9 май, Берлин

 „Вашата съдба ни подканя с цялата наша сила да се застъпваме за взаимно разбирателство, мир и помирение.” – посочва президентът на Германия – Йоахим Гаук при полагането на венец на Централното съветско военно гробище в Лебус, Бранденбург. (Berliner Morgenpost, 9.05.2015)
В събота, на 9 май 2015 г., посланици и дипломати от различни страни поставиха венци и цветя на монумента „Войн освободител” в Берлин. По време на тържествената церемония посланикът на Руската федерация в Германия – Владимир Гринин казва: „Тази годишнина е важна „за нас и за всички”.” (Die Tageszeitung Junge Welt, 11.05.2015)
Монументът 70-годишнината от края на Втората световна война бе отбелязана в Берлин с различни мероприятия. Основните събития се проведоха в дните преди 9 май и на самия ден. Така например на 9 май в парка „Трептов”, пред монумента „Войн  освободител” – най-големия по рода си паметник в Германия – се събраха над 10 000 човека, съобщи Радио Берлин Бранденбург. Непрестанен поток от хора заливаше и Мемориала на загиналите съветски воини, намиращ се в берлинския район „Тиергартен”. Хиляди граждани се стичаха и към Съветския военен мемориал в берлинския квартал „Панков”, за да почетат паметта на загиналите и положат цветя. Можеха да се видят планини от цветя и венци.
На празника по повод 9 май и на състоялите се тържествени церемонии до съветските паметници в Берлин присъстваха официални лица, гости от различни страни, но най-вече руски и немски граждани. Впечатляващ бе броят на младите хора и децата, пристигнали от близо и далече, за да поставят цвета пред паметниците. Закичени с георгиевски лентички, те най-често произнасяха думите „С праздником!”. Настроението на хората бе различно, повечето се радваха, други пееха, трети бяха замислени, а някои от тях не смогваха да изтрият сълзите си по загубата на близки. Много от посетителите споделяха, че са дошли за празника специално от Москва, Санкт Петербург, Волгоград, Смоленск, Калининград…, както и от редица градове на Германия. Те носеха портрети на роднини и разказваха за своите бащи, дядовци и прадядовци, стигнали през април-май 1945 г. до Берлин – някои от тях завърнали сe, други останали тук завинаги.
Трогателни бяха думите на една жена, пристигнала от Москва, която разговаряше със свои сънародници и търсеше съвет за това как да издири информация за загиналия си преди 70 години дядо в Берлин. Друга жена сподели, че е германка и за празника е положила червени карамфили на трите руски мемориала в Берлин. Не можеше да убегне от погледа на събралите се и един съветски ветеран, окичен с десетки медали и придвижван в инвалидна количка. Той беше докаран до Мемориала  на загиналите съветски воини в центъра на Берлин и мигом, щом го виждаха, непознатите му сънародници прииждаха към него, поздравяваха го и го затрупваха с цветя. Заобиколен от множество хора и просълзен, човекът така и не смогваше да достигне до паметника, за да положи цветята, които държеше в скута си. Вниманието привличаше също така една щастлива сватбена двойка. Тя не само поздрави присъстващия ветеран, но и прегърната с него, запечата момента в снимки.
Тези от Вас, които са били в немската столица и са имали възможност да посетят сградата на Райхстага, сигурно са видели множеството надписи/графити по вътрешните й стени. Графитите са оставени от съветските войници по време на Втората световна война и част от тези надписи, около 159, са съхранени до днес. Тъй като Знамето на победата е било развято над Райхстага през нощта на 30 април срещу 1 май 1945 г., повечето от графитите датират от дните 2-9 май 1945 г. Писано е с черен въглен или бяла и синя креда, използвана тогава за чертежи на карти. В общия случай съветските войници са изписвали датата, на която са влезли в зданието, своите имена, както и името на града, от който са дошли/ в друг случай – имената на градовете, през които са преминали, за да достигнат до Берлин. Някои от запазените надписи, които могат да се видят по стените и сега, са следните: „Ленинград-Берлин…”, „Москва-Смоленск-Берлин…”, „Здесь был…”, „Москва-Сталинград-Берлин…”, „…от Хабаровска до Берлина…”, „2-5-45 Ленинград…”, „Кавказ-Сочи-Варшава-Берлин-Ельба”, „Здесь были лётчики…”, „9 мая 1945 Сталинградцы в Берлине…”. По време на възстановителните дейности в сградата графитите са грижливо консервирани. Всъщност, при превземането на Берлин графити са били оставени и на входните колони, и на стълбите на Райхстага. Такъв е надписът на летеца Маклицов: „Мы защищали Одессу, Сталинград, пришли в Берлин!”, друго послание е: „Мы из Москвы…”.
Може би ще Ви бъде любопитно да узнаете, че един от екскурзоводите в сградата на Райхстага в продължение на години се е занимавал с писането на книга за историята на графитите/автографи, намиращи се по стените на зданието, както и с проучване на  съдбата на хората, оставили своите послания.
Във връзка с тези графити бе интересна информацията от Риа новости (8.05.2015), в която се посочва, че ветеранът от Баку – Исмаил Касумов с въглен е написал своето име на стълбите на Райхстага. Ветеранът от войната, удостоен с 43 награди, жив и днес, е разказал: „След като на 2 май Берлин беше завзет, ние поставихме знамето на Райхстага. Аз реших да оставя свой спомен, на 32-та стълба в лявата страна. Тъй като моят ръст не е висок, двама от нашите войници ме вдигнаха нагоре. Аз с армейски нож, а след това с черен въглен написах: Исмаил Касумов из Кировабад.”

