Между Колумбия и България

Колумбия – наричат я „страната на загадките”, „страната на приказните богатства”, на благоуханното кафе и прозрачните зелени смарагди. В нея се срещат над 50 хиляди растителни вида, в това число над 3500 вида орхидеи; над 1700 вида птици и хиляди други животински видове. Бреговете на Колумбия се обливат от водите на Тихия и Атлантическия океан (Карибско море), а уникалното съчетание от тропически джунгли и обширни равнини, от планински хребети и пустинни пясъци доизвайва облика на тази латиноамериканска страна. Към живата пейзажна картина можем да добавим „Реката с петте цвята” в планината Сиера де ла Макаренa, Колумбийската Амазонка, езерото „Гуадавита”, Националния парк „Тайрона” и много други. Има ли паралели между Колумбия и България и кои са те? На този и много други интересни въпроси ще отговори г-жа Дорис Ернандес-Дукова.
Дорис Ернандес-Дукова е родена в България. Нейната майка е българка, баща й – колумбиец. Г-жа Ернандес-Дукова е завършила Техническия университет в Пловдив. По професия е електронен инженер със специализация „Телекомуникационни системи”, има „магистър” по педагогика. Г-жа Ернандес-Дукова работи в частен университет в Богота. Тя е един от основателите и понастоящем председател и Българо-колумбийската фондация „Алианза”.

Празник, посветен на България, „Universidad Central”, БоготаГ-жо Ернадес-Дукова, какво още бихте разказали за себе си? Какъв бе поводът да заминете за Колумбия?
Завърших специалност „Електроника” в Техническия университет в Пловдив през 1995 г. Годините, непосредствено след това, бяха изключително трудни за мен, защото икономическата криза в България беше в разгара си. Взех решението да замина за Колумбия като очаквах, че възможностите за професионална реализация там ще са по-големи. В началото стана, както се казва в нашата българска поговорка: „От трън, та на глог.”, защото Колумбия също преминаваше през трудна икономическа ситуация. Но сега нещата са по-различни и възможностите за предприемчивите хора са мнoгoбройни. В Колумбия намерих нови приятели. Те ме обичат и уважават такава, каквато съм. Имам син на 8 г. Работата в университета ми носи голямо удовлетворение.

Освен лично щастие, професионално удовлетворение и добри приятели, какво още Ви дава Колумбия?
Колумбия е страна с много лица и разнообразие, не говорим само за многообразната природа, храни и обичаи. Хората също са много различни. От миналата година живея във Виявисенсио, това е така наречената „топла зона”, където температурата целогодишно е 30°С. Хората са лъчезарни, топли,  отзивчиви. Колумбия ме научи и на това, че понятието „държава” не е  свързано само с географско  разположение, природа или обичаи.

Концерт на колумбийската танцова формация „Нуестра тиера”, 03.10.2013 г., ПловдивВ прощалното си писмо световноизвестният колумбийски писател, носителят на Нобелова награда за литература Габриел Гарсия Маркес, казва: „Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон.” Г-жо Ернандес-Дукова, бихте ли споделили кои са „най-стръмните склонове”, които сте изкачили в Колумбия?
В Колумбия, а бих си позволила да кажа и в повечето латиноамерикански държави, е много популярен терминът „мачизъм”, в смисъл, че мъжете са повече от жените във всяко отношение. В последните години тази концепция лека-полека взе да се променя. Но след пристигането ми в Колумбия се мислеше все още по този начин. Ще Ви разкажа нещо. Когато започнах да изпращам документи и да си търся работа, на първото интервю, на което се представих, деканът на факултета по електроника дори не ми зададе ритуалните въпроси. Той просто ми връчи обратно автобиографията и документите и каза: „На Вас тези листове ще Ви свършат повече работа, отколкото на мен.  Ако ги оставите, ще стигнат най-много до кофата за боклук. Няма място за жени в този факултет!” За мен тази „декларация” беше много неочаквана и силно обидна. Впоследствие разбрах, че коментарът на декана не е бил личен, а отразява част от тази култура на „мачизъм”, която спъваше напредъка на нацията. Реализирах се професионално. Това е единият „стръмен склон”, който съм изкачила. Другият „стръмен склон”, който изкачвам, но все още не съм достигнала неговия връх, е свързан с работата в Българо-колумбийската фондация „Алианза”.
Искам да Ви споделя, че в началото, когато организирахме мероприятия, свързани с честването на българските празници Трети март, 24-ти май, 6-ти септември, никoй от българите не идваше. В последните години, лека-полека с всяко ново мероприятие, аудиенцията расте – при това, както от страна на нашите сънародници, така и от страна на колумбийците!

