Универсалната формула за справяне и успех в имиграция. Консултация с Д-р Юлиана Панова, Клиничен Психолог

Продължение от миналия брой

Естествено е, всеки да желае да e успешен в живота си.  Затова и сме склонни да предприемаме какви ли не начинания, включително и имигриране с всичките съпровождащи го рискове и трудности.  И естествено където има търсене се заражда и предлагане във вид на образователни институции, бизнеси, семинари и книги продаващи “начина”, “тайната”, или “рецептата” как човек да успее в живота си.  И както е впрочем във всички останали сфери на живота някои от тези “рецепти” са стойностни (в една или друга степен), а други са ако не направо подвеждащи и вредни, то поне смехотворни.

А има ли наистина универсална формула за успех?

Да, има и тя е много проста … стига да успеем да я изпълним!: Да го илюстрирам с метафора: За да стигнем до “храма” (избраната цел) трябва:

            1. Да намерим пътя до него по автентична “карта” и да го проучим достатъчно, за да не се загубим или пострадаме.

            2. Абсолютно необходимо е и да познаваме възможностите на собственото си “возило” (себе си).  Всеки знае колко е важно при тръгване на дълъг и непознат път да сме сигурни в колата си и да знаем дали тя е в изправност и подходяща за определения маршрут. Необходимо е и да знаем как можем да се справим ако се яви проблем.

1. “Пътя” в метафората илюстрира всяка обективна среда, която си има своите дадености без значение дали това ни харесва или не. За да можем да функционираме адекватно в нова среда първото необходимо (но не достатъчно!) условие е да се запознаем a) максимално бързо; б) обективно; и в) обширно с даденостите, с които ще трябва да оперираме.

Какво означава това в контекста на имиграцията:

• Максимално бързо, защото вече сме закъснели. Дошли сме като възрастни и поради това нямаме години под грижата и закрилата на нашите родители естествено и постепенно да узреем за реалния живот.  Забавянето означава грешни стъпки,  положени безмислени усилия, излишно скъсани нерви и загубени пари, и като резултат обезверяване и психично затормозяване. 

• Обективно, защото тази информация е нужно да бъде “направо от извора,” за да е автентична и приложима, а не събрана от слухове и “имигрантски фолклор”, какъвто е често случая в по-големите етнически общности с емоционално-експресивна групова природа като нашата. Всяко субективно и емоционално оцветяване на информацията, дори и да е добронамерено е вече дезинформация, която ни запраща в невярна посока. Ние сме различни индивиди и каквото не е работело за един може да проработи за друг. Поради това даване и приемане на съвети от сорта: “нямаш никакъв шанс в това … (защото аз не съм успял)” са манипулативни, объркващи и възприпятстващи, дори когато даващия ги не си дава сметка за мотива си. Поради което имигранта трябва да търси съвети и информация само от успелите в дадена област и задължително от служителите в нея (на които това им е работата).

• Обширно – само чрез намирането на всички “параметри” в една задача ще можем да я решим вярно. Успешното налучкване на верен отговор е много рядък късмет, който не може да бъде нито повторен, нито задържан във времето. Един от най-базисните параметри в имигрантската “задача” е средството за комуникaция с новата среда. Абсолютно необходимо е да бъде научен официалния ЕЗИК на страната приемник!!! Незнанието на местния език резултира в сериозно ограничаване стила на живот и възможностите на имигранта и често е причина за прояви на пренебрежение и дискриминация към него. Към езика могат да се прибавят и другите важни параметри за едно общество: основни традиции, правила, закони, култура, история и политика. 

2. Познаване на собственото “возило” (себе си).

За да се справяме адекватно е необходимо да знаем какво можем и как реагираме в различни ситуации, имаме ли добър самоконтрол и колко е обективна оценката ни за реалността и себе си. Нужно е да научим кои са ни проблематичните места и как да се справяме с тях, както и къде да се обърнем за помощ ако нашите ресурси за самостоятелен “ремонт” не са достатъчни. Вярно е обаче, че опознаваме себе си в движение, когато сме поставени в контекста на събитията и често не знаем предварително къде ще се яви пробива. Затова е добре да знаем симптомите на такъв пробив, за да го идентифицираме навреме и отстраним, и така да предотвратим по-тежките последствия. Освен известните емоционални и психо-соматични симптоми, може да има и други типични симптоми на дезадаптация в имигрантския живот, които са сериозен предвестник на задаваща се криза:

• Системното отхвърляне и емоционално отричане на културата на страната приемник и изолирането предимно в имигрантски кръг на собствената етническа група, език и обичаи блокира процеса на “акултурация” и “адаптация” и увеличава дистреса с всички нездравословни последствия.

• Симптоматичен може да е и обратния вариант на иначе добра активност в чуждата среда. Диагностично е обаче, когато правените стъпки методично се оказват погрешни или най-малко са с много по-неблагоприятен резултат от очаквания. Това е индикатор за дефицит в умението за анализ и синтез на даденостите в себе си и средата, както и недостатъчно разделение на емоционалния от познавателния и изпълнителния отдел в психиката на личността.

• Системното отхвърляне и емоционално отричане на културата и езика на собствената си етническа група е отказ от (или сигнализира за липса на) културна и етническа идентичност, която е важен психичен конструкт еквивалентен на значението на корена за дървото.

• Друг симптом е свръхкомпенсацията. Като правило в началото имигрантството нанася сериозни поражения на идентичността и самооценката на човек поради загуба на предишния статут.  Ако празнината, която се е отворила е твърде голяма, то тя сигнализира за по-сериозен проблем с идентичността, която е била нестабилна и преди имигрирането. Bероятна причина е, че тя e била базирана на външни фактори, не “интернализирани” достатъчно в личността. Симптом за това е запълването на този вакуум отново с външни фактори. Това може да включва свръх-стремеж за притежание и демонстриране на скъпи предмети (кола, къща и т.н.), и/или за постигане на популярност и статус в определени, смятани за престижни от личността социални кръгове. Когато този стремеж и поведение надхвърлят психичните, физически и/или финансови възможности на човека, те се превръщат в дезадаптивни и симптоматични.

Без значение как изглеждат нещата отстрани, всеки имигрант преминава през собственото си “чистилище,” докато се адаптира в новото общество. За някои това се оказва труден, но изключително ценен опит, спомагащ тяхното личностно и професионално израстване. За други имиграцията е трудно но не травматично, постепенно подобряване качеството на живот до едно задоволително ниво. За трети тя се оказва константно травматично преживяване, превръщащо се в дистрес с прилежащите му последици за организма и психиката, ако не се вземат навременни мерки този процес да бъде спрян и обърнат.

Juliana Panova, Psy.D.
Clinical Psychologist
Director International Psychological Services
Tel: 847 219 6795