ЕКСПОРТ НА ИМИГРАЦИОННИ ЦЕННОСТИ

 

Когато Българо-Американска Асоциация (БАА) ме ангажира да напиша материал по тази тема, аз приех с готовност, защото няма нищо по-лесно от това, образно казано – да се разходиш по познати вече пътеки. За 12 годишния ми имигрантски опит в САЩ , почти връстник на БАА, научих и разбрах доста неща, които ми се иска да споделя и като журналист и като художник, а и като човек, който не страни от обществения живот в Чикаго.
С геополитическите промени в света се променя и тълкуването на понятието „имигрант”, който все повече се превръща в гражданин от едно глобално общество, доброволно избрал своето място и среда за живеене. И нещо повече това променя качествено семантиката на понятието –имигрант, който не носи онази остаряла трактовка за политическа обреченост.
Сега имиграцията по света е друга. За нейните периоди, класификации и развитие проф., д-р  Никола Чаракчиев от БАА е писал много изчерпателно, систематизирайки точно петте етапа на имиграцията в САЩ.
Най -интензивна и с изключителен потенциал според него е последната вълна имиграция, започнала преди 10-15 години, когато в Чикаго се установяват над 100 000 българи, всеки със своята лична мотивация и причина. Икономическите имигранти, които идват сега се отличават от тези, които са попадали тук преди 30 и повече години. Това са българи, чиято цел е икономическа, но идвайки тук продължават своето професионално развитие, оценявайки предимствата, които им дава по-доброто образование за адаптиране. Масовата инвазия в американските университети от младите пък създаде една сериозна интелектуална група, български младежи, отличаващи се с изключителен умствен потенциал, но и с много практически умения, едно от предимствата в САЩ,  нещо, което липсва в българските университети. Не е достатъчно да си отличен студент тук, ти трябва да си помагал с доброволческата си дейност на това общество, да познаваш нуждите му, проблемите му, да си част от него и тогава то те признава, давайки ти своите препоръки.
Десет-петнадесет години от българската имиграция в Чикаго са  твърде кратък срок на фона на световната история, но за нашата, българска, имигрантска история е изключителен силен тласък във взаимоотношенията на „България – Имиграция” и обратно „Имиграция – България”, както в икономически, така и в политически и културен аспект. Много от политическите промени, които са се случвали през този период в България са били защото ги е имало тези над милион българи зад граница, които заздравяват и допълват държавната хазна с милиарди долари. А какво се е променило в България през това време относно „ стопяването на нацията”? Какво се прави  за българите зад граница? Създават се нови ведомства, държавни институции за българите зад граница , административен апарат, който бързо се променя преди да е „родил” каквито и да е реформи, правят  се опити за закон и стратегия за българите зад граница, който също се променя, преди да му е даден живот. Успешни ли са тези стъпки, за да не се „претопят” тези милион или стотици българи, които не са скъсали с родината си и идентичната си принадлежност и искат да бъдат част от „Там”?

КАКВО ПРАВИ ДЪРЖАВАТА, ЗА ДА СКЪСИ МОСТА МЕЖДУ „ТАМ” И „ТУК” И КАК ИЗПОЛЗВА ПОТЕНЦИАЛА НА ИМИГРАНТИТЕ?

Потенциалът на Чикаго

Основните задачи, с които едно ново общество се сблъсква на чужда територия са адаптацията и произлизащите от този род последствия като: език, обучение, транспорт, телекомуникации, информация от всякакво естество- медия, административно, социално, правно, медицинско, финансово, развлекателно и др.
За по-малко от десет години този процес беше разрешен глобално в българската общност в Чикаго с изключителен резултат в почти всяка една област.
”В началото бе словото”, ако това важи в библейски аспект, той важи и за Чикаго, защото необходимостта от комуникация и информация във все по разрастващото се българско общество бе вече факт след стартиране на вестник  „България” през 2001г., по късно в.„България 21 век”, в.„Старт”, в.„България Сега”, в.„БГ Войс”, електронен портал Еврочикаго.
През 2002 г. се създаде и Българо-Американската Асоциация, та и до днес , не само логичен отглас на повика на времето, но и един катализатор за всичко онова, което се случваше тук, нещо повече и онова, което се случваше и в България.
Като пример – За разглеждане в Брюксел на стратегията за българите в чужбина – първа БАА реагира и призова обществените организации да излязат със становище. Първи те “удариха камбаната”, за да се раздвижи общественото мнение. Историческото събиране на организациите с идеална цел на 7 юли, 2012 г.  ще остане в историята на Чикаго и на българската имиграция. Оказа се, че в Чикаго има Българо-Американски център за културно наследство, Сдружение Български музей, Фолклорен ансамбъл “Хоро”, Фолклорен клуб “Верея”, Съюз на писателите в САЩ и по света, Сдружение на български художници зад граница,  девет български училища, български църкви и не на последно място- български медии- вестници, радио и телевизия. Имаме фолклорни оркестри, певици, музиканти, музикална продуцентска къща – „Анима”, Художествена школа „Владимир Д. Майстора”, Художествена галерия  на  Деница Маневска. Няма друг град в САЩ, който може да се похвали с повече български, обществени  и културни формирования и забележете, определящото е – как да запазим, съхраним и продължим културните си традиции. Не е ли изключителен интелектуален потенциал това?

