Няколко думи за щастието…

Непрекъснато се пише за щастието. Издават се книги за щастие, за това как да достигнем по-бързо до щастието и да го задържим за цял живот. Всички имаме тази потребност, макар че понякога тя изглежда неразбираема за останалите, като например: че сме по-щастливи когато знаем, че взимаме с 5 лева повече пенсия от съседката. Множество социални експерименти доказват тези хипотези. Колкото и да сме интелигентни и си мислим че сме съвършени, не се отличаваме кой знае колко от животните. Мишлето умира на педала, който натискайки го му подава леки импулси ток, стимулиращи мозъка му, доставящи му удоволствие, като същевременно се отказва от вода и храна в името на „екстаза си” и умира от жажда и глад. Подобно на това зависимия от наркотици умира от последната си доза, като преди това е разрушил собствения си живот и живота на другите.
Удоволствието от постигането на определена цел често се ограничава в много кратък момент. Много от нас мечтаят да получат повишение, да бъдат приети в престижен университет, да завършат голям проект, да си купят нова кола или последния модел телефон. Работим неуморно, за да постигнем целта си или за да направим децата си щастливи. Накрая може и да успеем ако имаме късмет, да изживеем един час, може би ден, изпълнен с еуфория. По-често обаче няма еуфория, а чувство на облекчение, удоволствие от освобождаване на акумулираното напрежение. В такива случаи първата мисъл рядко е от типа на “Ура! Фантастично!”, по-вероятно е да бъде “Добре! А сега накъде?”, може дори да си кажем, че го правим, за да дадем шанс на поколението ни да не работи толкова много и да се чувства щастливо, но забравяме, че „неграмотния не може да ни научи да четем”.
Липсата на ентусиазъм при успехи всъщност е нормална. А от еволюционна гледна точка, е дори практична. При животните настъпва прилив на допамин (невротрансмитера на удоволствието), когато направят нещо в полза на еволюционните си интереси, печелещо им преднина пред останалите животни. Храната и сексът им носят удоволствие, а от своя страна удоволствието ги стимулира в по-следващо търсене на храна и секс. При хората обаче е по-сложно. Те се определят като успели в живота, когато се сдобият с висок статус, добра репутация в обществото, когато създадат трайни приятелства, открият най-подходящия партньор/и, натрупат средства и помогнат на децата си да поемат по пътя на успеха. Някой хора се отъждествяват като успели в зависимост от броя на партньорите, които са имали, когато са покорили високи върхове, преминали са границите, които са мислили че имат. Хората имат множество цели и следователно множество източници на този тип удовлетвореност. Не знам хората в Бутан дали имат всичките тези потребности, а всъщност са най-щастливите хора на Земята. Не знам дали всичко, което ни е вменено, че трябва да постигнем е наистина пътя към щастието ни. Затова ние смятаме, че ще получаваме голяма и дълготрайна доза допамин всеки път, когато постигнем важна цел. Но тук е уловката на допаминовия механизъм – работи само часове, в най-добрия случай дни след постижението, след което ще ни е необходима нова отправна точка. Социалните критерии за щастие, на които ние робуваме до края на живота си не са ли всъщност прекалено утопични и недостижими, и не се ли превръщаме в „хамстера в колелото”, който бяга към парченцето сирене.
Много от нас изпитват удоволствие когато се приближават към целта, а други, когато са постигнали нещо желано – освобождават се от натрупаното напрежение и има краткотрайно чувство на удовлетворение. Най-много удоволствие носи самият процес на постепенно приближаване към целта. Заключителният момент на успеха много често не е много по-вълнуващ от чувството на облекчение, което идва със свалянето на тежка раница след дълъг преход. Тук е важно да си зададем въпроса необходимо ли е да носим цял ден тесни обувка, за да можем на края на работния ден да ги събуем и да кажем „ох, кеф”.  Ние си изграждаме един свят от цели, надежди и очаквания и всеки път, когато достигнем една, веднага я заменяме с нова, всеки път когато си купим новия модел техника, фирмите производители бълват следващия. Те са наясно с нашите слаби места, използват ги много умело и достигат тяхната корпоративна цел. След поредица от успехи започваме да се целим по-високо. Работим усилено по някакъв проект и очакваме накрая да има някаква необикновена еуфория. Но когато сме успешни в начинанието си и за награда има само умерено и мимолетно удоволствие, ние се питаме: “Това ли е всичко?” и често обезценяваме постиженията си, преследвайки неосъществими цели. В психологията това се нарича “принцип на прогреса”: удоволствието идва от приближаването към целите, а не от самото им постигане. Като че ли забравяме, че не сме способни да направим пълноценен еволюционен скок за последните 200 години, и да не говорим за последните 20, през които става огромна технологична революция. Нашите деди са се приспособявали към промените стотици хиляди години, а ние искаме да го направим за четвърт век. Сигурни ли сме в целта която сме си поставили и до колко е здравословна тя, каква ли е цената, която трябва да платим?
