Хомеопатично лечение при алергиите

Преди да захвърчат полените, запушените “канали” или причината да бъдем болни.

Даниела Николов
Класически хомеопат с 11-годишна практика,
завършила Лондонски Колеж по Класическа Хомеопатия
847-290-1847

Алергиите и в частност сенната хрема са вид автоинтоксикация. Нашият учител Крис Франк описа автоинтоксикацията у човека с една метафора, сравнявайки тялото с вана. Чрез крана в тялото се изливат токсини – с храната, водата и въздуха човек приема консерванти, пестициди и всякакви други токсични вещества. Те би трябвало да изтекат през канала (у човека да се отделят чрез кожа, урина, изпражнения). Но за нещастие повечето от хората се хранят по такъв начин, че получават запек; пушат, с което задръстват дихателните си пътища и не се потят достатъчно, защото не правят достатъчно физически упражнения. В резултат – ваната не може да се оттича и в един момент започва да прелива. Това е острото заболяване.

Много хора не осъзнават, че причината да бъдат болни е именно това задръстване и когато се появят секреции, се опитват по всякакъв начин да ги потиснат. Какво се получава? Ваната започва да тече отвсякъде. Това е стадият на хроничната болест – тялото се опитва да изрази нещата и да се освободи от симптомите. Тогава пациентът отива при лекар, който чрез лекарства се опитва да надстрои ваната. Но тъй като тя не е предвидена да понесе подобна тежест, в края на краищата рухва.

Обратно на това, хомеопатът подпомага чрез хомеопатичното лекарство естествената тенденция на организма да се освободи от симптомите и то завинаги. Ще подкрепя казаното с първия случай в хомеопатичната ми практика. Моя приятелка страдаше от тежки пристъпи на сенна хрема с астматично дишане – всяка пролет, в продължение на 1-2 месеца. Пристъпите започваха със сърбеж в очите, гърлото и небцето; суха, давеща кашлица, чувство за недостиг на въздух, особено мъчителен нощем, защото се влошаваше в легнало положение. Освен в този период, когато приятелката ми ставаше абсолютно нетрудоспособна, тя проявяваше симптоми на алергия и през останалата част на годината. Те се изразяваха в сърбежи, зачервяване на очите и устната кухина при ядене и дори при пипане на всякакви плодове, което правеше невъзможна тяхната консумация.

След снемане на случая й предписах Ph. – лекарство не съвсем типично за сенна хрема. Това стана в началото на сезона на сенните хреми. След първоначално усилване на по-леките симптоми – сърбеж в очите и устната кухина – последва подобрение и пълно изчезване на всички симптоми. Подобри се запекът. За известно време пациентката се потеше обилно.

На следващата пролет се появиха слаби симптоми от страна на очите, но до астматичен пристъп така и не се стигна – още от приема на първата капка от лекарството. Оттогава досега – вече 11 години моята приятелка забрави неприятните пролетни периоди. Освен това тя се наслаждава на удоволствието да похапва всякакви плодове в неограничено количество. Като цяло енергията й се повиши, освободи се от много задръжки и притеснения – въобще заблестя като истински Ph. – мил и състрадателен, готов да помогне всекиму.

Друг случай: Пациентка на 33 години, оплаква се от сенна хрема, конюнктивит, възпаление на очите – подуване, сълзене, парене; пълно запушване на носа, чувство на задух вечер. Проблемите й започнали преди 5 години, в началото на пролетта. Целогодишно има оплаквания, но най-силно са изявени през пролетта и тогава употребявала антихистаминови препарати. Три поредни години правила десенсибилизация, но без положителен ефект.

Допълнителни придружаващи симптоми са главоболие, световъртеж, чувство за некоординираност, които до момента не са се повлияли от никакви лекарства, единствено физиотерапията е оказала частичен, временен резултат. При смяна на времето към влажно получава главоболие и замайване, не може да координира движенията си, не може да прецени разстоянието, предметите трептят пред очите й. Тези симптоми най-силно се влошават през пролетта и есента. Сенната хрема за разлика от общото състояние на пациентката, не се влошава от влагата, а се подобрява.

Проблемите със световъртежите започват през 1995, една година преди появата на алергията. В този период пациентката е имала семейни неприятности и се е налагало да започне работа, след прекъсване поради отпуск по майчинство. При всичките неприятности тя не си позволявала да избухне и открито да изяви своето отношение към външните обстоятелства.

Има страх от животни и по специално – кучета, не може да понася котки, страхува се нещо лошо да не се случи с нейните близки. Има силен страх от височини – ако погледне от високо, има чувството, че нещо й се обръща в стомаха. Прилошава й, когато пътува с кораб, лек автомобил, автобус. При рязко обръщане на главата назад,  получава замайване. Не гледа страшни филми, понякога след криминален филм, въобще не може да заспи. Когато се намира сред много хора или на оживено кръстовище, получава чувство за объркване.

Предписание: C. с. 1M.

В резултат на няколко месечно лечение всички симптоми на пациентката отначало силно намаляха, а след това изчезнаха. Тя се чувства по-жизнена и в по-добро настроение. Лечението продължи още известно време, докато организмът се стабилизира в новото си състояние. Освен това се наложи да вземе лекарство за изкореняване на  предразположеността към оплакванията й, т.е. лекарство за т. нар. миазъм – почвата, генерираща специфични заболявания. В този случай лекарството беше T., което беше много ясно показано.