Приносът на Чикаго за формиране на  ценности сред българското общество

Започналото в Чикаго „ Българско Възраждане” даде тласък и резултат. По инициатива на Боянка Иванова, преподавател в Чикаго, се създаде и вече функционира трета година Асоциацията на българските учители зад граница. Реагира и българското правителство – подкрепи финансово училищата и учителите, които се борят как  повече българи зад граница да запазят своята идентичност, изучавайки своя език и традиции. За кого е ползата? България не губи своите потенциални граждани, които всеки един момент , ако решат да се върнат  ще могат съзидателно и ползотворно да се приобщят в родината си, без да губят време за адаптиране.

Оценява ли България интелектуалния потенциал на Чикаго?

Само по себе си процесът „оценяване” включва най-общо казано три компонента: първо Оценител – субект, който оценява, второ това, което се оценява и трето – резултата, оценката от действието.
Оценяването на каквото и да е, е динамичен, непрекъснато развиващ се процес. Тъй като оценяването е свързано със субекта, то би трябвало да има правила или критерии за оценяване. Ако приемем, че субектът е правителството на България, което прави оценка, а обектите сме ние – имигрантите в Чикаго, какъв е резултата?!
Все още няма закон или стратегия за българите зад граница, подготвят се нормативни документи без наши представители, чрез хаотичен опит да се предизвика общественото мнение, без систематично издирване на организациите -посредници с българите зад граница. Това е само едната част от изолиране на имигрантите от решаване на техните проблеми, което говори само  едно – криза в българската държавна администрация да ръководи и наблюдава процесите, които непрекъснато се обновяват, които касаят неговите граждани извън страната, потенциала, който съживява икономиката му. Причината за тази криза е една – ЛИПСА НА КРИТЕРИЙ  за оценка, защото не се познава ситуацията и естеството на променилите се отношения. Все още се използват стари методи –„даване на лекарство, без да се търси причината.” Не се дооценява разликата между стереотипа  на мислене – „Там” и механизма на мислене – „Тук”. Тези млади граждани, живеещи, извън България вече не са същите, те са образовани, но и с практична мисъл, по зрели от своите връстници, защото активно участват в обществото. Това е, което накара и американският професор от  Лейк Форест колидж да изкаже своето съжаление, че българското правителство не търси контакт и диалог с младите специалисти, които се обучават в САЩ, един сериозен, човешки капитал, който не им струва пари.

Как да  гледаме в една и съща посока

Имиграцията днес не е само демографско преместване, а една сложна амалгама от политико – икономически и културни взаимоотношения, които влияят в глобален аспект на света. Правителствата трябва да са подготвени към динамичните промени. Те трябва да умеят да включат КОМПЕТЕНТНИ ХОРА и изработят НОВИ МЕТОДИ и ПРОГРАМИ, с които да защитят интересите си, интересите на нацията, която управляват, независимо дали тя е в територията на страната или извън нея. Какво означава НАЦИЯ? Най-общо казано – това са група от хора, които имат обща историческа съдба, обща идентичност, но и общо бъдеще според мен. Сентенцията на Екзюпери е много точна: „Да се обичате – не означава да се гледате един друг в очите, а да гледате в една и съща посока.” Нека България заобича своята нация повече, своя човешки капитал, за да вървим заедно в една и съща посока.

Кина Бъговска
В.”България СЕГА”
www.Bulgariasega.com