Как мислите, има ли паралели между Колумбия и България и ако има, кои са те?
Традициите и манталитетът на хората в Колумбия са коренно различни от българските. Вероятно, защото Колумбия е страната на вечното лято, хората тук са много весели и жизнерадостни. Те винаги намират повод да празнуват или видят веселото във всяка ситуация – това е от една страна. Но от друга страна, голяма част от хората са с двойствена природа – едно говорят и друго вършат, също така – много обещават, но малко изпълняват.
Католическите семейства, например, са доста традиционни. Почитат всички църковни празници и ритуали, освен кръщенето. Имат два задължителни обичая, които в православната църква не се срещат – „Потвърждаването на вярата” (когато децата станат на 10-12 г.) и „Първото причастие” (на 15 г.). Това са хубави поводи, за да се събере цялото семейство на здраво ядене и пиене.
Приликата между колумбийците и българите се състои може би в това, че с повод или без повод семейството, приятелите се събират около една трапеза или на чашка.  Разбира се, българската трапеза е доста по-богата, по-разнообразна и по-вкусна.

Колумбия е страна с хилядолетна култура, богати и колоритни традиции. Според Вас какво е най-характерно за културата и традициите на тази южноамериканска страна?
Колумбийските традиции са наистина много. Сега ще разкажа най-интересните неща, които ми направиха голямо впечатление още в момента, в който пристигнах тук.
За 1-ви януари колумбийците имат обичай, който се казва „Пасео де оза”. Наименованието, преведено на български, означава „Разходка на тенджерата”. Това е нещо като пикник, на който се събира цялото семейство. Отива се в някой парк или в близост до река. Хората носят една огромна тенджера с храна и я слагат в центъра. Всички сядат в кръг около тенджерата и всеки сам си сипва от каквото иска и колкото иска. Този обичай символизира обединението на семейството и споделянето – както на храната и материалните придобивки, така и на нематериалните.
За Коледа колумбийците имат също една много красива традиция. Наречена е  „Новена де Навидад” – на български няма точен превод. Наименованието би могло да се преведе като „Деветдневна молитва преди Коледа”. Тя се състои в следното: всяка вечер се събира семейството, събират се съседи или приятели. Чете се част от библията, свързана с раждането на спасителя Исус. След това се прави обща молитва, в която се посочва желанието на всеки един от присъстващите. В края на събирането се предлага  чашка червено вино, бисквитки или нещо друго за ядене. За този празник колумбийците имат и един много вкусен и интересен десерт. Нарича се „натижа” и наподобява крем карамел.

Г-жа Дорис Ернандес-Дукова (вдясно) с гост на празника, в„Universidad Central”, БоготаКакво знаят колумбийците за България?
Колумбийците знаят за България много малко. По-старото поколение колумбийци свързва България с Христо Стоичков. По-младите свързват страната ни с Бербатов. Бих желала да отбележа, че и тук, както в Бразилия или Аржентина, футболът е издигнат в култ. Затова и новините, свързани с този спорт, редовно и с голям интерес се следят. Като цяло, колумбийците нямат никаква представа от българската история, култура и традиции.

Г-жо Ернандес-Дукова, имате ли информация какъв е приблизителният брой на българите, живеещи в Колумбия?
Около 30 човека сме. Колонията е малка. Повечето българи живеят в столицата Богота.

България няма функциониращо посолство в Колумбия, съответно Колумбия няма функциониращо посолство в България. Във връзка с този факт какви са трудностите за българите в Колумбия?
На първо място, на мероприятията, които организираме, никога не присъства представител на българска институцията. Полагаме много големи усилия, за да създадем интерес към туризъм, обучение или бизнес в България. Същевременно с това нямаме никакви брошури или рекламни материали, няма нито една българска институция, която да подаде ръка. Не получаваме официална кореспонденция с информация за политическата или икономическа българска реалност. За издаването или смяна на документи за самоличност трябва да се пътува на хиляди километри, за да се отиде до Посолството на Република България в Бразилия, защото само лично и на място, могат да се представят документи, както и да се подават документи за виза. Същите са и случаите, в които даден колумбиец желае да получи туристическа виза или виза с цел обучение в България. Преди години, когато съществуваше възможността  документите за виза да се изпращат по куриер, все пак имаше желаещи за пътувания до  България. При сегашните условия, в които се изисква задължително лично представяне в Посолството на България в Бразилия, „мисията” да се получи какъвто и да е документ за пътуване и работа, е практически невъзможна.

