Хомеопатия при кожни заболявания

Даниела Николов
Класически хомеопат с 11-годишна практика,
завършила Лондонски Колеж по Класическа Хомеопатия
847-290-1847

Псориазисът, а и всички останали заболявания се лекуват както се лекува самият човек, като се повишава жизнената му енергия. Това става чрез изписване на конституционално лекарство. Прогнозата за конкретния случай зависи от защитния механизъм на всеки човек, която е производна на възрастта, наследствеността, поддържащите причини и други фактори.

Ето няколко случая на псориазис от моята практика. Повечето от пациентите бяха напълно излекувани, други получиха значително подобрение, именно поради фактори, свързани с понижен защитен механизъм.

Момче на 9 години с диагноза псориазис, дошло за първи път на преглед през 1999 год. Кожните изменения са по коленете и лактите, както и няколко петна в окосмената част на главата. Кожата на тези места изглежда силно надебелена, напукана, с плътни, бели люспи. Почти не сърбят. Майката има подобни кожни оплаквания.

Детето е пълничко, малко срамежливо в началото, но постепенно се отпуска и разговаря свободно и оживено. Добър ученик, мил и любознателен е. Страхува се от кучета и гръмотевици. Много обича да се гушка с майка си и баща си, които са разведени, но споделят семейното жилище (детето получава псориазис 1 г. след развода). Обича много пица, картофи, варени яйца. Поти се обилно по врата, когато играе.

Изписан му бе P. LM 1. Само две седмици след това петната започнаха да намаляват и напълно изчезнаха в рамките на 1-2 месеца. След 1 г. ме посетиха отново, тъй като петната, макар много по-малки и по-повърхностни се бяха появили отново.

Изписан му бе отново P. в по-висока потенция и лекарството отново действаше добре в рамките на година. В един момент фосфорът престана да влияе на кожните изменения, въпреки че парираше всякакви други настинки и грипове. Снех случая отново и изписах Calcarea-phosphorica. Седмица по-късно кожните изменения се свиха да пълно изчезване.

В този случай имаме поддържаща причина – детето живее с разведените си родители, които не функционират като едно цяло. Според мен псориазисът служеше като вентилен механизъм на организма, за да не бъдат засегнати по-дълбоките му нива. Хомеопатичните лекарства в този случай помогнаха на детето да се чувства по-уверено, да стане малко “непукист”. Страховете му изчезнаха напълно. Прогнозата в този случай е много добра.

Жена на 40 г., идва по повод на сенна хрема и слънчева алергия, но се оплаква още от мигрена, дисменорея и няколко малки псориатични петна по ръцете. Псориазисът е лекуван с диета и витамини. Тя е асистент във ВУЗ, много стриктна и отговорна. Отзивчива е, но не се отваря лесно за по-дълбоки контакти. Трудно плаче. Почти винаги е усмихната. Много е зиморничава, но не се чувства добре на слънце (главоболия, кожни обриви). Не обича мазно и прясно мляко.

След изписването на N. m. в пациентката настъпиха дълбоки промени: самочувствието и се повиши, контактува много по-лесно и без предишните задръжки. Главоболието, сенната хрема, слънчевите алергии, проблемите с менструацията и псориазисът изчезнаха окончателно (вече повече от 5 г.). Вземането на N. m. купира всичките заболявания още в самото начало.

Пациентът, който ме посети в началото на 2000 г. бе мъж на 32 г. (адреса ми бе получил от мой пациент, лично преживял чудото на хомеопатията). Онова, което прикова вниманието ми при първия поглед, бе релефно червено петно между веждите (3-4 см.) и още няколко над дясната вежда. По окосмената част на главата му трудно можеше да се намери здрав участък. В лявата подмишнична ямка плаката достигаше 5-6 см. Предната и задната част на торса също не бяха пощадени. Взета биопсия – установен псориазис и то сърбящ.

Проблемите започнали преди две години, когато след смъртта на баща му той трябвало да поеме грижата за баба си – инвалид. Този факт той описва като стрес.

Ситни червеникави петна по лявата ръка го смутили. След мазане със салицилова паста те изчезнали, за да се появят отново след два месеца по тила, на границата с окосмената част. Следвали нови предписания и няколко престоя в различни по авторитет здравни заведения, последното от които той напуснал през декември 1999 г. без надежда, че ще се възстанови напълно. “До тука сме, момче”, бил отговорът на лекарите.

Сега хомеопатията беше на ход. Чувствах се като сламката, хвърлена в развълнуваното море от несигурност, от което той се опитваше да се измъкне. Двата часа, в които пътувах към неговата единствена и неповторима вселена от мисли, чувства, стресове и страхове минаха неусетно. Откровеността му ме изненада приятно и улесни решението на случая. Защото по-лесно човек разголва тялото си, отколкото душата.

Първото ми предписание беше S. в потенция LM 1.

След месец и половина го видях отново. Лицето му беше чисто, под лявата мишница нямаше и помен от обривите. Останалите лезии по кожата на тялото и главата, макар и намалели, бяха все още проблем за решаване.

Последва второ предписание S. 200 C.

След още месец и половина, една нощ, късно, телефонът ми иззвъня. Думите му: “Обривите изчезнаха!” прозвучаха в ушите ми като “Ода на радостта”. Не знам кой от двама ни беше по-щастлив, но мисля, че бях аз. Както е казал Исус Христос, “по-блажено е да даваш, отколкото да вземаш”