Съпи читатели,
Предлагам ви да прочетем някои шарени ПРИКАЗКИ ОТ 1001 ДЕН И 1001 НОЩ В МАРОКО…
***
Столица и градове
Мароко, официално наричано КРАЛСТВО МАРОКО, е разположено в региона Магреб в Северна Африка. Страната има граници с Алжир, със спорната територия Западна Сахара, а също със Средиземно море и Атлантическия океан.
Столицата е Рабат (515.619 жители към 2024 г.), но най-големият град е КАЗАБЛАНКА (3.218.036 жители към 2024 г.). Други големи градове са Фес, Агадир, Ужда, Танжер, Маракеш и Надор. Основният пристанищен град е Казабланка.
Заради яркия цвят на къщите МАРАКЕШ е наричан често „Червеният град“.
ТАНЖЕР е най-старият град в Мароко.
Мулай Идрис е СВЕЩЕН ГРАД. Наречен е на името на основателя на първата мароканска династия.
В град ФЕС се намира университетът АЛ-КАРАУИН. Смята се за най-стария все още съществуващ университет в света. Основан е през 859 г.
Население и езици
В Мароко живеят приблизително 60% араби и 40% бербери – общото название на коренното население на Северна Африка, което е приело исляма през VII век.
Броят на жителите на страната е 37,5 милиона (към 2022 г.).
Официалните езици са АРАБСКИ и БЕРБЕРСКИ. Около 90% от мароканците говорят марокански арабски език (дариджа), докато само около 0,7% от населението говори диалекта хасания. Почти половината от мароканците владеят един берберски език – тамазит, гомара, тарифит, ташелхит, тасусит…
ФРЕНСКИЯТ ЕЗИК се използва в цялата страна като търговски, образователен и неофициален работен език. Френският език е работният език на държавните железници.
Джамията Хасан II
Джамията Хасан II в Казабланка е НАЙ-ВИСОКАТА ДЖАМИЯ В АФРИКА. Молитвената ѝ зала може да побере до 25.000 богомолци. Това е единствената джамия в Мароко, в която е разрешено да влизат немюсюлмани.
Риад
РИАД е традиционна мароканска къща с атриум – малък дворец с характерна градина в двора. Тази архитектурна форма отразява ислямската традиция за уединение, като същевременно осигурява прохладно убежище в горещ климат.
Планини и пустиня
В Мароко има две планински вериги – АТЛАС и РИФ.
ДЖЕБЕЛ ТУБКАЛ се издига величествено на 4.167 метра във Високия Атлас. Това го прави най-високият връх в Северна Африка.
В МАРОКАНСКАТА САХАРА понякога се случва впечатляващ природен феномен – след обилни валежи през зимата части от пустинята се превръщат в цъфтящ пейзаж, пълен с диви цветя. Това рядко явление, известно като ПУСТИНЕН ЦЪФТЕЖ, демонстрира невероятната приспособимост на пустинната флора.
Флора и фауна
Флората е разделена на две части от Атласките планини. В северозападната част на планината преобладава средиземноморската растителност, в югоизточната – пустинната степ.
Срещат се КОРКОВ ДЪБ, ТУЯ, АТЛАСКИ КЕДЪР, алепски бор, хвойнови видове, палми джуджета, финикови палми…
Дивите животни са представени от леопард и пустинен рис, които са застрашени от изчезване. Други обитатели са газелите, хиените, чакалите, варварските макаци, пустинните лисици… В Мароко са регистрирани 14 вида земноводни, 116 вида влечуги и 452 ВИДА ПТИЦИ. Редовно в страната ГНЕЗДЯТ 209 ВИДА, което представлява 49% от регистрираните видове птици – щъркели, орли, лешояди, мишелови и змейове…
Има няколко национални парка. В националния парк Ифран се опазват обширни КЕДРОВИ ГОРИ, в които живеят варварски макаци.
Икономика, селско стопанство, ресурси
Страната е богата на ФОСФАТИ. Има находища на петрол, природен газ, въглища, сол, желязна руда, олово, мед, цинк, сребро, злато, манган, никел и кобалт. Големи количества фосфати има в спорната Западна Сахара, където се предполагат големи залежи на нефт и природен газ.
Промишлеността и минното дело допринасят за почти една трета от годишния БВП на страната.
Крайбрежният и дълбоководният риболов по атлантическото крайбрежие са важни за износа.
Около 10% от горите са от корков дъб. Мароко е третият по големина производител на корк в света след Португалия и Испания.
Важни отрасли са туризмът и селското стопанство. Основните експортни стоки са ЦИТРУСОВИ ПЛОДОВЕ – мандарини и портокали. Изнасят се също домати, маслини, фурми, шам-фъстък, риба и рибни продукти.