Г-жо Ернандес-Дукова, по какви поводи се срещат българите в Колумбия? Кои са  българските празници, които се отбелязват там?
Стараем се да отбелязваме всички български празници. Някои от тях са например Трети март, Великден, 24-ти май, Денят на Съединението. Допълнително в колумбийските университети, с които имаме договор за сътрудничество, организираме и провеждаме „Дни на българската култура в Колумбия” или участваме в мероприятия като „Панаир на образованието”. На тези срещи предлагаме информация за туризъм и обучение в България, за българските университети, с които си сътрудничим.

: Г-жа Дорис Ернандес-Дукова с колега от „Universidad Central” в Богота; г-жа Илиана Нанчева от Интернет-радио „Татковина” – един от организаторите на концерта „Нуестра тиера” в Пловдив; представител на Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив; фолклорен певчески състав на Музикалната академия в ПловдивКак се зароди идеята за създаване на Българо-колумбийската фондация „Алианза”? Бихте ли разказали за нейните цели и дейност? Фондацията получава ли помощ от България?
През 2007 г. заедно с двама колеги от университета „Los Libertadores” посетихме Шестата научна конференция по химия, която се проведе в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. След това направихме обиколка из Стария град, отидохме до Гребната база в Пловдив. Разгледахме също така забележителностите в София, посетихме Рилския манастир. Навсякъде бяхме много топло посрещнати. Колегите ми бяха възхитени от природата в България, храната, българите. Като цяло престоят ни в България бе прекрасен и изпълнен с много впечатления.
По-късно, когато се завърнахме в Колумбия, единият от колегите ме попита:  „Вие, българите, къде се събирате тук, в Богота? Приготвяте ли българско ядене?   „Къде можем да танцуваме ‘коро’?” („h” на испански”,  „х” на български е беззвучно, така и не успях да ги науча колумбийците правилно да произнасят думата „хоро”). На всички тези въпроси, зададени от моите колеги, отговорът ми бе един единствен: „Няма къде!” В същия момент обаче си помислих: „Ами като няма, да направим!” Така възникна идеята за създаване на българо-колумбийска фондация. За да може да я регистрираме в Търговската камара, мой колега бе един от основателите на Българо-колумбийската фондация „Алиaнза”.
Фондацията има за цел насърчаване на приятелството, разбирателството и развитието на образователните, научните и културните отношения между България и Колумбия. „Алианза” е създадена с цел да подкрепя напредъка, развитието и благосъстоянието на общностите в тези две държави. За съжаление формална подкрепа от страна на българската държава засега няма.

Известни са думите на Гарсия Маркес: „Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва…” Г-жо Ернандес-Дукова, какво предвижда да направи за България „утре” фондация „Алианза”?
Много бих искала някой ден да можем да издаваме български вестник и създадем Радиостанция, която да излъчва българска музика и българска реч!

Панаир на образованието в град Москвера (Mosquera), КолумбияПрез месец октомври 2013 г. Вие, заедно с колумбийската танцова формация „Нуестра тиера”, посетихте България. Освен чудесния концерт на площада пред сградата на Община Пловдив, проведен в подкрепа на кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата през 2019 г, както и гостуването в Медицинския университет в Пловдив, какво още бе включено в програмата Ви? С какви впечатления от България останаха колумбийците?
Нашето посещение на България бе в рамките на Четвъртата академична мисия, която се проведе под девиза: „Науката, мост между култури”. Във форума участваха общо 20 човека и освен посещението на Техническия и Медицинския университет в Пловдив, посетихме също така Техническия, Лесотехнически университет (ЛТУ) в София, както и учебната база на ЛТУ, намираща се на Юндола. Както и при предишните три групи, които бяхме водили в България, така и сега, хората останаха  силно впечатлени от нашата страна. Харесва им природата, храната, вниманието, с което се отнасят към чуждестранните посетители.

