Болките в гърба и болките в живота

Макар, че не застрашават пряко живота, болките в гърба влошават качеството му и значително ограничават работоспособността на засегнатите хора.

Медицинските диагнози се базират на структурни, дегенеративни промени или вродени аномалии на гръбнака като главна причина за обичайните синдроми на болка, засягащи врата, раменете, гърба, седалището и крайниците. Лечението, провеждано с противовъзпалителни, антиревматични средства и физиотерапия има временен, непълен ефект и не предотвратява рецидивите.

Прогнозите обикновено са лоши, защото се основават на дегенеративни промени в гръбнака (остеоартрит, дегенериране и херния на дисковете, повърхностна артроза и гръбначна стеноза). И тъй като с напредването на възрастта се очаква прогресивно влошаване на тези промени, пациентите изживяват остатъка от живота си със съзнание за инвалидност. Режимът е ограничаващ и често снижава обхвата на жизнена дейност.

Статистиката показва, че 77% от пациентите с болки в гърба са между 30 и 60 години, 9% между 20 и 30 год. и само 2% са тийнейджъри. В другия край на скалата само 7% са между 60 и 70г. и 4% – между 70 – 80г. Ако дегенеративните промени в гръбнака са били първичната причина за болките в гърба, тези статистически данни изобщо нямаше да са такива – по-скоро би трябвало да се наблюдава повишаване на заболеваемостта от 20-годишна възраст нагоре, като най-високите стойности би следвало да са при най-възрастните хора.

Тази статистика много сериозно навежда на мисълта, че причината за повечето случаи на болки в гърба е ЕМОЦИОНАЛНА, тъй като годините между 30 и 60 са възрастта на отговорностите, на усилена работа, на правене на кариера.

Хората с такъв род проблеми често са с крайно състезателен дух, насочени към успеха, амбициозни и обикновено добре реализирани. Привикнали са да поемат голяма част от напрежението върху себе си и често имат усещането, че не са работили достатъчно. Не е необходимо такива хора да бъдат контролирани, те са самомотивирани, самодисциплинирани, перфекционисти, свои най-строги критици. Те генерират голямо количество подсъзнателен гняв и тревога, в отговор на напреженията на всекидневния живот.

За щастие хомеопатията разполага с много ефективни начини за коригиране на неадекватния адаптивен отклик. Хомеопатичните лекарства са доказали ролята си на регулатори в психо-емоционалния живот на човека. Човешкият ум проявява склонност да избягва и заобикаля неприятните, смущаващи, плашещи, объркващи и често болезнени емоции, с които не може да се справи. Изглежда, че физическата болка е за предпочитане пред емоционалната. Ние потискаме чувствата на тревожност, гняв, слабост, зависимост и ниска самооценка, защото не се вместват в нормите за “добро поведение” на нашата култура. Често “искам” и “трябва” се разминават напълно и това поражда огромен вътрешен конфликт. И същевременно в нашия двуполюсен свят, стремежът към баланс се поддържа от еднакво силен натиск, който работи в посока на потиснатите емоции да излязат на повърхността и да стигнат до съзнанието. Така физическата болка предоставя възможност за лечение на емоционалната травма. Затова източните народи вярват, че болката съществува единствено, за да бъде прегърната. И затова хомеопатията, уважавайки симптомите, търси и лекува причините за заболяванията.

Бих искала да опиша три случая от моята практика.

39-годишна жена с дископатия на лумбални прешлени вляво от 9 години. По време на криза има много силни болки, нетърпими, с изтръпване на левия крак и петата. Не може да се движи и остава на легло. Подобрява се при сгъване на две. През останалото време (извън криза) има постоянна болка, ограничени движения, не може да се навежда напред.

 В работата има неприятности, чести конфликти, които се мъчи да избягва и премълчава.

Лекувана е с мануална терапия, Новоплекс и Фелоран, с временни подобрения и чести рецидиви. Лекуващият невролог направил лоша прогноза, с голяма вероятност да се наложи хирургическа намеса.

Лекарството беше C. На втория- третия ден настъпи подобрение и след 1 седмица болките отзвучаха напълно. Възстанови се пълният обхват на движенията.

Втори случай: 66-годишен мъж с дископатия на лумбални прешлени вдясно, от 10 години. Много силни болки и ограничени движения. Болки в легнало положение, като се раздвижи се подобряват и след продължително движение се влошават отново. Стрелкаща болка по хода на седалищния нерв. Десният крак изтръпва, “омеква” и “поддава”, “изпуска” при ходене.

Последователно дадох R. T., R. и H. с незадоволителен ефект. След като взе A. A. като конституционално лекарство, последва влошаване за 2 дни и след това – рязко подобрение и болката премина напълно.

Трети случай: 38-годишна жена с болка в горната част на гърба, между двете лопатки. Амбициозна, перфекционистка. Старае се да носи 2 дини под една мишница. Денят й завършва с болка в гърба, която описва като тъпа, досадна и тормозеща. Характерното беше, че болките се засилват много, когато съпругът е в командировка и я принуждават да става посред нощ, за да пие обезболяващи.

Откакто взе хомеопатично лекарство не се е налагало да пие болкоуспокояващи (лечението продължава). В емоционално отношение стана много по-независима и не се чувства “изоставена”, когато мъжът й работи много.

Даниела Николов
Класически хомеопат с 11-годишна практика, завършила
Лондонски Колеж по Класическа Хомеопатия
Тел: 847-290-1847