Други мероприятия в чест на 70-та годишнина от края на Втората световна война


•    На 8 май в Бундестага на Германия бе почетена паметта на жервите от нацисткия режим. Берлинският историк Хайнрих Август Винклер произнесе реч.
•    В Немско-руския музей в Берлин-Карлсхорст на 8 май се състоя празник. На него присъстваха гости, в това число и руски представители. Сградата на музея има историческо значение, тъй като на 8 май 1945 г. в нея е била приета безусловната капитулация на Вермахта, с което се поставя краят на Втората световна война. Всяка година на този ден в Немско-руския музей в Берлин се провежда празник.
•    На 9 май, в Дома на депутатите в Берлин, министърът на външните работи на Германия – Франк-Валтер Щайнмайер и кметът на Берлин – Михаел Мюлер проведоха среща с многобройни гости, сред които представители на различни дипломатически мисии.
•    От 2.04.-25.10.2015 г. Музеят на немската история запознава с изложбата „1945 – Поражение. Освобождение. Ново начало.” Изложбата тематизира ситуации от края на войната и непосредствено след нея в страните: Германия, Съветски съюз, Франция, Великобритания, Полша, Чехословакия и др.
Цветя пред Мемориала на загиналите съветски воини, 9 май 2015 г.•    Немската опера в Берлин представи на 7, 10, 14 и 24 май „Евгений Онегин” на руски език, със субтитри на немски и английски език.

Битката за Берлин


Битката за Берлин („Берлинската операция”), която продължава от 16 април – 2 май 1945 г., се счита за заключителна битка във Втората световна война. Според официални данни, през този период само в Берлин са загинали повече от 70 000 човека. От тях над 22 000 са съветски воини, 20 000 немски воини, десетки хиляди мирни жители. След превземането на Берлин от Червената армия и подписването на 8 май (9 май московско време) 1945 г. на Акта за безусловна капитулация на Германия е поставен краят на Втората световна война.