Каквото и да се случи (хубаво или лошо, печалба от лотарията или посттравматична парализа), най-вероятно ще се приспособим към него, макар и да ни е трудно да повярваме в началото. Хората не са твърде умели да предвиждат как ще се чувстваме в бъдеще. Ние значително надценяваме интензивността и продължителността на емоционалните си реакции. В рамките на година и спечелилият от лотарията, и внезапно парализираният, до голяма степен ще са се върнали към генетично заложеното си базисно ниво на щастие. Естествено има изключения, „но те просто потвърждават правилото, от което изхождат”. Човешкият ум е изключително чувствителен към промените в условията, но не е толкова чувствителен към абсолютните нива. Радостта на спечелилия от лотарията идва от промяната, не толкова от новото статукво, и след няколко месеца новите удобства се превръщат в новото базисно ниво на щастие. Човек започва да взема нещата за даденост и те повече не го правят щастлив.
В другата крайност, парализираният внезапно е бил лишен от много от нещата, олицетворяващи щастието. Той смята, че животът му е приключил и трябва да се откаже от всичките си предишни мечти. Но както и при спечелилия от лотарията, умът му е по-чувствителен към промени, отколкото към абсолютни нива, така че след няколко месеца той започва да се адаптира към ситуацията и да си поставя по-скромни цели. Подобни процеси има описани и на клетъчно или органно ниво. Например влизайки в шумна дискотека първоначално музиката е много гръмка, но не след дълго вече сме се адаптирали и сме на дансинга. Отношението на човек към новото му състояние се базира на сравнение със състоянието, на което е свикнал. Адаптацията може да се разглежда просто като свойство на невроните: нервните клетки реагират силно на нови стимули, но постепенно “привикват”, изпращайки по-слаби сигнали в отговор на вече познати стимули. Именно промяната е носител на жизненоважна информация, а не стабилните състояния. Когато съчетаем принципа на адаптацията с откритието, че средното ниво на щастие е до голяма степен генетично предопределено, достигаме до неприятна хипотеза: в дългосрочен план няма голямо значение какво се случва с теб. Независимо от успехите и провалите, винаги се връщаш на зададеното от гените ниво на щастие. Тук идва въпроса може ли човек да надскочи себе си, естествено се повява и друг въпрос, има ли човек който наистина да знае къде е неговия праг? Това, което казват големите имена в психологията е, че праг на удоволствието няма, има за всичко останало, но не и за удоволствието.
Вярно е, че всеки човек има генетично предначертано ниво на щастие, но също така изглежда, че това ниво не е една точка, а по-скоро генетично предопределен диапазон на щастие. Дали живеем в горната или долната част на този диапазон зависи от много фактори, които принадлежат към два фундаментално различни вида: условия на живот и съзнателни дейности, с които хората решават да се занимават. Условията на живот включват както неща от живота, които човек не може да промени (раса, пол, възраст, инвалидност), така и променливи неща (богатство, семейно положение, местоживеене). Условията на живот са относително устойчиви характеристики, поне в краткосрочен план, и се отнасят към типа неща, към които сме в състояние бързо да се адаптираме. Съзнателните дейности, от друга страна, са неща, с които човек решава да се занимава, например професия, работа, медитация, физически упражнения, усвояване на нови умения, пътешествия, отдих. Доколкото тези дейности изискват време и енергия, те са постоянно в съзнанието и вниманието ни, докато към условията на живот често привикваме и не ги забелязваме. Тоест, съзнателната дейност се поддава по-малко на „привикване” и при това положение може по-лесно да се изменя от човека, с цел достигане на най-високото ниво в рамките на генетично предопределения му диапазон на щастие. Съществуват условия на живот, които можем да променим в живота си, които приспособяването няма да заличи напълно и които могат да ни направят трайно по-щастливи. Има смисъл човек да се мъчи да промени в позитивна насока следните условия на живот.
