Катина Видулова, Куна Бракалова – всички те учителки и известни майсторки на дантела в Калофер.

„Преди да седнете до цилиндъра, целунете совалките, прекръстете се и започнете с чисти ръце?” – казвала Вашата майка. Тя е отдала на Калоферската дантела 71 години от своя живот. Г-н Опев, бихте ли ни разказали нещо повече за майка Ви?
Майка ми денонощно живееше с дантелата. Помня я винаги до цилиндъра, със совалките в ръце, рисуваше и чертаеше…
Петнайсет години преди мама да почине, т.е. към 1983 г., Градският комитет в Пловдив възлага на мама да започне да обучава ученички по изработване на Калоферска дантела. В продължение на шест години мама е обучила 360 ученички, една от тях е Галина Симеонова. Трябва да отбележа и това, че курсът, който мама е водила, бил с продължителност две години.
Прашкева Опева - една от големите майсторки на Калоферска дантелаМисля, че за Вас, а и за читателите, ще представлява интерес следната информация във връзка с работата на майка ми: Официално мама създава 15 нови модела на Калоферска дантела. Някои, разработени от нея стилизирани мотиви, пригодени специално за Калоферска дантела, са: карамфил, образ на роза, нов модел на дъбово листо, нов модел на лозово листо, образ на лястовица, житен клас, тютюнево листо, елен, гълъб и др. Майка ми създаваше орнаментален образ на нещата. Ще Ви кажа също, че на дантела тя изработи мотив на еделвайс, но тук и аз имам известна заслуга – нарисувах модела. Впрочем, аз не работя Калоферска дантела.
Зная, макар и дълги години да не съм живял в Калофер, че по време на войната в Корея, когато се е засилила борбата за мир, мама е изработила модел, в който е вплела петте вярвания, гълъба…
Друго интересно нещо е това, че майка ми понякога получаваше нюанси на конеца като използваше растения, например люспи от лук, кора от бреза, млечок, теменужки, кора от нар и др.
Много сложно е стилизирането на мотиви и тяхното претворяване в дантела. Това е голямо изкуство! Така че, едно е да можеш да изработваш Калоферска дантела, съвсем друго е да знаеш и да можеш да рисуваш и стилизираш мотиви сам.

Бихте ли казали на читателите каква е последователността на работа на Калоферска дантела, какви са материалите, пособията и инструментите?
Каква е последователността на работа над този вид дантела:
•    Моделът се рисува на хартия.
•    Моделът се закрепва на цилиндър с помощта на карфици.
•    Работи се (плете се) с дървени совалки. При някои модели совалките са 16-20, при по-сложните – достигат до 200, а при най-сложните и големи модели се работи със 700-800 броя совалки.
•    Лицевата страна на дантелата е обърната към цилиндъра.

Какво е нужно за работата:
•    модел, рисуван на паусова хартия
•    цилиндър
•    совалки
•    карфици
•    конец

Бихте ли обобщили кое е новото, което калоферци създават по отношение на Калоферската дантела?
1.    Калоферци изобретяват нов вид совалка. Това е голямата заслуга на Христо Бочев. При този вид совалка конците не се допират до ръката, по този начин остават чисти.
2.    В Калофер се изобретява нов вид цилиндър, пълен с дървени стърготини. В другите страни дантелата тогава се е работила на възглавница.
3.    Калоферки създават над 110 нови сплитки (начини на плетене).
4.    Жените тук внасят в дантелите образи от флората и фауната (лале, нарцис, здравец, слънчоглед, водна лилия, карамфил, лястовица и много други).
5.    Калоферки създават свои знаци, които им помагат да разчитат нарисуваните и разработени от тях модели на дантела, т.е. кое как се шие. Това е, така да се каже, техният таен професионален шифър.
6.    Калоферските жени изработват модели и пригаждат дантелата за използването й в интериора, наричат я още „домова дантела”.
Всичко това е много важно.

„Но ако тракийските съкровища и средновековните икони показаха на света върховите творчески постижения на народния гений, неговите възвишени и мощни духовни пориви, то като че ли в сянка останаха десетки хиляди творения на знайни и незнайни майстори и майсторки, творения, населяващи … домашния свят на човека, заобикалящ го в делник и в празник.” (Д. Друмев и съавтори, Народни художествени занаяти в България, 1992 г.) Г-н Опев, как тълкувате тези думи?
Бих искал да кажа, че тези думи са едно прекрасно обобщение и напомняне! Нека да знаем за усилията на хилядите безименни българи, за сътвореното от тях, останало в нашата богата фолклорна съкровищница! Едно от сътворените чудеса е безспорно Калоферската дантела!

Уважаеми г-н Опев,
Благодарим Ви за съгласието да участвате в интервю за вестник „България Сега”. Желаем Ви здраве, творческо вдъхновение и сили за популяризирането и съхраняването на българското „Бяло величие”!
Скъпи читатели, разговора ще завършва със следната мисъл: „Но оцелялото е достатъчно респектиращо, за да се опитаме да го запазим и предадем на бъдещите поколения.” (Д. Друмев и съавтори, Народни художествени занаяти в България, 1992 г.)
Снимките са от личния архив на г-н Васил Опев и се публикуват с неговото съгласие.

Ваня Велкова
Снимки: Ваня Велкова, гр. Калофер
за в. „България Сега”