Монументът „Войн освободител”


Монументът „Войн освободител”, известен още като „Великия войник и „Съветския паметник”, намиращ се в парка „Трептов” в Берлин, е разположен в един от трите съветски военни мемориала в немската столица. На това място са погребани над 7 000 съветски воини, загинали в „Берлинската операция”. От тях са известни имената само на 1000.
В Мемориалния комплекс са включени скулптурата „Войн освободител”, скулптурата „Родина майка”, две скулптури на коленичещи воини, 16 барелефа саркофага и др. Всички надписи са на два езика: руски и немски.
    Комплексът е открит на 8 май 1949 г. от ген. Котиков. Архитектът е Я. Б. Белополский, скулптор – Е. В. Вучетич. „Войн освободител” символизира победата на съветския народ във Великата отечествена война и приноса на съветския войн за освобождаването на народите в Европа от фашизма.
Паметникът, предвид големината на хълма, каменната плоча и скулптурата, е висок 30 м. Самата скулптура, висока 12 м, с маса 70 тона, е на съветски войн, държащ в едната си ръка немско момиченце, а в другата – меч, под който е пречупеният кръст. Казват, че за прототип на фигурата е послужил съветски войник, спасил немско момиченце по време на щурма за Берлин, на 30 април 1945 г. Бронзовата статуя е изработена в завода „Монументална скулптура” в Ленинград, впоследствие е пренесена  по вода и суша в Германия. Реализацията на мемориалния проект е извършвана от  съветско ръководство. В строителната дейност са били задействани 1200 немски работници.
Във вътрешността на паметника се намира Паметна зала. Нейните стени са украсени е мозаечно пано, в центъра на залата има постамент. В книга са изписани имената на героите, загинали в боя за Берлин и погребани в братските могили. На купола на залата се вижда мозайка, с рубини и кристал е изобразен орденът „Победа”.

Мемориалът на загиналите съветски воини

Скулптурата Мемориалът на загиналите съветски воини, намиращ се в „Тиергартен”, централната част на Берлин, е открит още през ноември 1945 г. Архитект е Н. В. Сергиевский, скулптори – Л. Е. Кербел и В. Е. Цигал.
Мемориалът се състои от колони като на една от тях е поставена бронзова статуя на съветски войн. На колоните са изписани названията на различните видове войски, могат да се прочетат редица имена, както и надписът: „Вечна слава на героите, загинали в боевете с немско-фашистките окупатори за свободата и независимостта на Съветския съюз. 1941-1945.” Зад колоните са местата на погребаните съветски войници. От двете предни страни на паметника се намират гробниците на руски  офицери. Два танка, участвали в битката за Берлин, „охраняват” загиналите. Точният брой на погребаните на това място е неизвестен, предполагаемата цифра е около 2 500.
Паметната зала към монумента Преди години мемориалът се е намирал на територията на британския сектор в Берлин. Въпреки това, според Четиристранния статус на Берлин, е било разрешено охраняването на мемориала от съветски войници. До 1994 г. на паметника е имало почетна стража. Съгласно германско-съветски договор от 1990 г., както и двустранно споразумение между Германия и Русия, мемориалът е предаден на град Берлин и германската държава се задължава да се грижи и да поддържа както него, така и другите съветски паметници и военни гробници в Германия.

Съветският военен мемориал


Съветският военен мемориал в квартал „Панков” в Берлин, известен още като Гробище паметник на войниците от Съветската армия, е изграден в периода 1947-1949 г. Архитекти са М. Белавенцев, К. Соловьов и В. Д. Королев, скулптор е И. Г. Першудчев. В рамките на мемориала са погребани останките на 13 200 съветски воини – от тях са известни имената само на 3 180. В центъра на комплекса е поставен обелиск, висок около 34 м. Около него се намират 100 бронзови плочи с имената на погребани там. Пред обелиска се извисява статуята „Родина майка”. На плоча, в 42 колони, са подредени имената на загинали офицери. Официални източници посочват, че погребенията продължавали до самото откриване на мемориала през 1949 г. 
След проведено гласуване е оповестено, че най-обичаната съветска военна песен е „Тёмная ночь” – мелодията от филма „Двама бойци” на режисьора Леонид Луков. Текстът на песента е на поета Владимир Агатов, музиката –  на композитора Никита Богословски:
„Темная ноч, только пули свистят по степи, только ветер гудит в проводах, тускло звезды мерцают…”

Ваня Велкова, Берлин

Снимки: Ваня Велкова
за в. „България Сега”