Шум. Изследвания посочват, че към нови и хронични шумове (например ново-построена магистрала или ЖП-прелез до жилищен квартал) човек не се адаптира. А при хората, при които се открива частична „адаптация” към шума, се открива интелектуално снижение. Шумът, особено ако е променлив и цикличен, оказва негативно въздействие върху концентрацията и увеличава нивото на стреса. Струва си да се опитаме да премахнем източниците на шум в живота си.
Пътуване към местоработата. Много хора избират да се преместят по-далече от работата си, за да намерят по-голяма къща в по-богат квартал. Но, въпреки че бързо свикват с по-голямото пространство, те не могат да се адаптират напълно към пътуването до работното си място, особено когато то включва шофиране в тежък трафик. Дори и след години пътуване по този неизменен маршрут, онези, които са се борили с трафика на път за работа, пристигат на работното си място с по-високо ниво на стресови хормони.
Липса на контрол. В научен експеримент психолози дават подаръци на живеещи в старчески дом – например саксии с цветя за стаите им или прожекция на филм веднъж седмично. На един от етажите тези подаръци са придружени с чувство за контрол: обитателите на дома могат да си избират саксиите с цветя и да приемат отговорността да се грижат за тях. Могат да избират и в коя от вечерите искат да гледат филма. Живеещите на друг етаж получават същите подаръци, но без да имат избор: медицинските сестри избират растенията и ги поливат, а също – кога да се прожектира филма. Тази малка разлика в условията има голям ефект: жителите на етажа, разполагащи с възможността за повече контрол, са по-щастливи, по-активни и в по-добро умствено здраве (по тяхно мнение и по мнението на медицинските сестри). Най-поразителното е, че на етажа с предоставен повече контрол, жителите са в по-добро здраве, а смъртността е наполовина по-ниска в сравнение с тази на другия етаж.
Срам. Доказано е, че привлекателните хора като цяло не са по-щастливи от по-малко привлекателните. Но все пак, някои подобрения във външния вид могат да доведат до дългосрочно повишаване на качеството на живот. Хора, подложили се на пластична хирургия, съобщават за средно по-високо ниво на удовлетворение от процедурата, повишено качество на живот и по-малко психични проблеми. Най-добрият начин да разберем дългосрочните ефекти на тези привидно незначителни промени, е да си дадем сметка за силата на срама от външния вид, който изпитват тези хора в ежедневния си живот. Лесно е да си представим как освобождаването от това ежедневно бреме на срам може да доведе до дългосрочно подобрение на самочувствието и качеството на живот на тези хора.
Човешки взаимоотношения. Условието от външната среда с най-силно влияние върху хората е силата и броят на връзките им с другите. Добрите взаимоотношения правят хората щастливи, а щастливите хора имат повече и по-добри човешки взаимоотношения, отколкото нещастните. Конфликтите във взаимоотношенията, например спорове с неприятен колега или съквартирант, или продължително съпружеско неразбирателство са между най-сигурните начини хората да се почувстват нещастни. Хората никога не се адаптират напълно към конфликтите с другите и всеки ден от живота им се вгорчава, дори и онези дни, в които не се виждат с въпросния човек (защото си спомнят за конфликта).
Религията. Вярата на хората може да бъде дори и единствения им смисъл в живота. Отдавана е известно, че религиозните хора са по-малко материалисти, по-малко робуват на догми, моди, и не се състезават с техниката. Техния живот е изпълнен със смисъл, и има смисъл и в смъртта им по една или друга причина. Те по-рядко страдат от психични разстройства и по-рядко се самоубиват.
Отдадеността на науката и дълга. Немалко примери имаме от историята, че много учени са прекарали целия си живот в лабораторията, или художници са рисували със седмици, без да спят. Много лекари са загинали на фронта или на безкрайните си дежурства от тежко изтощение. Музикантите на Титаник са свирили до последно, докато кораба е потъвал и пр. Докато е бил в концентрационен лагер Виктор Франкъл много подробно е изучавал живота на лагерниците и е установил, че смисъла на нещо може да е основната причина, за да оцелее или да загине един лагерник.

Д-р Затослав Арабаджиев
за в. „България СЕГА“
Фейсбук: petrov arabadzhiev
Скайп: d-r zlatoslav arabadzhiev
Тел. 00359889990168