Вие живеете от дълги години в Колумбия. Според Вас кои са природните и архитектурни забележителности, които туристите непременно трябва да посетят в Колумбия?
Ще започна със столицата Богота. В нея туристите не могат да пропуснат Музея на златото, катедралата „Монсерате”, Националния исторически музей, Музея на Ботеро, в който са изложени както картини, така и многобройни  скулптури.
За посетителите голям интерес представлява също „Солената катедрала” в Зипакира (на около час от Богота). Катедралата е построена в останките на една мина, в която са добивали сол. Като църква, засега катедралата функционира само в неделя.
Особено привлекателни за туристите са Националният парк и каньонът „Чикамоча”. Каньонът кандидатстваше, редом с Белоградчишките скали в България, за „ново природно чудо” от страна на Колумбия. За съжаление той не успя да събере необходимите гласове. Това природно творение се намира в района Сантандер, в близост до планини, които са подходящи за скално катерене и екстремни спортове.
Реката Каньо Кристалес е всъщност „Реката с петте цвята”. Тя е великолепно природно чудо, уникално в световен мащаб!
В южната част на Колумбия е разположен паркът „Сан Агустин”. Там могат да се разгледат оригинални  каменни скулптури от времето на инките. Височината на каменните фигури е от 2 до 5 метра.
В близост до Сантa Марта се намира „Изгубеният град”. В него също така могат да се видят каменни постройки от местното индианско население.
Фестивалите в Колумбия са колоритни и наситени с много танци и ритми. Някои от фестивалите са: „Фестивал на кафето” в Манисалес, „Фестивал на цветята” в Меделин, „Фестивал на салсата” в Кали, „Фестивал на йоропо” в Нейва, Фестивал на ваиенато” във Ваиедупар, „Фестивал на черните и белите”, който е подобен на кукерския празник в град Пасто.

: В „Universidad Central”, БоготаБихте ли ни разказали как се чества 20-ти юли, националният празник на Колумбия?
Празнуването е много пищно, макар че организацията всяка година е еднаква. Провежда се военен парад. В него участват всички звена на Министерството на отбраната – военновъздушни и военноморски сили, пехота, полиция… Има шествие на различни оркестри, както и на ветерани от войната. Привечер се състоят пиротехнически игри с фойерверки.

Всяка година в град Меделин се провежда Фестивалът на цветята. В неговите рамки се състои най-големият в света парад на цветята на открито. Кое е специфичното за този колумбийски фестивал?
Меделин е вторият по големина и по значение град в Колумбия. За него се казва също, че е „Градът на вечната пролет”. Меделин се намира в така наречената „топла зона”, за която споменах по-горе. Климатът в този регион е много благодатен и разнообразието на растения е огромно.
Първото издание на Фестивала на цветята в Меделин е през 1957 г. Оттогава до днес всяка година през месец август тук се срещат всички производители на цветя в Колумбия. Провежда се голям парад на така наречените „сижетерос” – това са невероятни произведения на изкуството. По-точно те представляват картини, които пресъздават различни ситуации. На тези картини всичко е „нарисувано” само с венчелистчетата на различните цветя. Красотата е голяма! Този фестивал на цветята е най-емблематичното мероприятие на града. Фестивалът на цветята в Меделин има същата значимост за колумбийците, каквато има Карнавалът в Рио де Жанейро за бразилците или Октоберфест в Бавария – за германците.
Освен Фестивала на цветята, през тези дни в Меделин се провежда също така Изложение на стари коли, както и Фина езда и изложение на коне. По улиците има музика на живо. По това време се състоят и състезания за „тровас” – това са големи поеми. Уникалното е, че тези поеми се измислят в момента, в който се провежда съревнованието. Ключовите думи се подават винаги от хората в публиката!
Накратко, седмицата в Меделин е изцяло изпълнена с милиони цветове, много музика и мероприятия за всяка възраст и за всеки вкус.

Презентация на тема: „Република България”, Дорис Ернандес-Дукова, председател на Българо-колумбийската фондация „Алианза”Латиноамеринският революционер Симон Боливар, една от най-значимите политически фигури, изиграла решителна роля в историята на Южна Америка,  заявява: „Аз ще направя за Америка всичко, което е по силите ми.” Г-жо Ернандес-Дукова, Вие сте една от българките, която активно работи за България и за популяризиране на нейната култура и традиции зад граница. Кое е това, което най-вече желаете да направите за България?
Колумбия ми даде нови приятели, нови преживявания, нови мечти. Тук се роди моят син Леонардо и вече чувствам тази страна като мой дом. Колумбийците почти нищо не знаят за България, затова искам и занапред да популяризирам българската култура, традиции и обичаи!

Какво бихте искали да пожелаете на Вашите близки, многобройни приятели, както и на нашите сънародници в България и по света?
На всички българи по света искам да пожелая да се чувстват горди от своята история, своя език и култура. Ние, българите, имаме също какво да покажем на света!

Уважаема г-жо Ернандес-Дукова,
Най-сърдечно Ви благодарим за желанието да участвате в интервю за вестник „България Сега”. Желаем Ви здраве, бъдещи успехи и по-чести възможности да се завръщате в България!

 
Ваня Велкова
в.”България СЕГА”
Снимките са от личния архив на г-жа Катя Маринова и г-жа Дорис Ернандес-Дукова и се публикуват с тяхното съгласие.