Животновъдството в степите на Месета, в източната част на страната и планините е отчасти номадско. Отглеждат се овце, кози, говеда, магарета, дромедари, коне…
„Червеното злато“ и „течното злато“ на Мароко
Както знаем, ШАФРАНЪТ е най-скъпата подправка в света. С времето Мароко се е утвърдило като важен производител на шафран. Климатичните условия особено в региона на Талиуин са идеални за отглеждането на шафран, наречен „червеното злато“.
Казват обаче, че Мароко има и „течно злато“ – АРГАНОВОТО МАСЛО. Аргановите дървета виреят в южната крайбрежна зона.
Фурми и камили
Мароко е лидер в производството на ФУРМИ. В най-плодородните части на тази страна от една финикова палма се добиват около 50 килограма фурми годишно.
Казват, че в Мароко се отглеждат най-вкусните мандарини и портокали в света.
В Мароко се отглеждат огромен брой камили, като преобладават едногърбите ДРОМЕДАРИ. Мароканците ценят тези животни, но поради тяхното широко разпространение цената им е ниска – около 1.000 долара на камила.
Интересни
Мароканците са много религиозни. Затова на всяка железопътна гара има специални стаи, където хората могат да се помолят на спокойствие. Такива стаи има дори на бензиностанциите.
Мароко е кралство и когато на власт дойде нов крал, местните банкноти сменят образа на стария владетел с този на новия. Въпреки това старите банкноти все още се използват.
Над 1.900 железопътни линии са построени в Мароко. По тях влаковете могат да се движат със скорост до 160 километра в час.
9 обекта в Мароко са включени в Списъка на световното културно наследство.
Мароко е популярно място за филми. Много известни режисьори, сред които Ридли Скот („Гладиатор“, „Небесно царство“) и Франко Дзефирели („Исус от Назарет“), са снимали филмите си в Мароко. Между 1993 г. и 2001 г. там е създаден и 13-серийният телевизионен сериал „Библията“.
Мароканските сгради, които могат да се видят в провинцията, винаги са в цвета на земята, върху която са построени.
Мароко не ограничава законово износа на намерени метеорити. Това често води до лов на метеорити в пустинята.
Най-популярният спорт в Мароко е ФУТБОЛЪТ.
Танцуването на обществени места не е прието.
Траурният цвят в Мароко е БЕЛИЯТ. Мароканската вдовица носи бяло в продължение на 40 дни след смъртта на съпруга си.
В Мароко ПАЗАРЕНЕТО е вид спорт, при който и двете страни се радват.
Козите в Мароко могат лесно да се катерят по дърветата.
В Мароко НЯМА ВЕГЕТАРИАНЦИ, с изключение на гостуващите туристи.
Традиционна кухня
Мароко има една от най-великолепните кухни в света, благодарение на вековното взаимодействие с културите на останалия свят. Мароканската кухня е силно повлияна от берберско-мавританската, средиземноморската и европейската кухня.
Мароканските специалитети са не само колоритни, но и вкусни. Ястията имат богат вкус, дължащ се на интензивното използване на ПОДПРАВКИ и БИЛКИ.
Най-често използваните МЕСА са говеждо, агнешко и пилешко. Агнешкото е по-скъпо и се използва за церемониални случаи. Свинското месо е забранено от религиозните диетични закони.
Мароканското традиционно ядене винаги включва някакъв вид месо, а също салата, кускус, хляб и зеленчуци.
ТАДЖИН е както името на ястието, така и на конусовидния глинен съд, в който традиционно се приготвя. Това бавно варено ястие съчетава месо със зеленчуци, подправки и сушени плодове, което води до хармоничното комбиниране на сладки и солени вкусове.
ШАФРАНЪТ, МЕНТАТА, МАСЛИНИТЕ, ПОРТОКАЛИТЕ, ЛИМОНИТЕ, ФУРМИТЕ са традиционни.
В мароканската кухня се отделя специално внимание на ДЕСЕРТИТЕ, които са истински произведения на изкуството.
Националната напитка
Националната напитка на Мароко е МЕНТОВИЯТ ЧАЙ. Приготвя се от зелен чай, листа от прясна мента и захар.
Чаят играе важна роля в културата на мароканците. Сервира се през целия ден и с всяко хранене.
Нещо повече. НАЛИВАНЕТО НА МЕНТОВ ЧАЙ е мароканска традиция. Колкото по-високо се държи каната и се налива чаят, толкова по-важен е гостът.
Според една история ментовият чай се налива ЗА КРАЛЯ НА МАРОКО от стълба.
Марокански поговорки
Денят е за виждане, а нощта – за чуване.
Договорът е вид задължение.
НАД ИСТИНАТА ИМА СВЕТЛИНА.
Д-р Ваня Велкова
в. „България СЕГА“ Берлин
Снимки: д-р Ваня Велкова, личен архив
На снимките: изгледи от Мароко
